Жертва на обстоятелствата или на собствената нагласа?

В живота ни се случват много стресиращи преживявания и събития. Губим хора чрез раздяла или смърт, разболяваме се сериозно, попадаме в пътна злополука не по наша вина, губим работата си поради промени във фирмата, ставаме жертва на мобинг и т.н. В такива моменти лесно се чувстваме безсилни и жертви. Съжаляваме се, ядосваме се безмерно за понесената несправедливост, оплакваме се от съдбата, депресирани сме и вярваме, че светът и съдбата са против нас.

Тогава се чувстваме безпомощни и оставени на произвола. НО! Доколко страдаме от несгодите и събитията и колко бързо можем да се освободим от ролята на жертвата зависи не толкова от външните обстоятелства, а повече от нас самите и от стратегиите ни за справяне с кризите и предизвикателствата на живота.

Поведения, които Ви вкарват в ролята на жертва

Не можем да избегнем да бъдем жертви на критика, наранявания, разочарования и болка. Върху това нямаме винаги влияние. Но имаме влияние върху това как да реагираме на тези ситуации…и то винаги! Както казва една поговорка? Болката е неизбежна, страданието е доброволно.

Може да Ви прозвучи цинично, ако някой Ви каже, че страданието Ви е доброволно.

Вие искате, разбира се, веднага да спрете да страдате. В същото време сте обаче убедени, че това е невъзможно, просто защото не можете да забравите емоционалната или физическа болка, която сте преживели.

Преди всичко страдате, защото смятате, че другите или съдбата са виновни за страданието и проблемите Ви и че само другите могат да Ви освободят от тях. Но механизмите са различни:

Когато обвинявате другите, Вие им давате власт над живота Ви! Вие се лишавате доброволно от тази власт, давайки я на друг – и по този начин се превръщате в жертви.

Вместо това се запитайте:

• Трябва ли да се ядосвам (често със седмици или месеци), когато нещата се объркат?
• Трябва ли да се чувствам наранен и обиден (често за дълго), ако партньорът/ другите са ме наранили емоционално?
• Трябва ли допълнително да се самонаказвам и да се чувствам зле, само защото някой се е отнесъл грубо с мен?
• Трябва ли да си разваля целия ден или седмица, само защото някой е направил глупав коментар за мен?
• Цял живот ли трябва да страдам от възпитанието на родителите си???

Ако сериозно си зададете тези или подобни въпроси, ще намерите само един отговор: Не, не трябва! Ако страдате, то е единствено защото давате власт на другите да решават съдбата Ви.  Това може да звучи грубо и несимпатично. Но психологическите изследвания и терапевтичният опит показват, че тези, които виждат себе си като жертви, нямащи избор относно начина, по който живеят и се чувстват, причиняват сами на себе си най-многото страдание и живеят нещастен живот.

Никой не може да Ви накара да се чувствате зле, ако Вие не му позволите! 

Нищо не работи без Ваше разрешение

Осъзнайте, че:

• Никой не може да Ви накара да се чувствате малоценни без Вашето разрешение!

• Никой не може да Ви нарани или унижи без Вашето разрешение.

• Никой не може да Ви натъжи без Вашето разрешение.  Вие и само Вие имате силата да отблъснете или преодолеете лошите чувства, като поемете отговорност за себе си, живота и чувствата си.

Вече е научно доказано, че:

• Ако се мислите за безпомощен, се превръщате в играчка за другите.

• Ако смятате, че не заслужавате любов, тогава се чувствате необичани.

• Когато се самосъжалявате, се превръщате в жертва, обвинявайки съдбата или другите за ситуацията.

• Ако правите собствената си стойност зависима от одобрението на другите, Вие винаги ще сте зависими от одобрението отвън.

• Ако се чувствате зависими от другите, ставате уязвими за манипулация от околните. Да останете пасивни и да гледате на себе си като на жертва, означава да се превърнете в жертва и играчка за другите хора, защото давате властта на другите да решават вместо Вас, Вие как да се чувствате и как да живеете.

Има ли предимства ролята на жертва?

На пръв поглед може би да. Какви са те?

• Можете да си седите и да обвинявате другите – предполагаемите извършители – за Вашето нещастие или страдание.
• Можете също да получите грижа, внимание, състрадание и утеха от другите.
• Можете да се самосъжалявате и да ближете раните си, което понякога Ви кара да се чувствате добре. Може би тогава виждате себе си като добър и морален човек, за разлика от лошите, които Ви причиняват цялото това страдание.
• И накрая, като жертви Вие мислите, че имате право на обезщетение за претърпяната несправедливост. Другите (хора, съдба, родители, Господ) са Ви длъжници. Не трябва да правите нищо, за да се чувствате в правото си.

Проблемът с това е, че тези предимства са в най-добрия случай само утешителни награди, които могат донякъде да облекчат психическото Ви страдание краткосрочно, но не могат да го премахнат.  Затова е по-добре да се освободите от ролята на жертвата. Това е единственият начин да изградите имунитет срещу бъдещи наранявания и кризи, да си спестите по-нататъшни страдания и да направите живота си толкова позитивен и удовлетворяващ, колкото Вие самите желаете. 

