Когато самосъмненията станат по-силни от Вас самите – как да ги разпознаете и спрете!

“Всички други изглеждат много по-добре от мен.”

“Не съм способен да постигна това.”

„Не съм толкова добър, колкото другите.“…

Да се съмнявате в себе си е напълно нормално. Всички ние изпитваме съмнения в себе си от време на време, и тези мисли са част от живота ни. Понякога обаче тези негативни мисли и чувства могат да заемат толкова много пространство, че да затруднят и да ограничат силно ежедневието Ви.

Съмненията в себе си могат да се проявят във всички области на живота – на работа, по отношение на външния вид, във връзката или в социални ситуации.

Когато съмненията в себе си се проявяват в здравословни граници, те не е задължително да бъдат нещо лошо.

Те могат, в правилната доза, да ни мотивират и подтикнат към действие.

Важна е тук саморефлексията и със сигурно е нещо позитивно, ако осъзнаете, че не винаги сте прав.

Здравословната доза съмнения в себе си Ви помага да растете и да се развивате, и същевременно Ви предпазва от това да изглеждате високомерен и арогантен.

Така Вие се учите да приемате и други гледни точки и перспективи.

Ако обаче Вашите съмнения  надхвърлят границите на конструктивната критика и здравословното самоанализиране, тогава постоянните съмнения стават нездравословни и лимитиращи. Ако забележите, че не можете да контролирате тези съмнения, ако усещате, че те доминират ежедневието и живота Ви, тогава те вече не са здравословни и подкрепящи, а имат негативно въздействие върху живота Ви, както и върху психичното и физическото Ви здраве.

Защо изпитвате самосъмнения?

Прекомерните съмнения в себе си могат да имат много различни причини. Обикновено причините  са резултат от взаимодействието между биологични, психологически и социални фактори.

Психологията вижда детските преживявания като възможна причина за възникването на съмнения в себе си. Например, поведението на родителите спрямо детето може да допринесе за това, че като възрастен този човек страда много повече от съмнения в себе си. Ако родителите са емоционално дистанцирани, критични и нелюбящи, децата са по-склонни да се съмняват в себе си и да развиват силна склонност към самокритични мисли.

Често такива деца са изправени пред отхвърляне или силна критика, което води до формиране на негативен образ за себе си. Те тогава учат да се изолират от социални ситуации поради страх от негативна оценка или отхвърляне. Това обаче не им позволява (за съжаление) да научат какво означава да бъдеш възприеман като любящ и ценен човек.

Съмненията в себе си могат да възникнат и когато хората постоянно се сравняват с другите. Особено в днешно време на социалните медии, хората често виждат най-добрите страни от живота на другите и това може да ги накара да се чувстват по-малоценни. Това постоянно сравняване може да засили усещането, че човек не е постигнал достатъчно или не е толкова успешен, колкото другите.  

Минали неуспехи или провали в живота, независимо дали в училище, на работа или в личните взаимоотношения, могат да разклатят увереността в собствените способности. Когато хората изпитват негативни преживявания и имат усещането, че са се провалили, това може да ги накара да подхождат към бъдещите предизвикателства със съмнения, страх и скептицизъм.

Хората, които израстват в среда, в която липсва признание или похвала, често развиват съмнения в себе си. Без външно признание е трудно да се изгради и укрепи позитивен образ за себе си.

Обществените норми и очаквания също могат да доведат до съмнения в себе си. Много хора изпитват натиск да отговарят на определени идеали или обществени стандарти – било то по отношение на красотата, успеха или финансовите постижения.

Когато човек има усещането, че не отговаря и не може да отговори на тези очаквания, той развива съмнения в собствените си умения и компетентност.

Високите нива на стрес и чувството на претоварване също могат да доведат до съмнения в себе си. Когато хората имат усещането, че не могат да се справят с ангажиментите и отговорностите си, започват да се съмняват в собствените си способности. Хроничният стрес може да подкопае самоувереността и да намали способността Ви за справяне с предизвикателства.

Съмненията в себе си могат да доведат до редица негативни последици върху личния и професионалния живот.

Ето най-важните последствията от тях:

1. Намалена самоефективност

Хората със силни съмнения в себе си, се съмняват в способността си да се справят успешно с предизвикателствата. Това може да доведе до  загуба на доверие в собствените Ви умения и до затруднения при преследването на целите, които сте си поставили.

Дори и когато способностите Ви са наистина реални (т.е. можете даденото нещо), съмненията в себе си могат да Ви накарат да възприемете задачите като непреодолими и да се откажете преждевременно!

2. Прокрастиниране

Съмненията в себе си често водят до отлагане на задачи, защото тогава Вие се колебаете да започнете или да довършите определена задача, от страх, че най-вероятно няма да се справите.

Това избягващо поведение засилва обаче цикъла на съмненията, защото усилва чувството Ви на провал и спира постигането на успехи.

3. Ниско самочувствие

Съмненията в себе си често са свързани с ниско самочувствие.

Ако Вие се съмнявате в себе си, тогава е много вероятно да се оценявате много критично, което се отразява обаче негативно на възприятието Ви за самия себе си и на способността Ви да се справяте с предизвикателствата.

4. Социално отдръпване

При силни съмнения Вие може би избягвате  ситуации, в които се чувствате несигурни, защото се страхувате да не бъдете негативно оценени от другите.

Това може да доведе до изолация и затруднения в поддържането на междуличностовите Ви отношения.

5. Ограничено професионално развитие

В професионалния свят съмненията в себе си могат силно да повлияят на растежа и успеха Ви.

