Агорафобия
Страх от големи пространства или пътувания сам. Проявява се най-често заедно с паническото разстройство.
Анорексия
Разстройство на храненето, при което засегнатите се опитват постоянно да намалят теглото си, използвайки много ограничаващи стратегии за контрол върху поведението на хранене (гладуване, прекомерна спортна активност, приемане на лекарства за потискане на апетита или диуретици, предизвикано повръщане. Често е налице изкривено възприятие за собственото тегло, т.е. засегнатите (най-вече момичета в пубертетна възраст и млади жени) се „виждат” като дебели въпреки много ниското си тегло. Страхът от напълняване е много силно изразен.
Антидепресанти
Лекарства, предписвани при депресия, панически атаки, обсесивно-компулсивно разстройство, тревожни разстройства, хранителни разстройства, посттравматично стресово разстройство и др. Те влияят върху обмяната на веществата в мозъка. Антидепресантите не водят до развиване на зависимост.
Най-разпространени са групите: трициклични антидепресанти (старата генерация антидепресанти, напр. Saroten, Aponal), селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина SSRI (напр. citalopram, fluoxetin, sertralin), селективни инхибитори на обратното захващане на норадреналина SNRI, селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина и норадреналина SSNRI (напр. Trevilor) и МАО-инхибитори. Различните антидепресанти имат различно влияние, като подобряване на настроението, повишаване на нивото на активност или неговото намаляване, както и успокояващ ефект. Чести странични влияния са сухота в устата, увеличаване на теглото, намалено либидо, засилено изпотяване, гадене. Като цяло старата генерация антидепресанти има повече странични ефекти.
Афазия
Разстройство при употребата на речта, произтичащо от увреждане на мозъчните структури. Причина за това могат да бъдат различни заболявания (тумори, инсулт, интоксикация и др.). Проблемите засягат говора и разбирането, както и способността за четене и писане.
Аутизъм
Генерализирано разстройство на развитието, което се проявява или непосредствено след раждането (синдром на Kanner) или едва след 4-та година (синдром на Asperger). При засегнатите се наблюдават проблеми в социалните взаимоотношения, в комуникацията и в поведенческия репертоар, който е ограничен и стереотипен. Момчетата са засегнати по-често отколкото момичетата.
Афективни разстройства
Психически разстройства, характеризиращи се с промени на настроението (афекта), като то може да бъде лошо и потиснато (при депресията) или приповдигнато и повишено (при манията).
Бензодиазепими
Силно успокояващи с незабавно действие лекарства (Diazepam Lexotan, Xanax и др.), които се използват при състояния на силна тревожност, вегетативна възбуда, при проблеми със съня, при мускулни спазми, при епилепсия, шизофрения и др. При бензодиазепимите съществува голям потенциал за развиване на зависимост, поради това те не са предназначени за продължително лечение.
Биполярно афективно разстройство
Редуващи се времево ограничени епизоди на мания (приповдигнато настроение и ниво на активност) и на депресия (потиснато настроение и ниско ниво на активност). Поради това се нарича още манийно-депресивно разстройство.
Булимия
Хранително разстройство, изразяващо се в повтарящи се пристъпи на преяждане, чиито последици (напълняване) засегнатите се опитват да ограничат чрез повръщане на поетата храна, периоди на диети и гладуване и лекарства. За разлика от анорексията, страдащите от булимия не са с поднормено тегло.
Burnout-синдром
Означава синдром на силно емоционално „изчерпване” или умора. Типични проявления са негативното мислене, проблеми с концентрацията, нарушен сън, неспособност за чувстване („Всичко ми е все едно”), силна физическа умора и намалена работоспособност. Този термин се използва като описание на състояние, а не е самостоятелна диагноза в международната класификациа на болестите.
Генерализирана тревожност
Постоянен генерализиран страх от настъпването на някакви гибелни събития, който не е ограничен до специфични ситуации или обекти. Често този страх е съпровождан от напрежение, невъзможност за отпускане и релаксация, главоболие и сърцебиене.
Делир
Състояние на липса на ориентация за място и време, обърканост и помрачение на съзнанието, визуални, акустични и тактилни халюцинации, както и силно изразено неспокойствие и тремор. Обикновено това състояние възниква в резултат на спиране на употребата на алкохол при хора с тежка алкохолна зависимост.
Деменция
Ззагуба на множество когнитивни функции (напр. логично мислене, памет, разбиране, запомняне, социални умения и др.), дължаща се на хронично заболяване на мозъка. Съществуват различни форми на деменция като при болестта на Алцхаймер, съдова деменция и др.
Деменция при Алцхаймер
Дегенеративно заболяване на мозъка, което води до деменция. Характерни са отслабването на паметта и на когнитивните функции. Деменцията при Алцхаймер е необратима.
Деперсонализация
Субективно усещане, че собственото тяло или поведение са нереални или чужди. Възниква често в резултат на травматично събитие, но може и да се прояви и при други психически заболявания като например паническо разстройство.
