Ние слушаме и възприемаме с “четири уши”, (четири нива на възприемане на информация)

• “едно ухо“ чува това, което ти искаш да ми кажеш обективно за някакво обстоятелство, „обмяна на обективна информация“
• „едно ухо“ чува това, което ти искаш да ми кажеш за себе си, как ти се виждаш, какво в момента те занимава, „саморазкриване“
• „едно ухо“ чува това, което ти очакваш от мен да направя, „какъв е твоят апел/искане/очакване към мен“
• „едно ухо“ чува това, което ти искаш да ми кажеш за твоето отношение към мен

Пример:

На светофар: жена е зад волана, а мъжът й седи до нея . Мъжът иска да й каже, че вече е зелено. Нека да разгледаме, как жената би възприела неговото изказване, слушайки с „различни уши“:

• жената само кимва и подкарва колата, без да изразява чувства и без да интерпретира; в този случай тя реагира само на обективната информация.
• жената възприема изказването като подкрепа, „той вижда по-добре от мен“; тогава жената разбира неговата гледна точка, ниво „саморазкриване“
• жената възприема изказването като апел или съвет, че трябва да действа и да подкара колата
• жената възприема изказването като критика, „той винаги знае по-добре“; в този случай тя реагира на ниво „неговото отношение към мен“

Този модел показва, как бързо и безпричинно могат да възникнат и ескалират конфликти. Затова е важно комуникацията да е добра и ясна и да се създаде разбиране за това, с „кое ухо“ се възприема и интерпретира дадено послание.

Работи ли потискането на негативни мисли?

Изпробвайте следното:

Опитайте се в следващата една минута да НЕ мислите за един “розов слон”.

Успявате ли?

Потискането на негативни мисли НЕ работи!

Най- вероятно в тази минута сте мислили за слон, за розов слон или нещо, свързано директно със слон или розов цвят (напр. зоологическа градина, Африка, роза и т.н.). Нашите мисли не изчезват просто така… Ефектът е дори още по-силен, когато се опитваме да не мислим определени негативни неприятни мисли.

Потискането на мисли не работи. Напротив, точно обратното: мислите стават по-интензивни и се появяват все по-често.

ЗАТОВА: Опитайте се да наблюдавате вътрешните си преживявания без да ги променяте активно: като посетител в зоопарк, който наблюдава опасен тигър от безопасно разстояние, така мислите се успокояват от само себе си.

Добрата комуникация

Добрата комуникация е гарант за една дълготрайна, стабилна и щастлива връзка. Според научните изследвания лошата комуникация между партньорите е най-сигурният индикатор за сериозни проблеми в отношенията и за разпадане на връзката или брака. Затова тук Ви представяме няколко препоръки за добра комуникация един с друг:

Препоръки за “този, който говори”:

• Използване на “аз-форма” (вместо на “ти-форма”). “Ти-формата” често се възприема от “слушателя” като критика/нападка. Така често “слушателят” е обиден и атакува обратно, което в повечето случаи води до ескалация, а не до решаване на проблема.
• Фокусиране/Критикуване на конкретната ситуация. Ровенето в миналото и критикуването на стари грешки често води до ескалация на разговора.
• Фокусиране/Критикуване на конкретното поведение (а не на личността и на личностовите качества).
• Споделяне на собствените чувства, потребности и желания. По този начин партньорът Ви научава, как се чувствате и от какво имате нужда в момента.

Препоръки за “този, който слуша”:

• Активно слушане: например отворена поза и използването на думи от типа на “а-ха”, “да”, които сигнализират интерес и внимание.
• Обобщаване/Перифразиране на казаното дотук от партньора с Ваши думи. Това е знак за партньора Ви, че внимателно го слушате и се опитвате да разберете неговата гледна точка.
• Задаване на отворени въпроси (“как?”, “какво?”-въпроси), а не на насочващи затворени въпроси (които изискват “да”, “не”-отговори). Така партньорът Ви се чувства свободен да сподели своята гледна точка. Отворените въпроси спомагат за изясняването и решаването на проблема.
• Изказване на похвала.
• Обратна връзка за това, какви чувства са предизвикали във Вас думите на партньора Ви.

