Защо повтаряте едни и същи грешки във връзките си?

Имате ли чувството, че историята във връзките Ви постоянно се повтаря? Задавате ли си може би въпроса „Защо отново се оказах в същата връзка, само с друг човек?“

Партньорите са различни, обстоятелствата са различни, връзките започват по различен начин — и въпреки това в един момент се появява същото познато усещане. Че не сте достатъчно важни…че другият ще Ви напусне…че не можете да му се доверите…че трябва непрекъснато да доказвате стойността си…или че веднага щом допуснете някого истински близо до себе си, ще бъдете наранени…

Може би си казвате: „Просто все попадам на неподходящи хора.“ И понякога това наистина е така. Но когато един и същ сценарий се повтаря в различни връзки, има смисъл да се запитате не само какви хора избирате, а и с какви вътрешни убеждения влизате в тези отношения.

Защото ние не възприемаме партньора и връзката напълно обективно. Виждаме ги през очилата на собствените си преживявания, страхове и очаквания. И точно тук стигаме до така наречените основни убеждения.

Основните убеждения са дълбоко вкоренени представи за самите нас, за другите хора и за света. Те могат да звучат като:

• „Не съм достатъчно добър.“
• „Не заслужавам любов.“
• „Хората винаги ме изоставят.“
• „Не мога да се доверя на никого.“
• „Ако покажа слабост, ще бъда наранен.“
• „Трябва да се старая непрекъснато, за да ме обичат.“
• „Моите потребности нямат значение.“
• „Винаги трябва да съм продуктивен, почивките са загуба на време.“
• „Не трябва да разочаровам другите.“
• „Трябва да правя винаги всичко перфектно.“

Това обикновено не са мисли, които съзнателно повтаряме всяка сутрин. По-често те действат като невидим филтър, през който ние интерпретираме случващото се.

В когнитивната терапия на Арън Бек основните убеждения се разглеждат като най-дълбокото ниво на нашето мислене. Това са определени правила и допускания за живота, които са абсолютистични, ригидни (негъвкави) и и се възприемат като валидни независимо от конкретната ситуация.

Основните убеждения водят до т.нар. автоматични мисли, които се появяват в конкретни ситуации.

Пример: Например в основата могат да стоят убежденията:

„Не съм достатъчно важен.“, „За да не ме напуснат, трябва винаги да бъда удобен, разбиращ и да не изисквам прекалено много.“

И когато партньорът не отговори на съобщение няколко часа, автоматичната мисъл може да бъде:

„Той ме забрави. Явно вече не се интересува от мен.“

След това идват емоциите — тревожност, тъга, гняв — и определено поведение.

Човекът може да започне да изпраща още съобщения, да търси уверение, да проверява социалните мрежи на партньора или да го обвинява, че не се интересува достатъчно. Или да се затвори и да стане още по пасивен.

Тоест външният повод може да бъде сравнително неутрален, но реакцията става много интензивна, защото ситуацията е активирала едно силно основно убеждение. Важно е да разберете, че основните убеждения не възникват без причина. Те обикновено се формират в резултат от многократно повтарящи се преживявания, особено през детството и юношеството.

Ако едно дете расте с емоционално дистанциран родител, то може да стигне до извода: „Моите емоционални потребности не са важни.“

Ако получава внимание предимно когато се справя отлично, може да развие убеждението: „Струвам нещо само когато постигам успехи.“ или „Стойността ми като човек зависи от постиженията ми.“

Ако родителят е непредвидим — понякога топъл и близък, а друг път студен, критичен или отсъстващ — детето може да научи: „Любовта е несигурна и всеки момент може да изчезне.“

Ако детето е било често критикувано, унижавано или сравнявано, може да се формира убеждението: „С мен нещо не е наред.“, „Аз не съм достатъчно добър“. „Другите са по-добри от мен.“

Това не означава непременно, че родителите са били лоши хора или че всяко негативно преживяване води до психологически проблем. Важни са честотата, интензивността, темпераментът на детето, социален опит с други хора, начинът, по който то е интерпретирало случващото се и т.н. Проблемът е, че детето няма възможност да направи сложен психологически анализ.

Едно дете рядко си казва: „Майка ми вероятно е емоционално недостъпна заради собствената си история, хроничния стрес и трудностите си с регулирането на емоциите.“

Детето по-често стига до много по-личен извод: „Аз не съм достатъчно важен.“, „Аз съм проблемът.“, „Аз не заслужавам внимание.“

Тези убеждения може да са имали определена защитна функция в миналото.