Депресия
Психическо разстройство, характеризиращо се с поттиснато настроение, негативно мислене, загуба на интереси, невъзможност за изпитване на удоволствие и радост, намалено ниво на активност, повишена уморяемост, оттегляне от социални контакти, чувство за малоценност, проблеми с концентрацията и взимането на решения, както и песимистично очакване за бъдещето.
Дисморфофобия
Прекалена ангажираност с въображаем или действителен (незначителен) недостатък в собствения външен вид. Като правило е налице голяма разлика между чуждото и собственото възприемане на този недостатък. Засегнатите проверяват постоянно външния си вид и са непрекъснато заети с мисълта за въпросния недостатък.
Дистимия
Хронична форма на депресията, проявяваща се в потиснато настроение за дълъг неопределен период от време (няколко години).
Емоционално нестабилна личност, borderline тип
Личностово разстройство, при което са налице силно изразени тенденции към импулсивно поведение без оглед на последиците от него. Това разстройство се характеризира с нестабилност (неустойчивост) на социалните връзки и взаимоотношения, на настроението и на самочувствието.
Зависимост
Зависимостта се развива от повтарящата се употреба на психоактивни вещества. Главният признак е силната, често непреодолима принуда за приемане на определеното вещество. Често са налице загубата на контрол при употребата, затруднения в извършването на всекидневните дейности, загубата на интереси, развиването на толерантност и необходимостта от по-високи дози, както и развиването на физиологически абстинентен синдром.
Индекс на телесната маса (ИТМ)
Индекс, който изразява съотношението между теглото и височината в метри на квадрат, т.е. ИТМ =кг/м2. Стойности на ИТМ между 18,5 и 25 се приемат за нормални. Стойности на ИТМ над 25 се обозначават като наднормено тегло, а стойности под 18, 5 са показатели за поднормено тегло.
Когнитивно-поведенческа терапия (КПТ)
Психотерапевтичен метод, който се фокусира върху промяната на дисфункционални и негативни мисли/убеждения и ограничаващи поведения с цел промяна на настроението и емоциите. КПТ е структурирана и ориентирана в „тук и сега”. Принципът на КПТ е „помощ за самопомощ”.
Личностово разстройство
Трайни разстройства на личността и поведението, отклоняващи се от смятаното за „нормално” поведение. Личностовата структура и поведенческите модели са негъвкави, неадаптивни и се характеризират с устойчивост в множество различни ситуации.
Мания
Настроението е еуфорично и не отговаря на обстоятелствата. Засегнатите са свръхактивни и се отличават с екстремно завишени самочувствие и преценка за собствените способности, както и със свободно социално поведение без задръжки. Нуждата от сън е намалена и е налице повишена нужда от говорене. Често при засегнатите липсва съзнанието за собственото болестно състояние.
Международна класификация на болестите – 10 ревизия (МКБ-10)
Система за класификация на всички болести, използвана се в световен мащаб. Издава се от Световната здравна организация и е разделена във 22 категории.
Мигрена
Повтарящи се пристъпи на главоболие, често локализирани едностранно (в едната половина на главата). Съпровождани са често от гадене и зрителни проблеми.
Невролептици (Антипсихотици)
Лекарства, които имат успокояващ и антипсихотичен ефект. Най-често приложение те намират при лечението на халюцинации и налудности в рамките на психически заболявания като мания или шизофрения.
Обсесивно-компулсивно разстройство
Засегнатите страдат от т.нар. натрапливи мисли (обсесии) и/или действия (компулсии). Страдащите са „принудени” да мислят определени мисли (напр. че могат да се заразят от някаква страшна болест като СПИН) или да извършват определени действия/ритуали (напр. често и дълго миене на ръцете; непрекъснато контролиране, дали електроуредите са изключени или жилището заключено и др.), които се възприемат от засегнатите като нелогични и безмислени, но на които те не могат да се противопоставят.
Паническо разстройство
Характеризира се със спонтанно настъпващи, времево ограничени епизоди на силен страх, без да е налице реална опасност. Чести физиологически симптоми са силно сърцебиене, усещане за задушаване или за недостиг на въздух, замаяност, виене на свят, болки в гърдите, треперене, сменящо се чувство на студ и топлина.
Парасомния
Необичайни и неестествени поведения или събития, възникващи по време на сън, като напр. ходене на сън, кошмари, скърцане със зъби, нощен страх.
Нощни страхове (Pavor nocturnus)
Нощно събуждане, съпроводено с интензивен страх, неспокойствие и силна вегетативна възбуда. Появява се най-често през първата половина на съня и продължава по-малко от 10 мин. Засегнатите не могат да бъдат успокоени и като правило липсват спомените за тези епизоди след събуждане.
Посттравматично стресово разстройство
Възниква в резултат на силно травмиращо събитие като напр. жертва или свидетел на престъпление или катастрофа, природни катаклизми, изнасилване и др. Типични са симптомите на повтарящо се преживяване на травмата под формата на „живи” спомени (flashbacks), силни страхове, избягващо поведение и вегетативна възбуда.
