Различните лица на обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР)

Разликите между различните форми на ОКР могат да бъдат толкова големи, че засегнатите лица сами не вярват, че страдат от едно и също разстройство. Въпреки това, общото между тях е, че всички те преживяват в някаква форма неконтролируеми мисли и импулси.

Броят на симптомите също варира от човек на човек: докато някои страдат от едно натрапливо поведение, други се борят с цяла серия различни обсесивно-компулсивни разстройства.

Ритуали за чистота и миене

Засегнатите изпитват панически страх или отвращение към мръсотия, бактерии, вируси, както и телесни течности или екстременти.

Използването на обществени тоалетни, контактът с болни хора или боклук предизвикват у тях масивни страхове от замърсяване („страхове от контаминация“). Дори когато засегнатият не докосва директно предметите, които предизвикват страха. Мисли като „сигурно вече съм се заразил“ или „въпреки че измих ръцете си няколко пъти, те все още не са чисти“ нахлуват в съзнанието му.

Тази тревожност води до дълги ритуали за миене и чистене. Ръцете, цялото тяло, домът или замърсеният предмет се почистват и дезинфекцират с часове. Парадоксално, обаче, прекомерното почистване на кожата унищожава естествената защитна бариера и улеснява проникването на патогени в тялото!

Тук протичането на ритуала е точно определен. Ако той бъде прекъснат поради някаква причина, засегнатият трябва да започне отначало. В редки случаи ритуалите за миене се използват като начин за предотвратяване на нещастия.

За да избегне изтощителните процедури за почистване и миене, засегнатият избягва контакт с потенциално застрашаващи ситуации, опитвайки се да поддържа себе си и непосредствената си среда чисти. В резултат на това той се изолира все повече и почти няма социални контакти.  

Ритуали на контролиране

Втората по големина група обсесивно-компулсивни разстройства са така наречените ритуали на контролиране. Тук засегнатите се страхуват, че поради тяхно невнимание или пропуск могат да предизвикат някакво катастрофално събитие.

Те изпитват извънреден страх, че жилището им може да изгори поради неугасена печка или забравена ютия или някой крадец да се вмъкне през отворен прозорец. Други пък се притесняват, че несъзнателно са ударили пешеходец или велосипедист с колата си и сега той лежи тежко ранен на улицата.

Поради тези страхове електро-уредите в домакинството, вратите и прозорците, както и изминатите с кола отсечки се проверяват многократно.

Но дори и след повторни проверки, при страдащите от натрапливо разстройство не се появява усещането, че всичко вече е наред. Те виждат заключената врата и изключената кафемашина – но не се доверяват на собствените си възприятия!

Щом застанат пред входната врата, съмнението отново започва да ги гложди. Често засегнатите молят членове на семейството или съседи да им помогнат да проверят още веднъж, дали всичко в жилището е наред. По този начин те успяват да прехвърлят отговорността на някой друг и приключват с контролирането по-бързо.

Поради тези продължителните проверки напускането на дома е свързано с много загуба на време и енергия. Това, често води, разбира се до закъснения за работа или срещи.

На работното място дори рутинните задачи често се проверяват многократно поради страх от грешки.

Има малка подгрупа от страдащи, които се нуждаят от часове, за да извършат обикновени действия като хранене или обличане. При разресването на косата, например, трябва да се разресва всяко отделно косъмче. Ако този ритуал бива прекъснат или объркан поради някаква причина, те започват отначало.

Натрапливости, свързани с повторения и броене

Тези натрапливости карат страдащите да повтарят ежедневни действия – като например миенето на зъби или изтръскването на постелки или чаршафи – определен брой пъти.

Докато не достигнат определения брой, те се чувстват неспокойни и напрегнати. Защо? Защото се страхуват, че нещо лошо може да се случи на тях или на техен близък човек.

При този вид натрапливости, страдащите изпитват интензивното желание да броят различни предмети, като книгите в библиотеката, паветата навън или плочките в банята. Те самите не знаят защо трябва да го правят, но се чувстват много напрегнати, ако не го направят.

