Психологическата манипулация: конформизъм!

Само когато сме чувствителни към механизмите, които ни манипулират, можем да се защитим и да вземем собствени решения – дори под натиск от група или авторитет! Хората са склонни към конформност. Почти винаги. Защото е по-удобно, но и защото човек е социално същество. Да се ​​оставим на течението ни кара да се чувстваме сигурни и ни дава комфорт.  В крайна сметка всеки прави така, си мислят повечето. Тези, които мислят по-различен начин, от друга страна, са изправени пред по-големи предизвикателства.

Какво е конформизъм?

Конформизмът се определя като съобразяване или напасване с нагласите и поведението на другите или на една цяла група. Благодарение на конформизма се избягват конфликти и съвместната работа става възможна или се улеснява. Строго погледнато, конформизмът не е нищо друго от феномена на груповата психология и натиска на групата.

Почти винаги тук става въпрос за поведения, мнения, нагласи, преценки, морални ценности или норми. Класически пример за това е пушенето или пиенето на алкохол сред тийнейджърите. Ако много в групата имат цигара в устата или бутилка в ръката, другите се чувстват принудени да участват, за да не бъдат отхвърлени, считани за смотаняци и да имат усещането за принадлежност към групата.

Конформизмът е движен от страха от отхвърляне и социална изолация. Човекът е стадно животно. Да принадлежиш и да не привличаш негативно внимание е дълбока човешка потребност. Мислейки и държейки се различно, Вие излагате този статус на риск. Повечето тогава се напасват за да запазят социалните си отношения.

Втората причина: „мързеливото мислене“. Формирането на собствено мнение изисква повече усилия, отколкото простото възприемане на възгледите на авторитетите. Всеки може да повтори това, което другите казват. Информирането, анализирането и рефлексията са трудни.

Има разлика между две форми на групов натиск:

Натиск на мнозинството

В този случай засегнатите се напасват – предимно несъзнателно – към мнозинството. Например към модни тенденции или неписани правила на корпоративна култура, според мотото: „Тук нещата се правят така.“  Мненията и поведението се приемат почти автоматично. Натискът на мнозинството е по-малко основан на авторитет и власт, а по-скоро произтича от социалното ни поведение и инстинктивното желание да принадлежим.

Натиск на авторитетите

Тук хората се подчиняват на авторитети, имащи власт над тях. В професионалния живот това обикновено е шефът. Но те също могат да бъдат експерти и светила в дадена област, които упражняват пасивна власт поради своята експертиза и опит.  Същото важи и за харизматичните хора и така наречените „естествени авторитети“. Във втория случай обаче конформизмът е доброволен. Липсата на подкрепа от групата или екипа могат да имат силни негативни психологически последици. За нашите предци изключването от групата е означавало дори опасност за живота и здравето.

Експериментът на Соломон Аш относно конформизма, изследва как хората променят своите мнения и избори въз основа на мнението на мнозинството.  Проведен през 50-те години на миналия век, той остава един от най-известните експерименти в тази област до момента.

В експеримента изследваните лица са включени в групи от шест до осем и помолени да сравнят дължините на линиите на карти.  Изследваните лица са помолени да кажат отговорите си на глас, за да ги чуе групата. В действителност обаче всички без един от членовете на групата са актьори, които умишлено дават грешен отговор.

Аш установява, че значителен процент от изследваните лица променят собствените си отговори, за да се напаснат към неправилните отговори на мнозинството.  Той заключава, че хората често следват мнението на мнозинството, дори когато това мнение е очевидно погрешно. Експериментът на Аш показва, че конформизмът може да окаже силно влияние върху нашето поведение и че хората често се съобразяват с мнението на мнозинството, дори когато знаят, че мнението на това мнозинство е грешно!

6 фактора, които влияят на нашето поведение

 1. Големина на групата

Един от най-важните фактори за хората да се напаснат към мненията на другите (дори когато те противоречат на техните собствени) е размерът на групата.  Проучванията показват, че груповият натиск достига своя връх в група от трима до петима човека. Тук нетърпимостта към различно мислещите е най-голяма.

2. Реципрочност

Силата на това „Както ти на мен, така и аз на теб“ – поведение често се подценява, но то е един от големите фактори за манипулация, когато става въпрос за конформност.  Много хора се оставят да бъдат манипулирани – съзнателно или несъзнателно – защото се чувстват длъжни да направят нещо в замяна, след като са получили нещо (подарък, компромисно предложение, и т.н.).

3. Противопоставяне

Ако някой категорично се противопостави на общото мнение, желанието на другите за конформност намалява.  Има проучвания, които показват, че мнението на мнозинството спада от 97 на едва 36 процента, веднага щом някой (възприеман като компетентен!) изрази силно несъгласие с груповото мнение.

4. Самоувереност

Готовността за конформно поведение зависи от самочувствието. Хората с по-ниско самочувствие са по-склонни да се поддадат на натиска на гупата и да приемат мнението на мнозинството (или техния водач). Класически случай на последователи.  Но към това са склонни и хората, които имат силна потребност от хармония и искат да бъдат харесвани от другите. Високата степен на самочувствие и увереност в собствените решения и способности, от друга страна, може да доведе до не-конформно поведение и взимане и отстояване на собствените решения.

5. Културни влияния

Съществуват и културни различия. По-специално в Азия съществува традицията на конформност с групата. В западните култури индивидуалността се цени повече.  Съответно в културите, където общността е важна, нивата на конформност са между 25 и 58 процента, докато в индивидуалистичните култури те са между 14 и 39 процента.

6. Авторитети

Веднага щом йерархията или авторитетът влязат в игра, готовността за конформност се увеличава, което може да се разпростре дори до сляпо подчинение (т.е. тогава не мислиш със собствения мозък).

Известният експеримент на Стенли Милграм с електрошок, например, показва как само авторитетът на един учен е достатъчен, за да бъдат измъчвани други хора без гузна съвест. Експериментът Милграм, кръстен на американския психолог Стенли Милграм, е социален психологически експеримент, проведен през 60-те години на миналия век.  Целта на експеримента е да се изследва готовността на изследваните лица да се подчиняват на инструкции от авторитетни лица, дори ако тези инструкции противоречат на собствените им морални убеждения.

Експериментът се състои от трима души: учител (изследвано лице), ученик (актьор) и експериментатор (авторитетна фигура). Изследваното лице е помолено да даде на ученика електрическа стимулация, когато той даде неправилен отговор.  Токът бива увеличен всеки път, когато т.нар. ученик даде грешен отговор. При това ученикът се преструва, че изпитва болка, а по-късно по време на експеримента, че припада или дори умира.

Резултатите от експеримента показват, че 65% от изследваните лица са били готови да се подчинят на наставленията на експериментатора и да дадат най-високия ток, въпреки че са чувствали дискомфорта на ученика и собствените си морални угризения. Експериментът на Милграм показва, че готовността на хората да следват авторитетни фигури, дори когато тези инструкции противоречат на собствените им морални убеждения, е висока.

Той също така показва, че отговорността е размита, т.нар. дифузия на отговорността. Тя означава, че никой не поема пълната отговорност за даденото събитие и че тя се прехвърля на другите. В един такъв контекст е много трудно да се дискутират и решават конфликти.

Затова е важно да: 

• мислите критично и да взимате самостоятелно решения
• действате по-независимо и да защитавате собствените си интереси
• разширявате зоната си на комфорт, търсейки и създавайки нов опит
• изпитвате съмнения и сравнявате други перспективи и мнения
• не бягате от конфликти и отстоявате собствените си убеждения
• контролирате емоциите си
• изграждате една все по-добра саморефлексия
• казвате не.