Промените в живота – повод за страх или възможност за развитие??

Промените са неизбежна и важна част от живота. Затова е важно да можем да се справяме и да вървим с тях.

Преход към нова компютърна програма, уволнение, преместване в друг град, раздяла, прекратяване на договор за наем на жилище – какво общо имат тези събития?

Те изискват от нас способността да се приспособим към нови ситуации и да се ориентираме наново. Често тази промяна в условията на живот не минава без страх или несигурност.

За някои хора новото и промяната са синоним на удоволствие, любопитство и тръпка.

За справяне с промяната има значение дали ние доброволно се променяме или сме принудени от обстоятелствата.

Промените ни съпътстват от момента на раждането.

Трябва да се научим как/кога да получим храна, дали плачът е успешен, какво означават повдигнатите вежди на майка ни, кое е опасно и кое безопасно за нас и т.н.

Страхът от промяна, или метатезиофобия, е фобия, която кара хората да избягват промяната поради изключително силния страх от неизвестното.

Страхът от промяна може да направи предизвикателно постигането на Вашите цели или извършването на промени.

Малко страх от промяна е нормален – той „вграден“ така да се каже в нашите мозъци. Но прекомерният страх и тревожност могат да бъдат знак за по-дълбок проблем.

Когато решим да създадем промяна, като например да се преместим в нов дом или да сменим работата си, имаме повече чувството, че контролираме изхода. Ако промяната е предизвикана от обстоятелства извън нашия контрол, независимо дали е шеф, наемодател, пандемия или инцидент, се чувстваме често безпомощни.

Исторически погледнато, страхът от промяна е еволюционен и датира от древни времена. От тази гледна точка, нашите мозъци са програмирани да предпочитат рутината и постоянството.

Нашите предци са предпочитали рутината, тъй като инстинктивно са знаели, че промяната често води до риск и опасности.

Например, те са били принудени да се движат, за да търсят храна, вода и подслон, за да оцелеят.

Оставането на място, където тези основни ресурси са изчерпани поради страх, би могло в крайна сметка да доведе до глад, обезводняване или смърт на групата.

Ако искаме да оцелеем, от първия час на живота си сме принудени да се адаптираме и да се настройваме към нови ситуации.

Имаме избора дали да се противопоставим на промените, да ги издържаме търпеливо или да ги приемем активно, НО не можем да ги предотвратим.

Времената се променят постоянно. Който се променя с тях, той оцелява.

Какво получаваме, като се променяме?

Ученето на нови неща, пробването на нови неща, промяната и преориентирането могат да бъдат приятни и вълнуващи.

Така получаваме отново и отново потвърждението, че сме способни да се адаптираме към новото и да се развиваме напред. Нашето самочувствие расте, както и убеждението ни, че имаме влияние и контрол над случващото ни се.

Родителите, които искат да предпазят детето си от промени, като не му позволяват да опитва нови неща, му предават нагласата: „Другите не ми вярват, че мога, че ще успея. Аз съм слаб и неспособен.“

Като поемаме нови предизвикателства, научаваме повече за своите граници. Разбираме какво още трябва да научим и къде са нашите лимити. Като се адаптираме постоянно към нови ситуации, с времето натрупваме все по-голям опит, който ще ни бъде полезен при бъдещите ни задачи.

Кога натискът за промяна вреди?

Много хора предпочитат да останат в своите навици и да следват рутината си, вместо да си причиняват усилията за промяна. Тогава липсват любопитство, еуфория и енергиен тласък.

Защо е така? Какво потиска нашата мотивация да се справяме с промените?

Ние възприемаме промените като обременителни, когато:

• те идват отвън и се чувстваме управлявани от обстоятелствата;
• промените не пасват на житейските ни планове и ги възприемаме като недостатък;
• смятаме, че не можем да се справим с промените и се чувстваме стресирани и претоварени;
• твърде много промени се изискват от нас наведнъж;
• имаме по-тревожна и чувствителна личностова структура, която се нуждае от стабилни рамки и установени структури, за да се чувства сигурна;
• сме физически изтощени и изчерпани.

Как можете да разпознаете дали имате страх от промяна?

Има някои характерни симптоми на страха от промяна, които някой може да изпита в ежедневието си. Някои от тези симптоми включват:

• Чувствате се заклещени или нещастни в дадена ситуация, но избягвате да създавате положителна промяна
• Оставате във връзка, която не функционира, въпреки че искате да я прекратите
• Не се стремите към промяна на работата, въпреки че сте много нещастни в настоящата си работа и Ви измъчва чувство на безмислие в нея
• Изпитвате изключителна тревожност относно това, какво ще се случи в бъдеще
• Способността Ви да приемете житейските промени, независимо дали са под ваш контрол или извън него, е много малка
• Отказвате да се отклоните от ежедневната рутина, защото сте несигурни какво ще се случи, ако не се придържате към нея
• Отхвърляте покани за събития, празненства, посещения при семейство или приятели
• Имате проблеми с храносмилането, изпитвате сърцебиене или треперите и се потите при мисълта за промяна

Страхът от промяна може също да бъде свързан със страха от провал, неуспех, загуба, съмнения в себе си или страх да разочаровате другите.

Конструктивният страх ни предупреждава за реална заплаха и ни пази от опасност.

Деструктивният страх ни предупреждава за несъществуваща заплаха. Няма реална заплаха, но нашите умове ни казват, че има.

В зависимост от тежестта на страха от промяна, той може да стане деструктивен.

