Стрес в общуването с нарцисти? Тези 13 препоръки помагат!

Самовлюбени, неспособни на критика, манипулативни – т.нар. нарцисисти превръщат живота в ад за околните.

Какво означава нарцисизъм?

На пръв поглед хората със силни нарцистични личностови черти изглеждат доста очарователни и обаятелни.

Те  са добри оратори, харизматични, често много успешни, високоефективни и знаят как да печелят хората.

Имиджът на г-н Голям и г-жа Важна обаче обикновено се разпада след кратко време, когато нарцисистите покажат истинското си лице.

Тогава общуването с тях се превръща в голямо изпитание и стрес за околните.

Нарцистите обаче не го усещат така. Те винаги си мислят, че са най-големите и най-добрите. И постоянно жадуват за възхищение и признание отвън, за да се чувстват стойностни.

Ако това обаче не се случи/получи, те могат да изпаднат в дълбока дупка. Тогава чувствата на вътрешна празнота, срам, завист, депресия и суицидни мисли са често срещани.

Но откъде идва понятието “нарцисизъм” и какво означава то?

Понятието “нарцисизъм” произлиза от гръцката митология. В своята поема „Метаморфози“ римският поет Овидий разказва за младежа Нарцис, който отхвърля всички ухажори и затова е наказан от боговете с ненаситно самолюбие. Във водата на извор той вижда отражението си и се влюбва в него. Той не може да откъсне очи от отражението си, въпреки че го разпознава като измама. В крайна сметка той умира и в смъртта си се превръща в нарцис.

Нарцисистите се смятат за най-големите и най-добрите – парадоксално, за да компенсират собствената си голяма несигурност, собствените си дефицити и ниско или липсващо самочувствие.

Следователно те се нуждаят от възхищението и признанието от другите, за да се чувстват стойностни. Външни фактори като власт, привлекателност, слава, успех и постижения компенсират съмненията в себе си, чувството за малоценност и вътрешния дефицит на самочувствие.

Нарцистите са зависими от непрекъснатото признание отвън, за да поддържат собственото си самочувствие. Критиката те възприемат лично като отхвърляне на тяхната личност, като изключителна обида и дори екзистенциална заплаха за егото им.

Как да разпознавате нарцисистите?

Следните характеристики са релевантни и описват нарцистичното личностово разстройство:

• Прекомерно самонадценяване

Нарцисистите се изживяват като по-големи и по-важни, отколкото всъщност са. Те възприемат себе си и своите проблеми като уникални и специални и преувеличават собствените си постижения и таланти.

• Грандиозност и идеализация

В своите фантазии нарцисистите виждат себе си като безгранично успешни, с безгранична власт, свръхпривлекателни и недостижими. Те очакват идеалната любов и красота.

• Прекомерни изисквания

Нарцисистите имат много високи изисквания към другите, съчетани с очакването, че те ще бъдат изпълнени. Те изглеждат арогантни и надменни в своите възгледи и поведение.

• Невъзможност за приемане на критика

Нарцисистите не могат да понасят  критика. Те не са в състояние да признават собствените си грешки или направо ги отричат.

Вътрешно те изпитват обаче срам, гняв и унижение като реакция на критиката.

• Липса на емпатия

Нарцисистите използват другите, за да постигат собствените си цели. Те често го правят по манипулативен начин.

Способността за емпатия, (тоест способността да се поставиш на мястото на другия и да почувстваш неговите емоции), е много малка или изобщо не съществува.

• Зависимост от възхищението и признанието отвън

Постоянната и преувеличена потребност на нарцистите от възхищение, признание и одобрение от другите е тяхна основна характеристика. Удовлетворяването на тази потребност е екзистенциално важна за тях  и неутолима (като бъчва без дъно).

• Завист

Нарцисистите често завиждат на другите или вярват, че другите им завиждат.

11 препоръки за общуване с нарцисистите

Най-добре е, разбира се, да избягвате такива хора, но това, за съжаление, не винаги е възможно. Следните препоръки ще Ви помогнат по-добре да общувате с такива хора, като същевременно пазите нервите и здравето си!

Препоръка 1: Разпознайте нарцистичното поведение

Първата стъпка е да осъзнаете, че човекът, с когото говорите, е човек с нарцистични черти или дори с нарцистично личностово разстройство. Не позволявайте на неговото арогантно и напомпано его да Ви руши и краде от съня Ви.

Най-важното тук е, да не приемате поведението му лично! Това поведение няма нищо общо с Вас, а с неговата нарцистична личност. Т.е. той не може да се държи по друг начин, но Вие можете…!

Препоръка 2: Поддържайте дистанция и запазете автономността си

Нарцисистите обикновено имат завладяваща и ослепителна харизма. Не позволявайте на това да Ви заслепи или сплаши.

Спазвайте една добра емоционална дистанция и останете верни на собствените си потребности и желания.

И ако е възможно, избягвайте дискусиите с нарцисти. Почти невъзможно е да водите фактически разговори с него, защото той винаги е прав и няма да приеме Вашите аргументи. Поставяйте под въпрос изявленията на нарциста и бъдете бдителни за предупредителни сигнали.

Емоционалната дистанция ще Ви позволи да реагирате рационално, да не взимате нещата навътре и аргументирано да защитавате интересите си.

Препоръка 3: Разпознавайте неговата чувствителна страна и показвайте състрадание

Ако успеете да разпознаете истинските мотиви на самовлюбеното и егоистично поведение на нарцисиста, ще Ви бъде по-лесно да общувате е него.

