Скръб и чувства за вина – нормални реакции при загуба?

Скръбта е състояние на загуба, което настъпва, когато някой обичан човек почине. Смъртта на обичан човек е едно от най-тежките страдания, които могат да се случат в живота ни.

Реакциите към загубата варират в зависимост от обстоятелствата, но скръбта е нормална и здравословна реакция.

Чувствата на загуба могат да се появят и при други обстоятелства, като влошаване на здравето на самия човек или на близък, както и при края на важна връзка.

Какви са най-честите симптоми на скръбта?

След загубата човек може да изпита широк спектър от емоции. Опечалените могат да имат пристъпи на плач, затруднено заспиване, промени в апетита или намалена продуктивност.

Първоначално може да бъде трудно да приемете загубата като реалност. Често ще изпитвате чувства на гняв, насочени към лекари, Бог, други близки, самия себе си или дори починалия човек.

Много често скърбящите изпитват чувство за вина с мисли като: „Трябваше да…“, „Можех да…“, „Иска ми се да бях…“.

Възстановяването няма строго определен времеви период. При нормалната скръб симптомите постепенно намаляват по честота и интензивност, като за повечето хора този процес отнема между шест месеца и две години.

Психическо разстройство ли е скръбта?

Нормално е да изпитвате дълбока тъга след загуба на близък за Вас човек, включително симптоми като безсъние и загуба на апетит.

В DSM-5 (Диагностичният и статистически наръчник на психичните разстройства на Американската психиатрична асоциация) се описва състояние, наречено Персистиращо комплексно разстройство на скръбта. Това разстройство описва хора, които изпитват силна мъка, настоятелен копнеж за починалия и постоянна мисловна ангажираност със загубата повече от година след смъртта на близкия човек.

Следва ли всеки определени етапи на скръбта?

Моделът на петте етапа на скръбта—отричане, гняв, договаряне или пазарене, депресия и приемане—е предложен от психиатърката Елизабет Кюблер-Рос в книгата ѝ On Death and Dying.

Първоначално този модел описва как хората приемат собствени фатални заболявания, но по-късно започва да се прилага към всички форми на загуба. Въпреки това хората могат да скърбят по различни начини — няма единствен или правилен начин да се преживее загубата.

Причини

Реакцията към загубата зависи от обстоятелствата, при които тя се е случила, както и от връзката на скърбящия с починалия.

Загуба на член от семейството

Загуба на дългогодишен партньор или съпруг/съпруга:

Смъртта на дългогодишен партньор е особено тежка. Останалият партньор може да се наложи да взима важни решения относно погребението, финансите и други въпроси в момент, когато той се чувства най-уязвим.

Освен това той/тя може да трябва да обясни загубата на децата и да ги подкрепя и бъде до тях в тяхната скръб.

Загуба на дете:

Смъртта на дете, независимо от причината или възрастта му, е емоционално опустошително събитие. Смъртта на дете поражда дълбоко усещане за несправедливост—заради загубения потенциал, несбъднатите мечти и безсмисленото страдание.

Родителите могат да изпитват вина, да се обвиняват за случилото се и да се чувстват така, сякаш са загубили част от своята идентичност.

Загуба на родител:

Смъртта на родител е дълбока загуба, независимо от възрастта на човека. Съвсем естествено е тя да бъде съпроводена от болка, страх и дълбока тъга. Начинът, по който човек преживява тази загуба, зависи от няколко фактора: връзката му с починалия родител, религиозните му убеждения, предишния му опит със загуба, както и дали възприема смъртта като „навременна“ или не.

Освен това загубата на родител може да означава загуба на дългогодишен приятел, съветник и ментор, което може да засили чувството на самота, дори когато човек има подкрепата на други близки и приятели.

Загуба вследствие на самоубийство:

Самоубийството може да предизвика дълбока скръб сред родителите, партньорите, децата, братята и сестрите, роднините, приятелите и други близки на починалия. Справянето със загубата след самоубийство често е по-трудно от другите видове загуби поради чувствата на срам, вина и отхвърляне, които могат да възникнат.

В много култури все още съществува стигма около смъртта чрез самоубийство, което може да засили чувството на изолация и уязвимост у скърбящите.