Митове за връзката

Съществуват много неписани митове за връзките, които чест водят до чувства на вина, ако не бъдат следвани. Звучат ли Ви напр. познато поне част от следните 7 мита?

1. Ако се обичаме, не се караме.
2. Живеем си по-хубаво, когато сме двама.
3. Има само един единствен човек, с когото мога да бъда щастлив.
4. Когато се обичаме, никога не правим нещо, което другият не обича.
5. Ако наистина обичам партньора си, мога да прочета желанията в очите му.
6. Аз мога да направя партньора си нещастен. Само аз мога да го направя щастлив.
7. Истинската любов остава завинаги.

Досещате ли се какво следва? Ще ви разкрия истината. Реалността изглежда по друг начин:

1. Дори да се обичате, от време на време има разминаване в мненията и представите Ви. Не забравяйте, че сте двама души с различни житейски истории, опит и идеали. Честният спор възражда връзката и демонстрира, че и двамата изразявате свободно своите желания и виждания. Точно обратното – доста съмнително е, ако няма спор. Или единият партньор се оставя да бъде унижаван, или вътрешно вече е прекратил връзката.
2. Партньорството се състои в постоянна смяна на близост и отдалечаване. Съвсем нормално е понякога да се оттеглите или да се срещате с други хора.
3. Всеки човек е в състояние да бъде щастлив с много и различни хора. Възможно е да сте женени и въпреки това да намирате друг човек за симпатичен и атрактивен. Винаги може да решите, дали да позволите на чувствата да диктуват поведението Ви и да изневерите.
4. Любовта не означава, че трябва да се приспособите напълно към другия и да се откажете от себе си и от нещата, важни за Вас. Същността на връзката е в баланса между това да давате и взимате. Любовта означава също, да приемете понякога неща, което не Ви харесват, но правят другия щастлив.
5. Любовта няма нищо общо с ясновидството. Можете да съдите за нещата само от Вашата гледна точка и Вашата житейска история. Желанията/Очакванията на партньора трябва да бъдат ясно формулирани, за да може да ги изпълните. Партньорът Ви също се нуждае от точно формулирани желания от Ваша страна, за да може да реши дали да ги осъществи или не.
6. За да направите партньора си нещастен, трябва да познавате неговите очаквания и да демонстрирате поведение, което да е в противоречие с тях. Нямате директен контрол върху чувствата му, а само възможност да влияете върху тях. Той сам е отговорен за своето щастие. Вашият партньор няма да е щастлив, ако отношението му към Вашето добронамерено поведение е негативно. Той може да направи сам себе си щастлив, като даде смисъл на живота си и живее според собствените си представи.
7. Любовта трябва да се подхранва непрекъснато. Вие обичате партньора си, когато той изпълнява Вашите желания. Той Ви обича, когато Вие задоволявате потребностите му. Любовта изчезва когато се променят очакванията и желанията на единия или на двамата партньори. Или двамата ще изградят  ново равновесие или връзката ще се разруши.

В обобщение, мога да заключа, че няма смисъл да се чувствате виновни, когато

• от време на време се карате
• от време на време се оттегляте
• смятате за симпатични/атрактивни и други мъже / жени
• от време на време държите на своите желания
• не винаги знаете, какво харесва партньорът Ви
• от време на време изпитвате негативни чувства към партньора си. Не трябва да изпитвате вина, ако той понякога не се чувства щастлив с Вас.

Когато страхът води до социална изолация и Ви затваря пътя навън…

Световно известни личности като Ким Бейсинджър, Уди Алън, Чарлз Дарвин са страдали от АГОРАФОБИЯ…Милиони хора по света страдат от паническо разстройство и агорафобия и повечето от тях дори не знаят за това. Паниката сковава тялото и всичко започва с малки неща. Отначало избягвате тесни или препълнени помещения, после улици, метрото, автобуса или влака. Последиците са (пълна) социална изолация, ненапускане на дома и липса на движение. Страхувате се от съвсем нормалните ежедневни задачи като пътуване до работното място, пазаруване в кварталния супермаркет, разходка в парка, кино, вечеря в ресторант и т.н. Депресията и злоупотребата с лекарства и алкохол също са чести спътници на агорафобията.

