Трябва ли да се срамувате, че имате натрапливости? И 10 препоръки за близките!
- On 14/01/2023
Всеки от нас има мисли (често с абсурдно съдържание), които му кръжат в главата. За разлика от обсесивно-компулсивното разстройство, тези мисли продължават само кратко време и след това изчезват отново.
Натрапливостите обаче са мисли, които постоянно занимават засегнатите, без те да са в състояние да им се противопоставят. Съществуват натрапливи мисли (т.нар. обсесии) и натрапливи действия (т.нар. компулсии). Натрапливите мисли са идеи, представи или импулси. Натрапливите мисли се преживяват от засегнатите като много стресиращи и измъчващи.
Компулсиите, наричани още натраплливи ритуали, са действия, които трябва да се повтарят отново и отново от засегнатите. За тях този ритуал е един вид предпазна мярка срещу (обективно малко вероятно) събитие, което би могло да навреди на тях или на другите или при което те самите биха могли да причинят вреда или някаква катастрофа. Напр. контролирането по 15 пъти, дали печката в кухнята е изключена, е натраплив ритуал, който обективно няма никакъв смисъл. В системата на натрапливостите обаче той предпазва от това да не изгори къщата и да няма пострадали.
Пациентите обикновено преживяват самите натрапливостите като безсмислени и неефективни и затова се опитват отново и отново да противодействат на това поведение, но често без траен успех.
Трябва ли човек да се срамува, че има натрапливости?
Това е много важен въпрос, който за съжаление твърде често остава незабелязан. Отговорът разбира се е: НE! Натрапливостите са болест!!! (кодирани в МКБ-10 като F42), поради която никой не трябва да се срамува. И все пак това за съжаление не е толкова лесно за засегнатите. Много пациенти се срамуват от това, че имат натрапливости.
Това е напълно човешко: кой би искал да си признае, че ходенето до тоалетната сутрин му отнема часове? Или че има мисли, че може да навреди на детето си или че трябва да се върне 20 пъти в кухнята, за да провери дали печката е изключена или прозорците са затворени? Или че не може да отиде на заведение с другите, защото има страх да докосне приборите? Или че крие и заключва всички режещи предмети, защото се страхува, че ще наръга партньора си?
Ето защо е съвсем естествено много пациенти с ОКР да се срамуват от натрапливостите си и да се опитват да ги скрият колкото е възможно повече и по-дълго. За съжаление, това има негативни последици: Засегнатите страдат двойно:
От една страна самите натрапливости са много напрягащи и стресиращи за тях и те изпитват силни чувства на срам и страх, че правят нещо “неестествено”, “ненормално” или „неморално“, което води до още повече страдание и ограничения. От друга страна, чувството на срам, за съжаление, много често означава, че засегнатите не си позволяват да потърсят професионалната помощ, която най-вероятно им е спешно необходима.
Натрапливостите принадлежат към заболяванията, които са едни от най-често премълчаваните при посещението на лекар. При това е от изключително значение да се получи професионална помощ възможно най-рано, защото колкото по-рано едно обсесивно-компулсивно разстройство бъде диагностицирано и лекувано, толкова по-бързо могат да се постигнат резултати и успехи.
Осъзнайте, че не сте сами със своите натрапливости. Честотата на обсесивно-компулсивните разстройства в Германия е около 1-4%! Това означава, че в голям град като Мюнхен с 1,4 милиона жители около 14 000 – 56 000 души страдат от ОКР. За много пациенти е много важен опит, когато разберат, че има и други хора, страдащи от натрапливости. Както те споделят „Най-важното за мен беше, че разбрах, че не съм единствен с тези натрапливости!“.
Какво могат да направят близките?
ОКР оказва влияе, разбира се, върху семейната динамика и ежедневието на обкръжението. При много тежки натрапливости дори и малките ежедневни задачи могат да се превърнат в голямо бреме за засегнатите. Близките много често се чувстват безпомощни и претоварени. Те напр., казват неща като „Съпругът ми има натрапливости от години – не мога да издържам повече…“, „Жена ми постоянно изисква от мен да бърша стола, на който седя по 5 пъти ” или “Не можем да отидем повече никъде, защото партньорът ми има страх да пипа чужди предмети“ или „Повече не можем да правим секс, защото партньорът ми мисли, че може да ме зарази с нещо.“.
Тогава роднините често са изправени пред големи трудности: Как да се държат? Трябва ли да правят това, което засегнатият изисква от тях или не? Ще има ли някога край всичко това? Как да се оправдават пред роднини и приятели, че определени активности не са възможни повече и т.н. Тук ще дам няколко важни насоки за обкръжението със знанието, че тези препоръки не са толкова лесни за изпълнение. Въпреки това, те могат да бъдат важна помощ за улесняване на живота на всички в дългосрочен план.
Заредете собствените си резерви
Животът с човек, страдащ от ОКР, може да бъде огромно бреме за роднините. Натрапливостите се развиват в продължение на месеци или години и терапията обикновено продължава дълго. Вие като роднина или партньор можете да бъдете добра подкрепа за засегнатите. Но за това трябва много сила и енергия. Ето защо е много важно да се грижите за себе си и да намерите правилния за Вас баланс.