Смърт на домашен любимец:

Животните дават безусловна любов, приемане и емоционална подкрепа. Когато обичан домашен любимец си отиде, човек може да бъде изненадан от интензивността на скръбта си.

За околните може да бъде трудно да разберат такава силна реакция, тъй като те могат да възприемат загубата просто като „смърт на животно“.

Това може да доведе до липса на разбиране и подкрепа за скърбящия. Въпреки това, загубата е значима и боляща, и човек трябва да си позволи да я преживее и осмисли.

Предварителна скръб:

Когато смъртта на близък човек се очаква, околните могат да изпитат т.нар. предварителна скръб. Подобно на скръбта, която настъпва след смъртта на любим човек, предварителната скръб включва психически, емоционални, културни и социални реакции.

Това може да включва симптоми на депресия, засилена загриженост за умиращия човек и емоционална подготовка за загубата.

Какви видове загуби могат да предизвикат скръб?

Когато се говори за скръб, обикновено първо се мисли за смъртта на любим човек или домашен любимец, който за много хора е опора в ежедневието. Въпреки това, хората могат да скърбят и поради много други причини. Често пренебрегвани причини за скръб са:

Загуба на идентичност – например след развод или загуба на работа.

Загуба на сигурност – напр. вследствие на травма, насилие или политическа нестабилност.

Загуба на автономност – поради заболяване, стареене или финансови затруднения.

Загуба на мечти и очаквания – например при безплодие или когато животът не се развива според очакванията.

Всички тези форми на загуба могат да предизвикат дълбока емоционална реакция, подобна на скръбта след смърт, и изискват време за преработване и приемане.

Каква е разликата между скръбта и депресията?

Скръбта и депресията могат да изглеждат сходни – и в двата случая човек може да изпитва дълбока тъга, проблеми със съня и храненето, както и затруднение да намира радост в живота.

Въпреки това има съществени разлики:

Скръбта често включва фокус върху загубата и затруднено приемане на случилото се, докато депресията по-често се характеризира с чувства на безнадеждност, вина и мисли за самоубийство.

Друга ключова разлика е, че скръбта обикновено предизвиква подкрепа от общността – приятели и семейство се събират, за да помогнат на скърбящия. Депресията, от друга страна, често води, за съжаление, до изолация и откъсване от другите.

 Терапия

Скръбта е изтощителна и болезнена. Понякога изглежда по-лесно човек да избягва тези чувства, но всъщност осъзнатото преминаване през скръбта подпомага възстановяването.

Ако някой изпитва затруднения при справянето със загубата, е важно да потърси професионална помощ.

Освен семейният лекар, психотерапията, груповата психотерапия или групи за самопомощ могат да бъдат полезни.

В случаи на „усложнена скръб“ (когато симптомите продължават необичайно дълго или липсват емоционални реакции), може да Ви помогне когнитивно-поведенческа терапия.

При продължителни или изключително интензивни симптоми на скръб, професионалната помощ може да бъде от решаващо значение за възстановяването Ви!

Как да подкрепите близък човек, който скърби?

Ако искате да подкрепите човек, който преживява загуба, бихте могли да:

• слушате без осъждане – Дайте възможност на скърбящия да сподели чувствата си, без да го притискате да „продължи напред“.
• споделяте спомените – Говоренето за починалия може да помогне на човека да интегрира загубата в живота си.
• оказвате практическа помощ – Малки жестове, като приготвяне на храна или помощ с децата или с банки и други учреждения, могат да бъдат от огромно значение.
• избягвате клишета – Фрази като „времето лекува всичко“ може да не са утешителни. По-добре е да кажете: „Аз съм с теб и до теб“.

Какви уроци хората научават от скръбта?

Въпреки че скръбта е изключително труден процес, много хора споделят, че са извлекли ценни уроци, като:

• Скръбта е естествен и здравословен процес, който не бива да се потиска.
• Загубата може да помогне за изграждане на устойчивост – намирането на нови начини да запълним празнотата може да ни даде сила.
• Осъзнаването на стойността на живота – след загуба хората често стават по-осъзнати, любящи и състрадателни.