Ако Вие се колебаете да поемате отговорности, да кандидатствате за повишения или да започнете нещо ново, най-вероятно поставяте тогава собствените си умения под въпрос. В дългосрочен план това може да доведе до пропуснати възможности и застой в кариерата.

6. Психични здравословни проблеми

Съмненията в себе си са тясно свързани с психични проблеми като тревожност и депресия.

Постоянните съмнения в собствената компетентност и постоянното чувство, че не сте достатъчно добър, могат значително да влошат емоционалното Ви здраве и равновесие.

Това може да доведе до хроничен стрес, претоварване и чувство на безпомощност.

7. Перфекционизъм

Съмненията в себе си често вървят ръка за ръка с перфекционизма. Хората се опитват да правят тогава всичко перфектно, за да компенсират съмненията си.

Въпреки това, перфекционизмът често води до фрустрация и бърнаут, защото е невъзможно да се достигнат наложените от Вас самите нереално високи стандарти и цели.

8. Намалено удовлетворение от живота

Съмненията в себе си могат дългосрочно да намалят удовлетворението Ви от живота.

Ако постоянно се съмнявате в себе си и се страхувате от провал, най-вероятно Ви е трудно да изпитвате радост, лекота и щастие. Вие сте тогава склонни да се фокусирате върху своите недостатъци и слабости, което Ви пречи със сигурност да изпитвате положителни и удовлетворяващи емоции.

Да преодолеете съмненията в себе си е процес, който изисква време и постоянни усилия.

Въпреки това, съществуват много изпитани стратегии и подходи, които могат да помогнат за изграждане на самоувереност и намаляване на негативното влияние на тези съмнения.

Ето няколко важни стъпки:

1. Засилване на раморефлексията

Първата стъпка към преодоляване на съмненията в себе си е осъзнаването на собствените мисли и модели на поведение. Често съмненията са резултат от негативни вътрешни диалози или деструктивни и блокиращи мисловни патерни, които остават незабелязани.

Самоанализът или саморефлексията може да Ви помогне да разпознаете и поставите под въпрос тези тежки мисли.

Тук може да си задавате отново и отново въпроса: Какво ми минава в момента през главата? Какво си казвам в момента? Как се карам (чрез мислите си) да се чувствам зле и намалявам енергията си?

2. Оспорване на негативните мисли

След като негативните мисли и съмнения бъдат разпознати, е важно те да бъдат оспорени. Дали тези съмнения са рационални или се основават на предположения, които не съответстват на реалността?

Един полезен подход е когнитивното преформулиране, при което се търсят доказателства “за” и “против” съмнението и се заменят с реалистични и позитивни мисли.

Задайте си въпроса: “Наистина ли има доказателства, че не мога да се справя?” или “Какво съм постигнал в миналото, което показва, че съм способен?”

3. Признаване на успехите

Хората, които изпиват съмнения в себе си, често пренебрегват или подценяват своите успехи. Важно е да си спомняте собствените постижения и да ги признавате, за да можете да изградите самоувереност.

Един от начините е да водите “дневник на успехите”, в който редовно записвате постиженията, положителни си преживявания и напредък.

4. Поставяне на цели и действие на малки стъпки

Съмненията в себе си често могат да парализират, особено когато човек се изправи пред големи предизвикателства. Затова е полезно да си поставяте реалистични и постижими цели.

Вместо да се фокусирате върху целия път, се съсредоточете малки, изпълними стъпки. Чрез постигането на по-малки междинни цели човек получава бързи положителни обратни връзки, което укрепва самоувереността.

5. Намаляване на перфекционизма

Перфекционизмът често е основен източник на съмнения в себе си. Когато човек очаква от себе си всичко да бъде перфектно, той се подлага на огромен натиск.

Важно е да приемете, че грешките и несъвършенствата са естествена част от живота Ви. Вместо да се стремите към съвършенство, се фокусирайте по-добре върху напредъка и ученето.

Приемете, че е нормално да правите грешки и ги използвайте като възможност за личностово развитие.

6. Търсене на подкрепа от другите

Разговорите с приятели, семейство или ментори могат да помогнат да видите съмненията си в друга светлина.

Често хората около нас разпознават нашите способности и силни страни, които сами не забелязваме. Професионалната помощ, като терапия или коучинг, също могат да бъдат ценен ресурс за справяне със съмненията в себе си.

Психотерапевтът може да помогне да се идентифицират дълбоко вкоренени убеждения и да се развият нови, положителни патерни на мислене и поведение.

7. Развиване на състрадание към себе си

Вместо да бъдете прекалено критичен към себе си, се опитайте да покажете състрадание към самия себе си. Това означава да се отнасяте към себе си с такава доброта и търпение, каквито бихте показали на близък приятел.

Самосъстраданието насърчава емоционалната Ви устойчивост и помага за по-доброто Ви справяне с неуспехи или трудни ситуации. Практики като майндфулнес и медитация засилват допълнително тази способност.

8. Излизане от зоната на комфорт

За да преодолеете самосъмненията в дългосрочен план, е важно да  напускате зоната си на комфорт. Изправянето пред нови ситуации и предизвикателства може да укрепи вярата в собствените Ви способности. Въпреки че в началото може да бъде неудобно, тези преживявания могат да Ви покажат, че сте по-способни, отколкото си мислите:).

9. Бъдете търпеливи към самия себе си

Справянето със самосъмненията е процес, който отнема време. Важно е да бъдете търпеливи към себе си и да не разглеждате малките неуспехи като провали. Всеки напредък, колкото и малък да е, има значение!