Ако човек вярва, че трябва да бъде безупречен, за да бъде приет, той може да започне много да се старае и така да намали критиката. Ако вярва, че не може да разчита на никого, може да стане прекалено самостоятелен, за да се предпази от разочарование.

Но стратегия, която е помогнала на едно дете да се адаптира в миналото, може да създаде сериозни проблеми в живота му на възрастен. Защото основните убеждения продължават да действат, дори когато обстоятелствата вече са различни.

Вие вече не сте онова безпомощно дете. Партньорът Ви не е Вашият родител. Настоящата ситуация не е миналото.

И въпреки това нервната Ви система и начинът Ви на мислене могат да реагират така, сякаш старият сценарий се повтаря отново.

Нека разгледаме няколко от най-често срещаните негативни основни убеждения и начина, по който те влияят върху романтичните отношения:

„Не съм достатъчно добър.“

Човек с подобно убеждение може да изглежда успешен, уверен и независим. Но във връзката той постоянно следи дали партньорът не е разочарован от него. Може да сравнява себе си с предишните партньори, с други мъже или жени, с хората в социалните мрежи.

Един обикновен коментар може да бъде възприет като доказателство, че не е достатъчно привлекателен, интересен или успешен. Например партньорът казва: „Напоследък почти не прекарваме време заедно.“

Здравословната интерпретация би могла да бъде: „Очевидно му липсва близостта помежду ни. Нека поговорим.“

Но човекът с убеждението „Не съм достатъчно добър“ може да чуе: „Провалям се и като партньор.“

И така една заявена потребност се превръща в конфликт.

„Ще бъда изоставен.“

При него човекът е особено чувствителен към признаци на дистанция. Закъснял отговор, промяна в тона, нуждата на партньора от време да остане насаме или по-натоварен период могат да бъдат преживени като сигнал за предстояща раздяла.

В резултат човекът започва да търси сигурност. Пита: „Обичаш ли ме?“, „Има ли нещо?“, „Сигурен ли си за нас?“

Самото търсене на близост не е проблем. Проблемът се появява, когато никакво уверение не е достатъчно, защото тревожността се успокоява само временно. След няколко часа или дни се появява ново съмнение. Понякога страхът от изоставяне води до силна ревност, проверки, контролиращо поведение или постоянна нужда от контакт.

Друг път човекът избира обратната стратегия — напуска пръв, дистанцира се или саботира връзката, за да не бъде изоставен. Логиката е: „Ще прекратя отношенията, преди другият да ме нарани.“

Така човекът несъзнателно причинява именно това, от което най-силно се страхува — загуба на близостта.

„Не мога да се доверя на никого.“

То може да се е формирало след лъжи, предателство, емоционална непоследователност, нарушаване на личните граници или травматични отношения. Такъв човек може да анализира всяка дума на партньора и да търси скрити мотиви: „Защо каза точно това?“, „Защо обърна телефона си надолу?“, „Защо изглеждаше толкова щастлив, когато говореше с този човек?“

Проблемът е, че когато очаквате измама, започвате да забелязвате предимно информацията, която потвърждава това очакване. Неутралното поведение изглежда подозрително. Неяснотата се интерпретира негативно. А успокояващите сигнали често се омаловажават. Това е свързано с така нареченото потвърждаващо пристрастие — тенденцията да търсим и запомняме информация, която подкрепя вече съществуващите ни убеждения.

Ако вярвате, че хората са ненадеждни, много лесно ще забележите закъснелия отговор, но може да пропуснете десетките ситуации, в които партньорът е бил последователен, грижовен и присъстващ. Това не означава да игнорирате реални предупредителни сигнали. Доверието не предполага наивност. Но има разлика между реакция към конкретни факти и реакция към стар страх, който се активира при всяка неясна ситуация.

„Не заслужавам любов.“

То често остава скрито зад привидно противоположно поведение. Някои хора с това убеждение постоянно се стараят да заслужат обичта. Те дават прекалено много, пренебрегват собствените си нужди и приемат поведение, което всъщност ги наранява.