6 препоръки как да се освободите от ролята на жертвата 

Препоръка 1: Помислете дали виждате себе си като жертва

Осъзнаването на проблемното поведение е винаги първата стъпка в преодоляването му.

Препоръка 2: Осъзнайте, че никога не сте безпомощни, а винаги имате възможността да взимате решения!

Вие можете да подобрите качеството си на живот само ако поемете отговорност за себе си, чувствата и живота си!  Ако вярвате, че не можете да повлияете живота си и се възприемате като безпомощна жертва, като някого, на който нещата просто му се случват, тогава сте хванати в капана на жертвата.  Защото тогава вярвате, че наистина не можете да направите нищо и винаги ще останете жертвата.

Но това ли е истината? НE!  Вие може да го чувствате така, но всъщност винаги имате възможност да повлияете на ситуацията, в която се намирате, ВИНАГИ! Кажете си активно: „Аз определям как да се чувствам и какво да правя“. С това изречение Вие поемате отговорност за чувствата си и правите важна стъпка, за да се освободите от ролята на жертва.

Препоръка 3: Научете се да влияете на чувствата си, променяйки негативните си мисли.

Препоръка 4: Осъзнайте, че другите също са само хора с техните лични  качества, слабости, проблеми и товари от миналото.

Има много фактори, които влияят на поведението на другите и които Вие не познавате. Това могат да бъдат ситуативни фактори като актуални проблеми с партньора, проблеми със съня, болест и т.н., но и фактори, свързани с личната история на човека, които нямат нищо общо с Вас. Разбирайки по-добре поведението на другите, Вие можете да го приемете по-малко лично и да станете по-независими от мнението и поведението на другите.

Препоръка 5: Повишете самочувствието си

Много хора си причиняват много емоционални страдания, защото имат ниско самочувствие и приемат мнението на другите за чиста монета.  Колкото повече изграждате своето самочувствие и самооценка, толкова по-малка е вероятността да попаднете в ролята на жертва.

Препоръка 6: Осъзнайте, че нямате вина за това, което Ви се случва

Лошите събития и загубите в живота се случват постоянно и са част от живота. Светът и животът в техните сложни взаимовръзки не са нито справедливи, нито обясними. Като не гледате на негативните преживявания като на наказание или засягащи само и единствено Вас, Вие можете да се освободите от идеята, че носите вината за това. Това ще ви помогне да преодолеете страданието си. 

Обнадеждаващи примери

Може би ще Ви помогнат думите на Виктор Франкъл, който е затворен в концентрационния лагер Аушвиц по време на Втората световна война и оцелява. Поглеждайки назад, той казва: „Ние, които сме живели в концлагера, помним хората, които са помагали на другите, които са споделяли последния си хляб с другите. Макар и не много, тези няколко души са доказателство, че всичко може да бъде отнето на човек, освен едно единствено нещо и това е върховната човешка свобода, свободата да избираш отношението и нагласата си във всяка една ситуация.“

Бих искала също да Ви препоръчам да учите от хората с увреждания, които може би имат всички основания да се чувстват като жертви на съдбата и да бъдат отчаяни.  Вместо това обаче те се възползват напълно от оставащите им възможности и постигат повече от повечето здрави хора.

Такъв е напр. Ник Вуйчич, който поради дефект се ражда без ръце и крака. Той е тормозен и подиграван в училище, страда от депресия и се опитва да се самоубие на десетгодишна възраст. Освен това има страхове за бъдещето: „Страхувах се какво ще стане, ако родителите ми вече не могат да ми помагат“. В интервюта и лекции Вуйчич преподава, че дълго време не е виждал смисъл и надежда в живота поради увреждането си.  Това се променя след като той вече не възприема увреждането си като наказание, а като предизвикателство и поръчение от Бог.

Днес Вуйчич живее в Калифорния и изнася лекции в училища, църкви и конгреси по целия свят. Щом той може, можете и Вие. Ако спрем да търсим оправдания и виновни, тогава ще живеем независимо и ще можем да извлечем най-доброто от себе си и живота си. 

Всяко извинение е един шанс по-малко

Мартина Навратилова, една от най-успешните тенисистки на 20-ти век и деветкратна победителка в Уимбълдън, се разболява от рак, докато все още играе, но въпреки това продължава да играе.

Тя казва в интервю: „Винаги ми е било ясно, че трябва да се изправям пред предизвикателствата, независимо дали на терена или в нормалния живот.  Не вярвам в съдбата и конспирациите. Ако има проблем, го решавам. Не правя разлика между кариерата и рака. Искам да спечеля.“. Мартина Навратилова не вижда себе си като жертва. Тя е убедена, че трябва да поеме отговорност за себе си и живота си, ако иска да бъде успешна в личен и професионален план.

Помислете за това: Като се оправдавате, избягвате и обвинявате, Вие се поставяте активно и доброволно в ролята на жертвата, взимайки си по този начин шанса за успешното преодоляване на кризите и препятствията в живота.