Плацебо…или как мисленето променя физиологията!

Вашият ум може да бъде мощно лечебно средство, когато му се даде шанс. Идеята, че мозъкът може да убеди тялото Ви, че едно фалшиво лечение е истинско – така нареченият плацебо ефект – и по този начин да стимулира оздравяването, съществува от хилядолетия. Науката вече е установила, че при правилните обстоятелства плацебото може да бъде също толкова ефективно, колкото и традиционните лечения.

Плацебото е фалшиво лечение, което се дава на пациентите. Плацебо обикновено се дава под формата на фалшиви хапчета (захарчета), инжекции и дори операции. Плацебото няма активни съставки, но може да повлияе на физическото здраве на пациента, ако той смята, че плацебото ще подобри състоянието му. Причината за плацебо ефекта се счита за психологически феномен.

Плацебо ефектът е повече от позитивно мислене – това е вярването, че съответното лечение или процедура ще са успешни. Тук става дума за съществуването на една по-силна връзка между мозъка и тялото и за това, как те работят заедно.

Означава ли плацебо ефектът провал или успех? 

Години наред плацебо ефектът се смяташе за признак на неуспех. Плацебо се използва в клинични проучвания за тестване на ефективността на лечението и най-често се използва в проучвания на лекарства.  Например, хората от една група получават действителното лекарство, докато другите получават неактивно лекарство или плацебо.  Участниците в клиничното изпитване не знаят дали получават истинското лекарство или плацебото. По този начин изследователите могат да установят, дали лекарството действа, сравнявайки реакциите на двете групи. Ако и двете групи покажат една и съща реакция – във формата на подобрение или не – се счита, че лекарството не действа.

Ако плацебо ефектът е свързан с това, как Вашето мислене може да промени физиологичните процеси в тялото Ви, тогава може би е добра идея да откриете, за какво мислите всекидневно. Ние, хората, сме създания на навика. Около 60 000 до 70 000 мисли минават през главата ни всеки ден, 90 процента от които са същите мисли от предишния ден.

Ние ставаме от една и съща страна на леглото, отиваме в банята, пием набързо кафето и тръгваме за работа по същия маршрут както всеки ден, т.е. ние натискаме едни и същи емоционални бутони всеки ден. След работа бързаме за вкъщи, проверяваме отново имейлите и социалните платформи, вечеряме набързо и гледаме любимото си телевизионно предаване или филм. Преди лягане отиваме пак в банята, както винаги правим, и след това си лягаме… на следващия ден правим същото отново.

Живеем ли по-голямата част от живота си на автопилот!?

Ние мислим едни и същи мисли и следователно взимаме едни и същи решения, които от своя страна водят до едно и също поведение, давайки ни същите преживявания, които произвеждат едни и същи емоции и чувства отново и отново. И тези емоции водят отново до същите мисли.

Поради този повече или по-малко съзнателен процес биологията в нашето тяло  остава същата. Дори ако тайно се надявате на промяна в живота си, нито мозъкът Ви, нито тялото Ви се променят, защото продължавате да мислите едни и същи мисли, извършвате едни и същи действия и изпитвате едни и същи емоции.

Нашите мисли освобождават в мозъка невротрансмитери (напр. серотонин, допамин и ацетилхолин). Когато мислим едни и същи мисли отново и отново, невронните връзки се задействат по същия начин отново и отново. Веднага щом мислим нова мисъл, ние се променяме – неврологично, химически и генетично.

Анатомията на тялото ни в никакъв случай не е статична. Всеки момент Вие влияете на гените си чрез Вашите мисли и емоции, чрез храненето, спорта, слънцето, замърсяването и т.н., …

Добре е поради това да обърнете внимание на емоциите, които изпитвате всеки ден, и да решите дали наистина си правите услуга, живеейки живота, създаден (обусловен) от тези емоции.

Какво се случва, когато имате повтарящи се мисли, които Ви карат да се чувствате зле?…като напр.:

• “Животът е твърде труден!”
• „Никой не ме харесва“.
• „Пак сбърках. Аз съм неудачник.”
• „Какво ще си помислят другите за мен?“
• „Аз съм лоша майка/лош баща/лош съпруг/лоша съпруга.“

Такива мисли отключват едни и същи невронни врзъки в мозъка. Така се стига до един изкривен образ за самия себе си, който се затвърждава от постоянните негативни мисли. Тези мисли променят и физиологията и могат да доведат след време до психични и психосоматични болести.

Постоянните стресови емоции създават болести! И повечето хора прекарват голяма част от времето си в това състояние на алармираност. Състоянието на висок стрес е режим на оцеляване.

В режима на оцеляване се отделят хормоните на стреса като адреналин и кортизол. Ако този дисбаланс се поддържа с течение на времето, е много вероятно да се отключат болести, тъй като дългосрочният стрес омаломощава имунната система.

Емоции, които трябва да избягвате в дългосрочен план:

…гняв, страх, недоволство, притеснения, безнадеждност, вина, срам, ревност, завист…

Разбира се, да се тревожите за нещо или да се ядосвате за нещо може да има смисъл в много случаи. Но след като почувствате едно и също нещо множество пъти, трябва да започнете да се питате дали това чувство все още има смисъл за Вас?

Дългосрочни състояния, към които трябва да се стремите:

…спокойствие, удовлетворение, радост, надежда, кураж, удивление, гордост, вдъхновение, приемане, любов, благодарност, ентусиазъм.

През 1974 г. доктор -р Клифтън Мийдор  от Нашвил, Тенеси, имал пациент на име Сам Лонде, пенсиониран продавач на обувки, страдащ от рак на хранопровода, състояние, което по това време се считало за 100% с летален изход. Лонде бил подложен на лечение, но умира няколко седмици след поставянето на диагнозата.

Голямата изненада идва след смъртта на Лонде, когато аутопсията установява много малко рак в тялото му, със сигурност обаче недостатъчен, за да го убие. Имало е няколко петна в черния дроб и едно в белите дробове, но е нямало и следа от рак на хранопровода, който се е смятал за причина за смъртта! По-късно лекуващият лекар заявява, че пациентът е умрял с рак, но не от рак.

Горната история е пример за това, което се нарича „ефект на ноцебо“. Това е идеята, че негативните мисли могат да навредят на Вашето здраве. Ако едно от първите правила на лекаря е „Не причинявай вреда“, то неговият близък братовчед е „Никога не взимай надеждата на пациента“.

Човешкото тяло има невероятната способност да се излекува само и доста често ние се намесваме в тази страхотна способност чрез негативните си мисли и негативното влияние на другите. Лекари, родители или учители могат да премахнат надеждата, като Ви програмират да вярвате, че сте безпомощни и оставени на съдбата. Ако искате да живеете обаче живот на макс, започнете с първото съществено: Вашите мисли!

Този процес на трансформация на мисленето пренарежда моделите в мозъка и променя биологията Ви. Новото преживяване и опит реорганизират старото програмиране, заличайвайки спомените за минали преживявания…като една голяма вълна, разбиваща се на брега, която изтрива всички съществуващи следи досега…