Ако деструктивният страх от неизвестното не бъде управляван, потенциалните усложнения могат да включват:

• Депресия
• Тревожност
• Изолация
• Избягване
• Стрес
• Злоупотреба с вещества
• Оставане в нездравословна среда
• Оставане в токсични връзки

4 фази

Можем да си представим адаптирането към новата ситуация като процес, състоящ се от 4 фази.

1. Фаза на отричанe

Болката от предстоящата промяна е толкова голяма, че се опитваме да я избегнем или да се върнем назад.

Искаме да затворим очи и да го възприемем като лош сън, от който просто трябва да се събудим.

2. Фаза на изблик на чувства

Сега изискваната промяна прониква в съзнанието ни и предизвиква множество различни психически и физически реакции.

Чувстваме се отчаяни и безнадеждни. В мислите ни преобладава миналото, онова, което вече не можем да имаме.

Страх, чувство за вина и гняв съставят нашия емоционален коктейл. Възмущаваме се от съдбата: „Защо само аз…“, „Колко хубаво би било, ако…“, „Не мога да понеса, че…“, са мисли, които ни минават през ума.

Може да се появят безсъние, сърдечно-съдови или стомашни оплаквания.

3. Фаза на преориентиране

Постепенно започваме да виждаме светлина в тунела. Чувстваме се по-оптимистични и вярваме, че можем да поемем контрола върху живота си.

Възмущението ни и завистливите погледи към миналото намаляват. Приспособяваме се емоционално и мисловно  (ментално) към новата ситуация.

4. Фаза на ново равновесие

Погледът ни е насочен към бъдещето. Можем да оставим преживяванията от миналото на мира или те тогава поне не са толкова болезнени.

Понякога успяваме дори да видим промяната като нещо положително.

Тези 4 фази ще преминавате винаги, когато трябва да излезем от познатата ситуация. Затова е разумно да приемате тези емоционални реакции.

10 препоръки, как да се справяте с промените

Препоръка 1

Когато нежелани или неочаквани промени Ви застигнат, е нормално първо да реагирате с негативни чувства. Възмущаващи мисли като: „Как могат да ми го причинят?“ „С какво съм го заслужил?“ или „Това не трябваше да ми се случва.“ можете да замените с въпросите: „Какво положително ми носи новата ситуация?“ и „Какво мога да направя, за да обърна ситуацията в моя полза?

Препоръка 2

Полезно е също така съзнателно да си припомняте и дори да запишете на лист хартия, какво сте постигнали и преодолели в живота си досега…ще бъдете най-вероятно изумени от резултата!

Препоръка 3

В такъв период от живота Ви е много важно да бъдете много внимателни и грижовни със себе си, да не изисквате перфектните постижения от себе си,

да не си поставяте допълнителни нови задачи и да се грижите добре за тялото си.

Препоръка 4

За някои хора е полезно да водят дневник, в който да споделят притесненията си.

За да излезете от еднопосочната негативна мисловна улица, в която всичко изглежда черно, разговорите с приятели и смяната на перспективата също могат да бъдат много полезни.

Препоръка 5

Принципът на малките стъпки е от значение. Спрете да се блокирате с негативни мисли за всичко, което трябва да промените. Колкото повече си ги представяте, толкова по-парализирани и безпомощни ще се чувствате.

Планирането само за един ден или седмица и записването на резултатите, ще Ви помогне да забележите напредъка си и да събудите необходимата енергия за промяна в себе си.

Препоръка 6

Понякога помага мисълта: Кой знае за какво добро е това (което ми се случва в момента)? Много промени, които на пръв поглед изглеждат негативни, впоследствие се оказват нещо добро.

Препоръка 7: Създайте визуално табло (vision board)

Съберете снимки, изрезки от списания или принтирани изображения от интернет, за да създадете табло, пълно с неща, които бихте искали да превърнете в реалност.

Създаването на визуални табла дава възможност на Вашата креативна страна да си представи различно бъдеще. Този процес на визуализирането на нови възможности за това как може да изглежда животът ни след промяната може да се превърне в катарзис и да Ви помогне в реализирането промяната.

Препоръка 8: Избягвайте избягването

Избягването на необходимите промени поради страх може да доведе до натрупване на стрес. Често страхът от неизвестното може да предизвика повече тревожност, отколкото си заслужава в крайна сметка.

Вместо да гледате на това, което може да се случи в негативна светлина (например като на враг или съсредоточавайки се върху това, което може да се обърка), се опитайте да преосмислите промяната като покана за свят на нови възможности.

Препоръка 9: Поставете микро и макро цели

Поставяйте си постижими цели, за да предприемете действия към положителна промяна.

Страховете обикновено намаляват, когато приемете нагласата “мога да се справя”, и започнете да се движите към промяната стъпка по стъпка, внимателно и съзнателно.  

Препоръка 10

В какъв момент човек трябва да потърси помощ за справяне със страха от промяна? Някои симптоми, че е добре да потърсите професионална помощ, включват:

• Прекомерен страх и тревожност
• Поведения на избягване, които правят трудно извършването на неща като ходенето на работа или поддържане на взаимоотношения
• Промени в апетита или нарушен сън
• Чувства на безнадеждност
• Липса на мотивация
• Загуба на интерес към дейности, които преди сте обичали

Ако тези симптоми затрудняват силно ежедневието, е добре да се консултирате с психотерапевт.

Ако се чувствате хронично зациклили, депресирани или тревожни, е важно да потърсите професионална помощ.