Стилове на привързаност – откъде може би идват проблемите във връзката Ви??

Да споделяте живота си с някого, да се подкрепяте и да растете заедно – това, което за някои е мечтата за връзка, за други обаче е бреме.  Защото връзката, близостта и ангажираността във връзката често нито са толкова лесни, нито толкова желани.

Напротив: за много хора връзката се свързва с чувство на страх и загуба на контрол.  Каква е причината за това? Отговорът може да се крие в различните стилове привързаност, научени в детството. Защото нашите отношения като деца с близките ни хора обуславят връзките ни с другите в зряла възраст, ние преповтаряме този опит отново и отново. Това ранно програмиране се превръща в един вид, така да се каже, вътрешен софтуер, който обуславя отношенията Ви с другите в зряла възраст.

Какво е това теория на привързаността?

 В психологията е разпространена теорията за привързаността на британския психолог и психоаналитик Джон Боулби от 50-те години на миналия век.

Теорията се основава на предположението, че ние, хората, имаме вродена нужда да създаваме близки и емоционално интензивни взаимоотношения с другите. Преди всичко преживяванията от детството, определят и обуславят връзките ни с другите като възрастни хора.

Според теорията на Боулби ние развиваме в ранните години от нашия живот един вид вътрешен шаблон или програма за връзките с другите, според който се ориентираме несъзнавано като възрастни. Според учените повтарящите се преживявания, които правим като деца с близките за нас хора, се интернализират от нас.

Напр., ако една майка утешава детето, когато плаче, или го топли, когато му е студено, се свързва от детето с чувство за сигурност и защитеност.

Ако детето обаче изпитва отхвърляне, пренебрежение или злоупотреба, връзката може да означава несигурност, нестабилност и може би дори заплаха за детето.

Какви стилове привързаност съществуват?

 1.   Сигурно привързан тип/стил 

Ако сме сигурно привързани, обикновено сме изпитвали надеждна грижа и обич, свободна от условия в детството си. Едно основно убеждение може да бъде „Аз съм добър такъв, какъвто съм“.

Съответно тези, които са сигурно обвързани, намират за съвсем естествено да обичат и да бъдат обичани – както емоционално, така и физически.  Във връзка с някого, който е сигурно обвързан, емоционалните драми в отношенията обикновено се търсят напразно. По-скоро хората от типа „сигурно привързани“ се доверяват на близките си и могат да интерпретират емоционалните им сигнали по адекватен начин.

Сигурно привързаните…

• имат положително отношение към самите себе си
• чувстват се добре да споделят чувства и потребностите си
• техните чувства не зависят от действията на другите хора
• чувстват се дори тогава комфортно, когато са сами
• могат да изглаждат несъгласия или противоречия, без да бъдат повлияни от минали травми. 

 2. Тревожнo-привързан тип/стил

Вторият тип или стил е т.нар. „тревожна привързаност“. Ако сме несигурно привързани, често сме преживявали хората около нас и тяхното поведение като непредвидими, непостоянни и ненадеждни.  Дете, израснало в такава среда, не е имало „сигурно убежище“, където да получи любов и защита. Основните убеждения тогава са често такива като напр. „Не заслужавам любов“.

Хората с тревожно-несигурен стил на привързаност се нуждаят от много физическа и емоционална близост – така да се каже, като компенсация за липсата и в детството им.  В същото време те обаче се съмняват дали близките им се чувстват по същия начин. За тях една раздяла е най-големият кошмар. Те често имат впечатлението, че инвестират повече във връзката от партньора си.

Това може да доведе до привиден дисбаланс: най-малките промени в поведението на другия се възприемат и преживяват като заплаха.  Нормалните промени в настроението на партньора често предизвикват безпокойство, тревожни мисли или дори паника: страхът от загуба става постоянен спътник. За да не загубят връзката, хората с този вид тревожна привързаност са като прилепени за партньора си, търсят прекомерна близост и се вкопчват в партньора си.

Хората с този тип привързаност…

• се вкопчват за другия
• са изключително зависими от партньора
• самочувствието им зависи от това дали са във връзка
• имат проблеми с поставянето дори и на здравословни граници
• имат проблеми с изграждането на доверие към партньора. 

3. Избягващ тип/стил  

Ако сме привързани по несигурно-избягващ начин, вероятно често сме изживявали най-близките си като дистанцирани и студени.  Понякога те са давали ласка и обич, но понякога не. Липсвали са близост и сигурност и потребността от физически контакт е била малко или изобщо незадоволена.

В такава една среда едно дете учи да се държи незабележимо, да не създава проблеми и да не притеснява родителите си с емоции и желания. Това са много често деца, които още от малки са много самостоятелни и любимците на учителите, тъй като те не създават проблеми. Основните убеждения тогава могат такива като напр. „Нямам право да обичам“.

Хората с несигурно-избягващ стил на привързаност обикновено имат трудности да се обвържат и да останат в една връзка. Те често бягат от близост с другите, развиват дълбок страх от връзките или са склонни да ги „унищожат“. В една връзка тези хора се страхуват от емоционална зависимост. Затова те се опитват да държат партньора си на разстояние, особено емоционално. Но както повечето хора, и хората с несигурно-избягващ стил на привързаност също имат желание за близост.

Но: страхът от нараняване и нуждата от контрол са също толкова големи, колкото и желанието за близост. Резултатът е опитът да се балансира между близостта с партньора и държането му на разстояние, което за другия може да бъде много тежко за издържане.

Такъв е случаят с Борислав. Той не може напр. да търпи за дълго време близост и затова се дистанцира. Когато приятелката му реагира емоционално или предложи изясняващ разговор, той се затваря, слага си непукистката маска на лицето, поправя никакви неща в гаража и напълно игнорира нуждите и.  Той има проблеми с изразяването/показването на чувства и с това да се покаже раним пред другите.