Те казват: „Разбирам го — има труден период.“, „Не искам да го натоварвам.“, „Може би изисквам прекалено много.“

И постепенно започват да приемат емоционални трохи като доказателство за любов. Други хора отблъскват близостта. Когато срещнат партньор, който е емоционално наличен, последователен и добър към тях, те започват да се чувстват неспокойни. Това може да им изглежда скучно, прекалено спокойно или дори подозрително.

Защо? Защото здравата близост не съответства на вътрешната им представа за любовта. Познатата любов е любов, която трябва да бъде заслужена. Любов, в която има несигурност, преследване, доказване и страх. И тогава човек може да изпитва силно привличане именно към емоционално недостъпни партньори.

Не защото съзнателно желае да страда, а защото тази динамика му е позната. Тя активира старото убеждение и едновременно с това създава надеждата, че този път историята ще завърши различно. „Ако успея да накарам точно този дистанциран човек да ме избере, значи най-накрая ще докажа, че заслужавам любов.“

Но така романтичната връзка се превръща в опит да бъде излекувана стара рана чрез друг човек. И това поставя огромна тежест върху отношенията.

„Моите потребности нямат значение.“

Тези хора често се напасват прекомерно. Те се съобразяват, отстъпват и избягват конфликти. В началото могат да бъдат възприемани като много лесни и приятни партньори. Но с времето се натрупват неудовлетворение и гняв.

Проблемът е, че партньорът понякога дори не знае какви са техните нужди, защото те никога не са ги заявили ясно. След години човекът може да избухне: „Винаги всичко трябва да се върти около теб!“, а партньорът да отговори: „Но ти никога не си казвал, че искаш нещо различно.“

Потискането на собствените нужди не създава истинска хармония. То създава привидно спокойствие, под което постепенно се натрупва напрежение.

Негативните убеждения влияят не само върху начина, по който интерпретирате партньора. Те влияят и върху самия избор на партньор.

Често тогава избирате хора, които по някакъв начин потвърждават познатия Ви вътрешен модел. Човек, който очаква изоставяне, може многократно да се привлича от партньори, които са непоследователни или не са готови за сериозна връзка.

Човек, който вярва, че любовта трябва да бъде заслужена, може да избира критични или емоционално дистанцирани партньори.

Човек, който не се доверява, може да влиза във връзки с хора, които действително са ненадеждни — и после да си каже: „Знаех си. На никого не може да се вярва.“

Това не означава, че съзнателно търсите нездравословни отношения. Тези процеси в голяма степен са автоматични.

Познатото често се усеща по-сигурно от непознатото — дори когато познатото е болезнено. Особено важно е да разберете, че основните убеждения могат да доведат до т.нар. самоизпълняващо се пророчество.

Да приемем, че вярвате: „Хората винаги ме изоставят.“ Поради това сте напрегнати и постоянно търсите признаци на отдръпване. Когато партньорът поиска малко време за себе си, Вие реагирате с обвинения или настоявате за повече контакт.

Той започва да се чувства контролиран и действително се дистанцира. Вие виждате дистанцията и си казвате: „Ето, бях прав. Пак ме изоставят.“ Но убеждението не просто е предсказало развитието. То е повлияло върху поведението Ви, а това поведение е допринесло за реакцията на партньора.

Сходен процес се случва и при убеждението: „Ако бъда себе си, няма да ме обичат.“ Човекът започва да се представя като по-спокоен или по-непретенциозен, отколкото е в действителност. Не показва уязвимост и не говори за потребностите си.

Партньорът усеща дистанция и също не се разкрива емоционално. Връзката остава повърхностна. И човекът заключава: „Никой не ме разбира истински.“ Само че другият никога не е получил реална възможност да го опознае.

Това е причината промяната да започва с осъзнаването. Не с въпроса: „Какво отново не е наред с партньора ми?“

А с въпросите: „Какво си казвам в тази ситуация?“, „Какво означава поведението на партньора за мен?“, „Кое мое основно убеждение (възникнало в миналото) може да е активирано и да ми пречи в тук и сега?“, „Реагирам ли само на настоящата ситауция или се вмъкват и вплитат неща от миналото, които нямат обаче нищо общо с конкретната ситауция?“

Това не означава да обвинявате себе си за всеки конфликт. Понякога партньорът действително се държи неуважително, непоследователно или манипулативно.

Целта не е да си кажете: „Всичко е само в главата ми.“ Целта е да разграничите фактите от интерпретациите!

