Защо някой Ви обича, но не Ви избира истински??

Преживявали ли сте нещо подобно?

Човекът до Вас казва: „Обичам те.“, „Имаш значение за мен.“, „Не искам да те загубя.“

И въпреки това…не прави реални стъпки към Вас. Не се ангажира. Не поема отговорност. Не взема решение. Появява се и изчезва. Приближава се, а след това отново се отдръпва.

И Вие започвате да се питате: „Ако ме обича, защо не ме избира?“

Това е един от най-болезнените въпроси във взаимоотношенията. Защото повечето хора вярват, че любовта трябва да е достатъчна. Но психологията и клиничният опит показват нещо различно: Чувствата и готовността за връзка не са едно и също нещо.

И понякога човек може наистина да изпитва чувства към Вас… и въпреки това да не е способен да бъде Ваш партньор.

Една от най-големите заблуди, които романтичните филми са ни внушили, е, че любовта побеждава всичко. Че ако двама души се обичат достатъчно силно, всичко ще се подреди.

Само че реалният живот не работи така. Защото за една здрава връзка не са достатъчни само чувства. Необходими са още:

• емоционална зрялост,
• способност за близост,
• готовност за ангажимент,
• умение за поемане на отговорност,
• и най-вече – действия!

Джон Готман, един от най-известните изследователи на взаимоотношенията, многократно подчертава, че стабилните връзки не се изграждат върху силни чувства,  върху ежедневни действия и готовност за взаимно инвестиране. И именно тук много хора се объркват.

Те виждат чувствата и ги приемат като доказателство, че връзката рано или късно ще се случи. Но чувствата сами по себе си не създават връзка!

Понякога човекът срещу Вас не се страхува, че ще Ви загуби. Той се страхува от това да бъде истински близък. Това е нещо, което теорията на привързаността описва много добре.

Хората с избягващ стил на привързаност често изпитват чувства, но когато отношенията станат по-сериозни, започват да усещат тревога. Колкото повече близост има, толкова повече се активира страхът:

• страх от зависимост
• страх от загуба на свобода
• страх от разочарование
• страх от това да бъдат наранени.

И парадоксът е, че колкото повече започват да обичат, толкова повече могат да започнат да се отдалечават. Това изглежда нелогично за човека отсреща. Но отвътре за тях дистанцията е форма на защита. Не защото не изпитват нищо. А защото близостта активира техните страхове.

Понякога проблемът не е липсата на любов. А липсата на готовност. Има хора, които обичат, но не са готови. Не са готови да поемат ангажимент. Не са готови да се откажат от стария си начин на живот. Не са готови да поемат отговорност. Не са готови да се срещнат със собствените си рани.

И тогава се случва нещо много болезнено. Те искат да Ви имат в живота си…но не достатъчно, за да Ви изберат. И това създава едно състояние на постоянна несигурност. Ту са близо. Ту изчезват. Ту говорят за бъдеще. Ту казват, че не са готови. Ту се страхуват да не Ви загубят. Ту не правят нищо, за да Ви задържат.

И Вие започвате да живеете с надеждата, че ако бъдете достатъчно търпеливи, достатъчно разбиращи, достатъчно любящи, един ден всичко ще се промени. Но тук идва една болезнена истина – не можете да обичате някого вместо него. Не можете да пораснете вместо него. Не можете да вземете решение вместо него.

И не можете да го направите готов за връзка, ако самият той не е готов. Много хора прекарват години в опити да докажат собствената си стойност. Мислят си: „Ако съм по-разбиращ.“, „Ако не натискам.“, „Ако му дам време.“, „Ако съм достатъчно добър.“…

И постепенно започват да живеят в режим на чакане. Само че проблемът никога не е бил в тяхната стойност. Изследванията върху привързаността на Сю Джонсън и работата на Хазан и Шейвър показват, че начинът, по който човек изгражда близост, е силно повлиян от ранните му модели на привързаност. Тоест, реакциите на другия човек често говорят повече за неговите вътрешни конфликти, отколкото за Вашата стойност.

И това е изключително важно да бъде разбрано. Защото когато някой не Ви избира, умът много лесно стига до извода: „Не съм достатъчен.“, „Не съм достатъчно привлекателна.“, „Не съм достатъчно интересен.“

Но в действителност човекът срещу Вас може да води собствена битка със страхове, нерешени травми или емоционална незрялост.

Има още нещо, което рядко се обсъжда. Някои хора обичат самото усещане, че някой ги обича. Те не искат непременно връзка. Но искат сигурността, вниманието и подкрепата, които получават от Вас. И така не Ви пускат. Дават Ви надежда, понякога се приближават, после се отдалечават.

И така Ви държат емоционално ангажирани. Не винаги от лоши намерения. Понякога и те самите не осъзнават какво правят. Но резултатът е един и същ. Вие оставате в очакване. А животът Ви е поставен на пауза.

Една от най-трудните истини в живота е следната – някой може да Ви обича…и пак да не бъде правилният човек за Вас!

Защото любовта не е само чувство. Любовта е избор, последователност, присъствие. Любовта е действие. Вярвайте не на думите, а на действията. Защото думите могат да бъдат искрени.

Но действията показват доколко човек е способен да превърне чувствата си в реална връзка. И ако в момента се намирате в такава ситуация, може би най-важният въпрос не е:

„Защо той или тя не ме избира?“

А:

„Колко дълго съм готов или готова да чакам някой, който не избира мен?“

Защото любовта не трябва да бъде постоянна борба за място в живота на другия. Не трябва непрекъснато да се чудите къде се намирате. Не трябва да живеете от трохи внимание до следващия момент на близост.

Здравата любов не е съвършена. Но е ясна. Защото в края на краищата хората не се изграждат като двойка само чрез чувствата си. Те се изграждат чрез готовността си да бъдат един до друг. И понякога най-болезнената, но и най-освобождаващата истина е следната:

Някой може да има чувства към Вас. Но ако не Ви избира с действията си, ако не изгражда връзка с Вас и ако постоянно Ви държи в несигурност, тогава може би е време да спрете да чакате той да стане готов… и да започнете да избирате себе си.