Преживяванията от детството не се различават много при тревожно-привързания и при избягващия стил. И в двата случая любовта на родителите е била свързана с условия.  При избягващия стил родителската непостоянност води до деактивиране на поведението на привързаност, а при тревожния – до активиране на това поведение. Това означава, че тези хора се опитват с всички средства да получат любовта и вниманието, за които копнеят.

 4. Неорганизиран или амбивалентен тип/стил

Връзката на Ана напр. наподобява емоционално влакче на ужасите. Тя се кара постоянно с приятеля си, а след това има утешителен секс с него. В един  момент тя го обижда и упреква за какво ли не и избухва в неконтролируем плач и емоции, в следващия момент го моли да не я напуска…тя се намира в един тотален хаос…защото Ана има амбивалентен стил на привързаност.

Неорганизираният стил на привързаност е подобен на избягващия стил на привързаност, но с някои ключови разлики.  За разлика от хората с избягващ стил на привързаност, човек с неорганизиран стил на привързаност може първоначално да жадува за интимност и да развие силни чувства. Въпреки това обаче, поради страх от изоставяне и липса на доверие, той вероятно ще отблъсне другия от себе си.

В тези взаимоотношения засегнатите може също да имат трудности при общуването и изразяването на своите потребности. Неорганизираната привързаност най-често се причинява от травми в детството.  Ако някой е научил в уязвима възраст, че онези, които трябва да го защитават и да се грижат за него, му вредят, той ще преживява всички връзки в бъдеще през тази парадигма.

Това може да означава, че човек е преживял малтретиране (емоционално, физическо или сексуално) или че е бил свидетел на насилие в семейството. Не рядко родителите са страдали от депресия или други психически или физически заболявания.  За детето, растящо в такава среда, никога не е било ясно, какво ще се случи в следващия момент, т.е. липсвала всякаква предвидимост за поведението на родителите.

Някои общи черти на хората с неорганизиран стил на привързаност са: те…

• имат интензивни и хаотични модели на взаимоотношения
• имат изключителна нужда от близост, но в същото време отблъскват другите
• изпитват срам и имат ниско самочувствие
• имат проблеми да се доверят
• страдат от силна несигурност и затова вярват, че не заслужават да бъдат истински обичани.

Психиатърът Амир Ливайн и психологът Рейчъл С. Ф. Хелър изчисляват, че 50% от хората са сигурно привързани, докато около 20% могат да бъдат отнесени към типа тревожна привързаност и 25% към типа избягваща привързаност.

Вашият стил на привързаност се определя от преживяванията, които сте имали като дете с хората, които са се грижели за Вас.  Сигурният стил на привързаност обикновено води до стабилни и трайни връзки, докато тревожните, избягващите и неорганизираните стилове на привързаност водят често до бурни и проблемни партньорства.

Но дори и да имате тревожен, избягващ или неорганизиран стил на привързаност и сте нещастни, е възможно да направите положителни промени към една удовлетворяваща и пълноценна връзка, ако положите усилия.

 Разпознаване на стила на привързаност

Осъзнаването е винаги първата стъпка към промяна и по-добър живот.

Задайте си следните въпроси:

Тревожа ли се силно за своята независимост и държа ли затова партньора си на разстояние? Трудно ли ми е да дам свободно пространство на любимия човек? Страхувам ли се постоянно, че партньорът ми може да ме напусне?  Вярвам ли, че заслужавам истинска любов? Как реагирам на потребностите на партньора?  Трябва ли да реагирам със стратегиите от миналото или мога да избера да се държа по друг начин?

Осъзнайте, че партньорът Ви е съвсем различен човек от родителите Ви! И че сегашната Ви ситуация е много по-различна от миналото! И че Вие сега решавате, как да се държите в една връзка, а не миналите отношения! Осъзнаването на тези поведения е важна предпоставка за работа върху тях. Напр., записването на наблюденията си в дневник може да Ви даде важна информация за стила Ви привързаност.

Промяна

След като сте разпознали стила си на привързаност, можете да се запитате: Защо реагирам така в определени ситуации и какви алтернативи на това поведение имам?

Нека да вземем за пример ревността.  Може би сте особено ревнив, защото сте получавали малко внимание като дете и е трябвало да се състезавате с братя и сестри за любовта на родителите си.  Какво можете да направите сега, за да се справите с ревността си? Една идея би била да се съсредоточите върху себе си и да осъзнаете силните си страни. Какво харесвате в себе си, какво Ви прави специален? Кажете сбогом на комплексите за малоценност и започнете стъпка по стъпка да изграждате доверието в себе си и по този начин във Вашата връзка.

Разбира се, осъзнаването и промяната на тези модели на мислене и поведение могат да отнемат време, защото те най-вероятно са съществували от много години. Бъдете търпеливи със себе си и си дайте време да се излекувате и да растете.

Миналите преживявания формират начина ни на възприемане на себе си и света около нас, както начините ни на мислене и поведение.

Като деца ние не знаем, кое  е правилно за нас и кое не, затова попиваме като гъба всичко нефилтрирано.

Стратегиите обаче, които са били важни за оцеляването Ви в миналото (защото децата са зависими от грижата и любовта на родителите си и най-големият им страх е да не ги загубят), най-вероятно са деструктивни и пречещи на отношенията Ви с другите в тук и сега.

Ако е така, вземете още сега решението да промените тези стилове, защото като възрастен човек Вие имате способността за осъзнаване и критична саморефлексия, което ще Ви помогне да препрограмирате научените в миналото програми по нов начин, така че те да Ви служат, а не да са вредни за Вас!

Ако не можете да се справите сами, потърсете професионален психотерапевт.