Натрапливости, свързани със събиране

Хората с тези натрапливости се страхуват, че по погрешка могат да изхвърлят нещо ценно или важно за тях. Трудно им е да направят разлика между значими предмети и безполезни боклуци. В домовете им се натрупват записки, стари вестници, празни бутилки и счупени мебели.

В екстремни случаи те дори събират боклука си у дома или на балкона. Мнозина събират изхвърлени предмети, като стари автомобилни части или повредени електически уреди, с намерението някой ден да ги поправят.

От известно време медиите отразяват т.нар. явлението “меси“. Засегнатите хора страдат от т.нар. синдром на занемаряване и събиране на всевъзможни безполезни неща и голяма част от тях имат този вид натрапливости.

Натрапливости, свързани с подреждане

Тогава страдащите следват много строги критерии за ред. Всякаква неразбория ги прави нервни и неудовлетворени.

Затова те прекарват голяма част от деня си, грижейки си педантично за това да възстановят перфектния ред в дома. Например, те подреждат консервите или бурканите по определен начин на рафта или внимават дрехите в гардероба да бъдат идеално сгънати една върху друга.

Натрапливи мисли без действия

Тогава ОКР се състои само от натрапливи мисли. Те често имат агресивно („Мога да убия детето си“), сексуално („Мога да злоупотребя с детето на съседите“ или „Аз съм хомосексуален“) или религиозно („Мога да изкажа богохулни думи по време на служба“) съдържание.

Макар и без ритуали, тези мисли могат да бъдат толкова измъчващи, че страдащият много трудно се може да се концентрира върху други дейности. Най-големият страх на засегнатите и техните близки е, че един ден ще реализират тези мисли и ще навредят на себе си или на някого около тях.

Но тези страхове изглеждат са неоснователни. Досега няма известен случай, в който човек с натрапливи мисли да е реализирал своите страхове!

Когато хората чуят термина обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР), те често си представят натрапливо миене на ръцете или непрекъснатото проверяване на вратата на жилището или на колата, за да се уверят, че тя е заключена.

Всъщност, тези две прояви са най-често срещаните форми на ОКР.

Въпреки това, съществуват и други форми на това заболяване, които често не се разпознават веднага дори от специалистите.

За първоначална ориентация по-долу Ви представям списък с тези англоезични понятия и какво се крие зад тях.

Термините не представляват самостоятелни диагнози. Те са съдържателни уточнения на ОКР и могат да се проявяват комбинирано.

Doubt-OCD

При този тип, съмнението, което стои в основата на всички натрапливости, е на преден план и се отнася до ежедневни, очевидно проверени и неоспорими теми като: дали чорапите ми са наистина еднакви? Дали това е моят апартамент зад вратата, която току-що заключих? Дали това е пътят за моята работа? и т.н.

Existential-OCD  

Това е натрапливо и емоционално обременяващо занимаване с екзистенциални теми.

За разлика от нормалните размишления по такива въпроси, тези мисли се натрапват на засегнатите, не могат да бъдат спрени волево и предизвикват силно усещане за заплаха и страх.

Постоянното руминиране върху въпроси за съществуването, реалността, смисъла на живота – за които няма крайни отговори или сигурност – е типично. Въпроси като „Живеем ли (както в едноименния филм) в матрицата и реални ли сме наистина?“ могат да създадат впечатление, че това е нов феномен. Обаче, поглед в учебник по психиатрия от 1911 г. показва, че тази форма е била описана още преди повече от 100 години като „зависимост от притеснения“ или „натрапливост да се задават въпроси“.

Примери: „Как се случва всичко на Земята? Защо седя тук? Какво означава този стол? Как се раждат хората? Защо има хора? Какво е тяхното предназначение? Кой е създал Създателя?“

False Memory-OCD

Страхът, че човек може да е извършил осъдително действие, за което няма спомен: кражба, обида, нараняване, убийство. Натрапливото поведение в този случай включва постоянно мисловно реконструиране на действие или постъпка, която никога не се е случила и за която човек няма никакъв спомен.

Такива размишления се поддържат и засилват от типични съмнения за ОКР, като: „Ами ако все пак нещо се е случило и просто не мога да си го спомня?“ или „Как да различа истинския спомен от въображаемата представа, която мисля, че имам?“

Harm-OCD

Агресивни натрапливи мисли със страх, че човек може да навреди на други хора, често близки – свои деца, родители, партньор или дори на себе си. Както при педофилните натрапливи мисли, тези мисли са в пълен контраст! (противоречие) с ценностите на засегнатите и се възприемат като нежелани, внезапно нахлуващи мисли или образи.