Психическо заболяване/разстройство
Поведение и (емоционално) преживяване, отклоняващи се от нормата и свързани със субективно чувство на страдание и безпомощност. Психическото заболяване засяга често мисленето, възприемането, чувствата и поведението.
Психоза
Много тежка и генерализирана форма на загуба на контрол над реалността, при която са налице дезориентация, налудности, халюцинации и разстройства на мисленето. Тези симптоми много често биват съпровождани от силни страхове. Най-честата форма на първичните психози е шизофренията. Вторичните психози могат да възникнат в резултат на органични заболявания (епилепсия, мозъчни тумори, инфекции и др.) или консумирането на психостимуланти (наркотици като канабис, LSD и др.) Често липсва осъзнатост за заболяването.
Психоанализа – Психотерапевтичен метод за лекуване на невротични разстройства чрез тълкуване, съпротива и пренос, въведен от Зигмунд Фройд.
Психиатър
Лекар с допълнителна специализация по „психиатрия и неврология” и специализиран в лекарствено-фармакологичното лечение на психически заболявания.
Психолог
Специалист, завършил висше образование по психология и работещ в областта на здравето, икономиката, науката и др.
Психотерапевт (за Германия)
Психолог, който след завършването на висшето си образование, преминава специално 3-5-год. обучение (Ausbildung zum psychologischen Psychotherapeuten) в образователни институции, признати от държавата, според закона за психотерапевтите в Германия. След взимането на изпитите (писмен и устен) се получава държавен лиценз, даващ на завършилите правото да практикуват самостоятелно психотерапия.
Психотерапия
Лечение на психически заболявания и на психично обусловени физически болести с помощта на психологически методи, базирани на научно обосновани теории за нормалното и патологично поведение.
Разстройства на храненето
Това са разстройства на поведението, характеризиращи се с прекомерни размишления, отнасящите се до храненето и теглото. Най-често срещаните са анорексията и булимията („преяждане”).
Разстройства на адаптацията
Психическо разстройство, което възниква в резултат на (силни) стресови събития и значими промени в живота на човек и което води до появата на депресивни и тревожни симптоми, чувство на несправяне, безпомощност и раздразнителност/агресия.
Синдром на Asperger
Форма на аутизъм, която може да се диагностицира след 4-та година. Типични са нарушенията в социалното общуване и комуникация, както и стереотипен и ограничен репертоар на интереси и дейности. Поведението на засегнатите се възприема от повечето хора за странно. Нивото на интелигентност в повечето случаи е в норма.
Синдром на Турет
Хронично невропсихиатрично разстройство, започващо в детска възраст и характеризиращо се с т. нар. тикове, които представляват бързи, неволеви движения/изрази, появяващи се много често по един и същи начин.
Соматоформни разстройства
Обобщаващо понятие за психически разстройства, свързани с телесни симптоми и оплаквания без да е налице органична причина за тях.
Социална фобия
Силен страх от негативна оценка от страна на други хора в социални ситуации. Чести симптоми в тези ситуации са изпотяване, треперене, сърцебиене, изчервяване, гадене. В резултат на този страх страдащите развиват силно избягващо поведение (напр. на партита, изнасяне на доклади, говорене пред много хора, говорене по телефон, рекламации, обществен транспорт, разговори с противоположния пол и др.) В краткосрочен план избягващото поведение води до намаляване/изчезване на страха, в дългосрочен обаче до социална изолация и ниско качество на живот.
Трихотиломания
Изразява се в натрапливо скубене на косми от собственото тяло (напр. коса, вежди, брада). Този импулс не може да се контролира волево, вследствие на което се стига до значителна загуба на космите в засегнатите региони. Скубенето на косми води до чувство на успокояване и облекчение. В МКБ-10 се кодира в категорията „Разстройства на навиците и влеченията”.
Фобия
Много силен страх от определена ситуация (напр. височини, асансьори) или обект (напр. кучета), който води често до избягвяне на ситуацията (избягващо поведение) и така до намаляване на страха.
Халюцинации (Психоза)
Много тежко и генерализирано разстройство на контрола над реалността, свързано с налудни идеи, убеждения и дезориентация. В повечето случаи те се възприемат като абсолютно реални.
Хипохондрично разстройство
Засегнатите имат прекомерен страх от това, че страдат от много тежки и нелечими физически заболявания. Нормални телесни симптоми или промени се възприемат като знаци за сериозна болест. Засегнатите често ходят от лекар на лекар за повторен преглед и изясняване на диагнозата. Уверенията на лекарите, че симптомите са безобидни, не водят до намаляване на напрежението при пациентите.
Шизофрения
Тежко психическо заболяване, характеризиращо се с болестни отклонения в личността, мисленето, настроението, възприемането и поведението. Чести симптоми са налудностите и халюцинациите.