Как страхът от изоставяне влияе на връзките Ви?? Симптоми и решения

Връзките могат да бъдат трудни, особено ако имате постоянен страх, че хората, за които най-много Ви е грижа, ще Ви изоставят. Страхът от изоставяне е силният, но в повечето случаи неоснователен страх, че партньорът Ви ще Ви напусне физически или емоционално.

Въпреки че не е официално призната фобия, този страх е един от най-често срещаните и разрушителни. Хората, които изпитват страх от изоставяне, често показват поведения, които вредят на връзките им, като в много случаи тези „стратегии за справяне“ причиняват именно изоставянето, от което се страхуват.

Симптоми на страха от изоставяне

Във връзките хората със страх от изоставяне често:

• се привързват бързо, дори към недостъпни партньори.
• не могат да се комитнат напълно към връзката.
• напускат връзки рано, за да не се привържат прекалено и да развият силни чувства
• искат да се харесат на всички и търсят постоянно одобрениетo на другите, т.нар.”people pleaser”
• остават в нездравословни или токсични връзки и отношения, независимо от негативните последствия.
• изпитват трудности с емоционалната близост и доверие.
• са прекалено чувствителни към критика и проявяват ревност.
• изпитват тревожност, депресия и страх от раздяла.
• прекалено обмислят ситуации и търсят скрити значения.
• потискат гняв и изпитват проблеми с контрола.

Причини за страха от изоставяне

Страхът често произлиза от преживявания в детството, като:

• занемаряване от страна на родителите.
• развод или смърт на близък човек.
• чест опит с изоставяне или предателство на доверието от близките хора

Тези събития водят до дълбока несигурност, свързана с привързаността. Хората тогава се  чувстват недостойни за любов или прекалено зависими от партньорите си.

Въпреки че има много начини, по които страхът от изоставяне може да се появи в романтичните взаимоотношения на човек, пет от най-често срещаните включват:

Трудност при допускане на хора в личното пространство

Много хора, преживели изоставяне в ранните си години, изграждат емоционални стени, за да се предпазят. Урокът, който са научили, е, че уязвимостта води до ново изоставяне, т.е. означава болка.

Те могат да изпитват затруднения с доверието към другите, да търсят скрити намерения или да са имали болезнен опит с предателства от страна на приятели или партньори, които са използвали тяхната болка за лична изгода.

Резултатът е дистанцираност и избягване на емоционална близост като форма на самозащита.

Бързо създаване на „привързаности“

Тази тенденция може да включва прекалено бързо споделяне на интимни подробности с надеждата връзката да се развие по-бързо. В тези случаи бързото „привързване“ често се бърка с истинско свързване, макар че двете не са едно и също.

Основата на това поведение често е дълбока рана, причинена от липсата на признание от страна на грижещи се в ранните години.

Това оставя чувство на незабелязаност и малоценност при засегнатите, което поражда страх, че другите ще ги отхвърлят, и създава непреодолима нужда към бързо привързване.

Изоставяния в миналото

На пръв поглед това звучи нелогично, но много хора, преживели изоставяне в ранните си години, използват връзките като средство за постигане на целта те да наранят преди те самите да бъдат наранени. Те тогава често търсят причина да прекратят една връзка.

Това може да се изрази в пренебрежително поведение, спорове или обезценяване на партньора с цел да се провокира конфликт и така да намерят причина да го напуснат. Несъзнателната цел е те самите да сложат край на връзката, преди да изпитат болката от евентуално изоставяне.

Неподходящи партньори

Тази тенденция често е форма на самосбъдващо се пророчество.

Изборът на емоционално недостъпни партньори може да се възприема като „предизвикателство“, където скритата цел е да ги „спечелят“ или да ги „спасят“. Фокусирането върху това предизвикателство служи като разсейване/преместване на вниманието от дълбоките рани и страхове на самия човек.

За мнозина е инстинктивно „по-безопасно“ да преследват някого, който не може да им предостави емоционална близост, засилвайки обаче по този начин този деструктивен модел на „преследване“ на партньори, които са недостъпни.

Крехка (фрагилна) самооценка

Когато страхът от изоставяне е доминираща тема във взаимоотношенията, хората често оглеждат себе си в другите, за да се почувстват приети, ценени и желани. Много хора с ниска самооценка възприемат поведенията, маниерите, вярванията, мислите и дори чувствата на тези около тях в опит да сведат до минимум страха от изоставяне.

Това води до чувство на загуба на личната идентичност, т.е до това, че те не знаят кои са извън една връзка и „променят“ това, кои са (ценностите, хобитата, интересите) от една връзка в друга, в зависимост от това какво харесва партньорът им. Това, от което тези хора се страхуват най-много, е и ключът към преодоляването на страха от изоставяне – т.е.  да се научат да се чувстват комфортно, спокойно и ценностни като личности, когато са сами.

Много хора с дълбоки страхове от изоставяне не могат да бъдат сами. Времето насаме може да провокира вътрешния критик или да доведе до самосаботаж, което само засилва техните страхове и ги кара още повече да избягват самотата.

Как когнитивно-поведенческата терапия (CBT) помага?

Когнитивно-поведенческата терапия (CBT) е ефективен метод за справяне със страха от изоставяне.

Тя ще Ви помогне да разпознаете ирационалните вярвания, емоционалните тригери и вредните поведения, заменяйки ги с по-реалистични и утвърждаващи убеждения и стилове на поведения.

Върху какво ще работите в терапията?:

Идентифициране на негативните мисли и поставянето им под въпрос

Терапевтът ще Ви помогне да разпознаете основни убеждения като „Не заслужавам любов“ или „Всеки ще ме напусне“ или „Няма какво да предложа, затова ще бъда изоставен.“, които подхранват страха и водят отново и отново до същите ситуации на страдание. След това тези деструктивни и нецелеви вярвания се поставят под въпрос и се създават  балансирани алтернативни перспективи и нови убеждения.

Имайте предвид, че това разбира се, не става в рамките на няколко седмици, защото това са вярвания, съществували с години и много силно загнездени.

Поведенчески интервенции

Психотерапевтът ще Ви помогне да промените вредни, нефункционални модели на поведение, като прекомерно зависимо поведение или избягване на конфликти, като едновременно ще Ви помогне да изградите по-здравословни стилове на поведение като  открита комуникация, поставяне на граници, засилване на самочувствието и изграждане на обич към самия себе си, както и изграждане на истинско доверие към другите.  

Регулиране на емоциите

Техники като майндфулнес, медитация и водене на дневник ще Ви помогнат по-добре да разберете и управлявате негативните интензивни емоции…което ще Ви даде повече усещане за контрол и увереност, че можете да се грижите по-добре за себе си, каквото и да се случва отвън, независимо как другите реагират или не реагират. Това ще засили самочувствието и резилиентността Ви в дългосрочен план!