Фактът е: „Партньорът не ми отговори пет часа.“

Интерпретацията може да бъде: „Не съм важна за него.“

Но са възможни и други обяснения: „Зает е.“, „Телефонът му е изключен. Няма батерия.“, „Не осъзнава колко важно е за мен да поддържаме контакт.“

Следващата стъпка е да проверите доказателствата. Какво подкрепя негативното Ви убеждение? Какво не го подкрепя? Има ли ситуации, в които партньорът е показвал надеждност, грижа и интерес? Как бихте интерпретирали същата ситуация, ако я преживяваше близък приятел?

Това помага да се създаде дистанция между Вас и автоматичната мисъл. Много важно е и да разпознаете поведението, чрез което поддържате убеждението. Избягвате ли да заявявате нуждите си? Проверявате ли партньора? Търсите ли постоянно уверение? Избирате ли емоционално недостъпни хора? Прекратявате ли отношенията веднага щом започнете да се привързвате? Опитвате ли се непрекъснато да заслужите любовта чрез свръхдаване?

Без промяна в поведението убеждението трудно може да се промени, защото никога не събирате нов опит.

Ако вярвате, че изразяването на потербности води до отхвърляне, промяната изисква постепенно да започнете да ги заявявате по ясен и уважителен начин.

Ако вярвате, че не можете да се доверите на никого, промяната не означава изведнъж да се доверите напълно. Означава да давате доверие постепенно и да наблюдавате как конкретният човек се отнася към него.

Ако вярвате, че не заслужавате любов, промяната може да означава да спрете да приемате отношения, в които получавате само минимално внимание.

Новото убеждение не се изгражда само чрез положителни фрази пред огледалото. То се изгражда чрез нови преживявания:

• чрез поставяне на граница
• чрез заявяване на потребност
• чрез избор на по-последователен партньор
• чрез оставане в една трудна, но безопасна дискусия, вместо бягство
• чрез приемане на грижа, без веднага да я обезценявате

Така постепенно създавате доказателства за по-балансирани основни убеждения: 

Не „Всеки човек е напълно надежден“, а: „Мога постепенно да преценявам на кого да се доверя.“

Не „Никога няма да бъда изоставен“, а: „Дори една връзка да приключи, мога да се справя и стойността ми не изчезва заради това.“

Не „Всички трябва да ме харесват“, а: „Стойността ми като личност не зависи от одобрението или избора на другите.“

Не „Нуждите ми винаги трябва да бъдат удовлетворени“, а: „Имам право да изразявам нуждите си и да преговарям за тях.“

Промяната на основните убеждения изисква време, защото те са изграждани с години. Не е реалистично да очаквате, че само защото интелектуално разбирате даден модел на мислене, той веднага ще престане да се активира.

Може прекрасно да знаете, че настоящият Ви партньор не е човекът, който Ви е наранил в миналото, и въпреки това тялото Ви да реагира с тревожност.

Напредъкът не означава старото убеждение никога повече да не се появява. Напредъкът означава да го разпознавате по-рано и да не му позволявате автоматично да определя поведението Ви.

Ако тези модели са дълбоко вкоренени, повтарят се в различни отношения или предизвикват силна тревожност, ревност и конфликти, психотерапията може да бъде много полезна. Когнитивно-поведенческата терапия работи с връзката между ситуациите, мислите, емоциите и поведението.

Негативните основни убеждения не са присъда. Те са научени модели. А това, което е научено, може постепенно да бъде пренаписано!

Миналото може да обясни защо реагирате по определен начин, но не е необходимо да управлява всяка Ваша връзка.

Първата крачка е да забележите стария сценарий. Втората е да спрете да го приемате като абсолютна истина. А третата е да започнете съзнателно да действате по нов начин — дори когато старото убеждение все още Ви казва, че това е опасно.

Защото понякога не настоящият партньор Ви кара да се чувствате недостатъчни, необичани или застрашени. Понякога настоящата ситуация просто докосва една много стара рана. Но когато разберете какво се активира във Вас, вече не сте безпомощни пред него.

Можете да проверите фактите. Можете да общувате по-ясно. Можете да поставяте граници. Можете да избирате по-здравословни отношения.

И най-вече — можете постепенно да изградите убеждението, че не е необходимо да се борите, да се доказвате или да се отказвате от себе си, за да бъдете обичани.