Типични за агорафобията са страхът, че не може да напуснете/избягате от ситуацията или няма да получите компетентна помощ, ако се почувствате зле или получите панически пристъпи. Мероприятията, които не могат да бъдат напуснати без да се направи лошо впечатление, също биват избягвани. Със сигурност са Ви познати следните мисли:

• „Трябва да изляза навън веднага!“
• „Господи, пак ли? Помощ!“
• „Трябва да изляза оттук жив!“
• „Какво ще си помислят хората за мен, ако ме видят така?“
• „Ако се случи нещо с мен, няма кой да ми помогне.“

Трагичното е, че това все по-нарастващо избягване на ситуации и дейности, увеличава страха и води до все повече ограничения и липса на качество на живот. Така Вие ставате зависими от други хора, семейство, партньори, приятели, които трябва да организират всичко вместо Вас. В екстремни случаи се стига до загуба на работното място или партньора. В началото партньорите поемат всичко и проявяват разбиране, с течение на времето обаче,  те чувстват все по-голяма тежест и пренатоварване, което води до покачващо се напрежение между партньорите и не рядко до прекратяване на връзката.

А всичко започва невинно…Ето какво ми разказа моя пациентка за това, как е започнало всичко при нея: „Една събота исках да гледам определен филм и отидох на кино. Седнах по средата, където можех да гледам добре. Киното беше препълнено. Малко след началото на филма се почувствах особено, имах чувството, че съдържанието на стомаха ми отива към гърлото и като че ли усетих позив за повръщане. Вече не можех да преглъщам, гърлото ме стягаше. Исках само навън! Но първо трябваше да мина покрай всички хора в редицата преди да стигна до изхода. Вече бях навън и много по-добре, но въпреки това не се върнах в киното, а се прибрах вкъщи. Няколко дена след това трябваше да уредя нещо в банката, но имаше опашка. Докато чаках, пак ми прилоша и страхът ми, че всеки момент ще трябва да повърна, („Ужас! Какво ще си помислят хората за мен? Ще ме вземат за луда!“) ме изкара пак навън, където бързо се успокоих и страхът ми изчезна. Когато съм с приятеля ми, се чувстам по-добре, той ми дава сигурност. Но когато съм сама, ме обзема същият страх, че нещо лошо може да ми се случи и няма кой да ми помогне…в метрото, в автобуса, на опашка в магазина, в асансьора, в тунели, в множество от хора и т.н. Носех в чантата си успокоителни, а в телефона си бях съхранила номерата на бърза помощ и всякакви лекари. В началото приятелят ми много ми съчувстваше и правеше всичко възможно да ме облекчи. С течение на времето започна да му става много, а при мен нямаше подобрение. И двамата се чувствахме безпомощни…Един ден той ми каза, че не издържа повече и ме напусна. Бях сама и много много объркана, уплашена и отчаяна. Не знаех какво да правя, не знаех какво ми е и дали някога ще се оправя… По една случайност разбрах, че страдам от паническо разстройство и агорафобия и се обърнах към специалист. Единственото, за което съжалявам е, че не го направих по-рано… така щях да спася връзката си и да си спестя много страдание и енергия… “

Колкото повече чакате и не предприемате нищо, толкова повече се задълбочават страховете Ви и затормозяват ежедневието и живота Ви! ЗАТОВА: Независимо от колко време съществува страхът и колко е силен, действайте веднага! Не губете повече време, ДЕЙСТВАЙТЕ. Колкото по-бързо, толкова по-добре!

Паническото разстройство и агорафобията са добре лечими и шансовете Ви да оздравеете-големи, ако напуснете пасивността и действате!

Старото поведение не води до нови резултати! Вие трябва да промените това, което правите, за да прекъснете болката и да започнете да се чувствате добре.

ОЩЕ ЛИ СЕ СТРАХУВАТЕ?

ВИЖТЕ ЗАЩО!