Важно!: Те са също само израз на една много обременяваща форма на ОКР и не са доказателство за истинска агресивна склонност.

Hit-and-Run-OCD

Страхът, че човек може да е блъснал или прегазил някого, без да го е осъзнал. Засегнатите често не могат да заглушат своите съмнения и се чувстват принудени да минат отново по същия маршрут, за да проверят дали има признаци за инцидент.

Едва тогава може да настъпи временно успокоение – или обратното: съмнението се връща и маршрутът се минава втори или трети път. 

Hyperawareness-OCD

Това е термин за мъчително, постоянно свръхсъзнателно възприемане на автономни телесни процеси като преглъщане, дишане, мигане или некритични явления като “ивици” в окото.

Усещането за заплаха често произлиза от страха, че човек ще бъде принуден да живее в това мъчително състояние завинаги и че ще претърпи значителна загуба на качеството си на живот.

Just-Right-OCD

Чувството за непълнота и несъвършенство е на преден план, придружено със силното желание нещата да бъдат „точно както трябва“. Това явление се среща особено често при натрапливостите за контрол, ред и симетрия.

Пациентите описват по-скоро мъчително и почти нетърпимо усещане за напрежение, отколкото страх, свързано с впечатлението, че нещо не се усеща „точно както трябва“. Засегнатият се стреми да постигне тогава това чувство за правилност.

Контролите или контролирането трябва да се повтарят, докато всичко не се почувства правилно, предметите се местят, докато заемат „правилната“ позиция, косата се разресва, докато не се почувства правилно, или дрехите се коригират, докато не се почувстват „точно и правилно“ върху кожата – само за да спомена някои примери. Това явление е характерно за ОКР и за първи път е описано подробно през 1903 г. от френския психиатър Пиер Жане.

Pedophile-OCD

Това е понятие за сексуални натрапливи мисли за страх, че човек може да е педофил.

Мъже и жени с такива мисли, които се натрапват против тяхната воля, изпитват интензивни страхове, защото тези мисли са в пълен контраст с техните ценности и сексуална ориентация и застрашават силно тяхното чувство за идентичност и образ за себе си.

Важно!!: Тези мисли не представляват „скрита част“ от тяхната личност, нито подсъзнателни желания, а са израз на много тежка форма на ОКР и нямат нищо общо с педофилията.

Schizophrenia-OCD

Това понятие описва страха, че човек може да развие психоза. Тук притесненията са подобни на тези при хипохондрията. Вместо обаче да търсят симптоми на заболявания като рак, СПИН или сърдечни проблеми, засегнатите търсят предполагаеми симптоми на шизофрения като заплаха за наличието или предстоящото развитие на психоза, като напр.: „Чух ли глас?“, „Не се ли раздвижи стената?“

Sexual Orientation-OCD

Това понятие описва натрапливи и много нежелани мисли свързани със страха, че човек може да има различна сексуална ориентация от досегашната, въпреки че няма реални доказателства за това.

Хетеросексуални хора тогава се страхуват, че са хомосексуални, а хомосексуални хора се страхуват, че може да са хетеросексуални. Възможни са и други форми: бисексуалност, транссексуалност, асексуалност и т.н.

По очевидни причини, SO-OCD е изключително психически изтощително. В опит да се преборят с тези мисли, хората, страдащи от това състояние, развиват компулсивни ритуали.

Въпреки това, колкото и да се опитват да прогонят мислите, те не изчезват. И колкото и да се стараят да успеят в наложените от тях ритуали, тези действия не успокояват мислите, или само за кратко.

Натрапливите мисли предизвикат объркване и страх. Тези мисли могат да бъдат толкова тормозещи, че да парализират иначе добре функциониращи и успели хора. SO-OCD не е безнадеждно състояние, но преодоляването му изисква упорита работа.

С професионална помощ можете да се научите да управлявате тези тревожните мисли, така че те вече да не предизвикват негативни емоции във Вас.