Само тогава можете да подкрепяте болния, без Вие самите да се разболеете. Как може да изглежда този баланс е различно за всеки човек. Помислете кой или какво Ви зарежда – може би спорт, хоби, разходка в природата, сауна, медитация, кучето или котка Ви или срещи с приятели…
Опитайте се като роднина да насърчете засегнатия да започне терапия
За мнозинството от хората, страдащи от ОКР, натрапливостите са свързани със силно чувство за срам, защото мислите могат да имат сексуално, агресивно или друго плашещо съдържание. Поради това може да бъде много трудно за страдащите да говорят със своя семеен лекар или да потърсят психотерапевт. Затова се опитайте да мотивирате страдащия да започне терапия.
Психотерапията винаги е доброволна и се базира на собствената мотивация за промяна. Не можете да накарате никого насила, тогава терапията няма да има никакъв ефект. Обсесивно-компулсивно разстройство, което съществува повече от година, няма почти никакъв шанс за спонтанно излекуване при възрастните – следователно психотерапията е от съществено значение.
Независимо от това, решението „за“ терапия в крайна сметка трябва да дойде от самите засегнати. Но можете да предложите например да отидете с болния при психотерапевта, за да го подкрепите и да бъдете до него.
Опитайте се да не приемате натрапливостите лично
Обкръжението знае това: напр., на роднините не е позволено да използват колата на пациента, не им е позволено да спят в същото легло или да пипат нещата му. Дори понякога да е трудно, запомнете: натрапливостите са болест и болните хора се държат така, защото болестта не им оставя друг избор – а не защото те имат нещо против Вас!
Спрете с призивите болните да се стегнат
Вероятно рано или късно всеки роднина се обръща към болния с апела най-накрая да се стегне и да се постарае повече. Или започва дискусията, че натрапливостите са нелогични и натрапливите ритуали не са необходими. Но! Пациентът знае, че натрапливостите му са преувеличени и не водят до нищо. И въпреки това той не е в състояние да прекъсне натрапливите мисли и/или ритуали сам. Такива разговори имат тенденция да предизвикват чувство на вина и разочарование у страдащите, тъй като те вече са “опитали всичко”, което е било възможно за тях самите.
Не участвайте в натрапливите ритуали!
Обсесивно-компулсивното разстройство често води до това, че пациентът включва своите роднини (обикновено несъзнателно) в своята система от натрапливости. Това могат да бъдат малки неща, като искане за повторна проверка на вратите и прозорците до по-сложни и коплексни натрапливости. Кажете много ясно, че няма да участвате в тези ритуали! Участването в ритуалите вреди и води до още повече натрапливости, а не помага!
Не напасвайте ежедневието и живота си спрямо натрапливостите
Целта на терапията е пациентът да се научи как да възвърне контрола над живота си и как да си възвърне отново пространството, завзето от натрапливостите. Затова е важно да се опитате – дори и да Ви е трудно в началото – да се придържате към това важно основно правило – натрапливостите не трябва да определят и контролират живота и ежедневието Ви!
Не пестете похвалите
Много от пациентите се опитват наистина много да постигнат подобрение на състоянието си – а често близките не забелязват това. За съжаление, когато става въпрос за обсесивно-компулсивни разстройства, трябва да мислите в други измерения: напр. това може да бъде огромно усилие за засегнатите да намалят миенето на ръцете от 30 на 20 минути. Назовавайте и валидирайте тези успехи, винаги когато е възможно. Дори понякога да изглеждат толкова малки от гледна точка на „здрав човек“, за болния често това са огромни стъпки, които му причинят като правило силно напрежение и дискомфорт.
Не се разочаровайте твърде много от рецидивите (т.е. връщането на натрапливостите)
Терапията при обсесивно-компулсивно разстройство често е трудна и въпреки успехите са възможни и рецидиви. Това е нормално и е част от процеса на учене. В никакъв случай не се отказвайте и не поставяйте успехите досега под въпрос. Препъването и падането са част от терапията. Важно е обаче да продължите с новите стратегии и да ги прилагате редовно в ежедневието.
Позволете си понякога да се ядосвате
Позволете си понякога да се ядосвате – но на натрапливостите, а не на болния човек! Да се гневите на нещо е напълно човешко и естествено… Но представете си, че болният страда от физическо хронично заболяване, напр. сериозен рак: тогава вероятно ще бъдете тъжни, ядосани, разочаровани, несигурни и т.н. – но не заради болния човек, а заради болестта. Затова се опитайте да насочите гнева си към натрапливостите, а не към пациента. Той е много повече от психическото си заболяване!
Бъдете част от терапията
Обсесивно-компулсивните разстройства имат негативно влияние и последици за цялото семейство или връзката. Затова е препоръчително да участвате в редовни интервали в терапевтичните сесии (разбира се, това трябва да се обсъди в индивидуалния случай с психотерапевта), за да обсъдите заедно, кое е правилно и полезно и кое не.
Тогава степента Ви на информираност е еднаква и по този начин намалява вероятността от конфликти.
0 Comments