Това е историята на моя пациентка, която потърси психотерапия след години на търсене на обяснение на страховете си, посещения при много лекари и експериментиране с различни лекарства. Проблемът не беше решен, паническите пристъпи се появяваха отново и отново и тя се чувстваше безпомощна и изтощена:

„От дълго време ме връхлитат постоянно атаки на страх. Започват с нервност, виене на свят, имам чувството, че всеки миг ще припадна. Започвам да треперя силно и не мога въобще да мисля. Сърцето ми бие силно, не мога нормално да си поема въздух. Толкова ме е страх…всичко ми се струва нереално и искам да се прибера само вкъщи. Получавам тези пристъпи, когато имам стрес или когато мисля за това, какви грешки съм направила в работата и какви ще са последствията от това.

Бях вече на лекар, но той ми каза: „Няма Ви нищо, само сте леко стресирана.“ Предписа ми бета-блокери, отначало като че ли помогнаха, но все повече установявам, че от тях мускулатурата ми отслабва, получавам проблеми със зрението и настроението ми се влошава.

Аз съм млада и бях много жизнена и не искам да взимам тези лекарства. Но какво мога да направя срещу атаките на страх, които ми съсипват ежедневието? В работата това създава много проблеми, а и връзката и приятелствата ми също страдат поради това.“

Какво Ви показва тази действителна история?

Едното е неадекватният лекарски подход към проблема. Лекарят казва само, че проблемът се дължи на стрес. Жената едва ли е чувала за панически атаки до момента, камо ли за това, как те възникват и как се лекуват. Лекарското обяснение води само до това, че пациентката започва да се съмнява или в собствените си възприятия („Щом лекарят казва, че всичко ми е наред, значи имам халюцинации и губя връзка с реалността.“) или в преценката на лекаря („Може би имам много тежка физическа болест, която не се лекува…“) И в двата случая е налице голямо разминаване между казаното от лекаря и силния страх и интензивните физически симптоми по време на паническа атака. И двете алтернативи влияят негативно върху пациентката.

Може би Вие самите също познавате тези ситуации? И свързаните с това съмнения, срам, надежди и страхове?

Второто нещо е, че задача на лекаря е да разбере проблема Ви и да Ви насочи към психотерапевт, което лекарят в нашия случай не прави. Тук липсват въпросите, свързани с физическото и емоционалното състояние на жената, както и обясненията за това, от какво естество може да е проблемът и какви възможности съществуват за лечението му. Вместо това пациентката получава просто лекарства, които първоначално малко облекчават симптомите ѝ, но не решават проблемите ѝ, и водят до още повече усложнения. Това не само е нездравословно за пациентката, но причинява и излишни разходи. Поради липсата на обяснение и подобрение често се говори за „пазаруване на лекари“, т.е. ходенето от лекар на лекар с надеждата за изцеление.

Затова тук е важно това, Вие да знаете и упражнявате правата си и да не се задоволявате само с две изречения и една лекарска рецепта.

Паник атаките са често срещан проблем. Вие не сте единствени! Приблизително 5% от жените и 2 % от мъжете страдат от това заболяване. Затова не се срамувайте от него! Паник атаките не Ви правят второ качество хора!

Често паник атаките възникват във фази на несигурност и нестабилност (напр. финансови проблеми, несигурна или много стресова работа, мобинг, проблеми с партньора, сериозни заболявания, загуба на близък човек и т.н) . Паническите атаки не изчезват от само себе си. За да се „справят“ с тях, много от засегнатите взимат успокоителни или алкохол, които често до развиване на зависимост. По този начин обаче проблемите не стават по-малко, а повече, защото към паническото разстройство се добавя нова зависмост, от лекарства или от алкохол! Затова не посягайте към успокоителните или чашката. Във Вас и само във Вас е потенциалът! Използвайте го, за да оздравеете!

Най-добрият и ефективен метод за лечение на паническото разстройство е когнитивно-поведенческата терапия. Без лекарства и без странични ефекти и нови зависимости!

Като когнитивно-поведенчески психотерапевт с над 10-годишен опит в лечението на паническото разстройство и агорафобията аз ще Ви съпроводя от първите Ви стъпки към промяна и ще Ви помогна да се справите с паническия страх. Доверете ми се!