Осъзнайте, че унизеното и слабо дете, което копнее за любов и се чувства без стойностно без външно признание, е основният проблем на нарциста.

Препоръка 4: Не го пренебрегвайте, а го изслушвайте

Дори и да Ви е трудно,  се опитайте се да запазите уважение към нарциста. Слушайте го внимателно. Покажете искрен интерес към него. Признайте постиженията му.

Защото, ако нарцисистът има чувството, че е игнориран, той ще го приеме като обида към себе си и ще иска да си отмъсти. Дори и да е трудно да останете учтиви, това ще Ви помогне много повече отколкото ако реагирате с критика и обвинения.

Препоръка 5: Поднесете критиката като похвала

Критикуването на нарцистите може да бъде като самоубийствена мисия, защото те не са способни на критика и избухванията са неизбежни.

Вие не можете да им угодите, независимо какво правите. Ако искате да достигнете до тях, бъдете внимателни и поднесете критиката си в думи на похвала и признателност, от които те се нуждаят повече от всичко друго.

Представяйте грешките им като малко невнимание от тяхна страна. Само така ще постигнете целите си. Но се уверете, че похвалата е автентична и неподправена.

Препоръка 6: Поставяйте граници

Много е важно да поставяте ясно границите си в общуването с нарцисти. Първо, осъзнайте колко далеч искате и можете да стигнете.

След това покажете ясно на другия, какво не сте готови да направите. Въпреки че това няма да спре напълно атаките срещу Вас, има все пак надежда, че нарцистът ще бъде по-предпазлив, приближавайки Вашите граници.

И винаги помнете: Вашето психическо и физическо здраве са на първо място!

Препоръка 7: Дръжте очакванията си ниски

Колкото и вълнуващите и бляскави страни на нарцистите да са привлекателни, тези хора не са в състояние на дълбока емоционална привързаност и емпатия.

Затова винаги имайте предвид, че емоционалната подкрепа или утеха, съпричастност и разбиране не са част от стандартния репертоар на връзка с нарцистичен човек.

Препоръка 8: Търсете емоционален баланс в нещата и хората, които са добри за Вас

Истинското разбиране, емпатия и състрадание не са силните страни на нарцистите.

Затова е важно да търсите своя емоционален баланс в други хора и хобита, които удовлетворяват Вашите нужди и където можете да презаредите батерията си.

Обградите се с приятели, които Ви приемат такива, каквито сте, за да намалите негативното влияние на нарцистичния човек върху Вас.

Препоръка 9: Разпознайте силните си страни и уважавайте самия себе си

Илюзия е да мислите, че можете да общувате с нарцист на еднакво ниво. Нарцистите вярват, че превъзхождат другите хора и обезценяват другите, за да се чувстват самите те стойностни!

В никакъв случай не започвайте да се подценявате или съмнявате в себе си заради това, а продължавайте да си напомняте и съсредоточавате върху силните си страни.

Това ще укрепи Вашето самочувствие и ще Ви направи по-устойчиви на нараняванията от нарцистите.

Препоръка 10: Не се опитвайте да лекувате нарцисистите

От опитите за превъзпитание няма полза. Нарцистите са убедени, че са безупречни същества. Те не осъзнават, че имат проблем и че поведението им е токсично за другите.

Напротив: вината и отговорността винаги са на другите, когато нещата се объркат и съвместният живот излезе извън контрол. Така че не се опитвайте да превъзпитавате нарцистите. Винаги ще бъдете неуспешни в опитите си и в крайна сметка може да се окаже, че Вие самия имате нужда от психотерапия.

Препоръка 11: Не поемайте отговорността за неговото психическо състояние

Не поемайте отговорността за кризите и психическото състояние на нарциста, не ги превръщайте във Ваш собствен проблем, а по-скоро ги приписвайте на нарцистичната уязвимост и ниското му самочувствие.

Препоръка 12: Дръпнете аварийната спирачка

Ако нищо вече не помага, атаките станат твърде нараняващи и страданието Ви твърде голямо, най-добре ще е да дръпнете аварийната спирачка и да прекратите контакта.

Най-важното е да се вслушвате в чувствата и потребностите си и да не губите емоционалната си стабилност. Задавайте си следните въпроси: Какво е важно за мен? Какво ме кара да се чувствам добре? Имам ли правото да имам и задоволявам моите собствени нужди?

Препоръка 13: Потърсете психотерапевтична помощ за Вас самите

Общуването или връзката с нарцист са свързани с много предизвикателства, така че не се колебайте да потърсите помощ от психотерапевт, ако се чувствате претоварени, безпомощни или не знаете повече какво да направите.

Как нарцисизмът може да се лекува?

Хората с нарцистични личностови черти имат огромни трудности да потърсят помощ отвън. Те не разпознават своите дефицити и проблеми или по-скоро ги приписват на средата си като част от вътрешната си психологическа защита.

В повечето случаи само осезаеми кризи, конфликти, разпадане на взаимоотношения, депресия, пристрастяване или склонност към самоубийство водят до терапевтичен контакт.

Най-доброто лечение е психотерапията. Засегнатите могат да се научат стъпка по стъпка  да правят самочувствието си по-независимо от външни фактори, да се справят по-добре с критика и да изградят повече социални и емоционални умения в общуването си с другите.

Това може да стане както в една индивидуалната терапия, така и в групова терапия. Терапията продължава обикновено години.