Какво е страх? И какви тревожни разстройства има?

Страхът е едно нормално чувство, което ни предпазва от опасности. Той ни помага да мобилизираме силите си и да предприемем защитни действия. След преодоляване на опасността страхът изчезва и ние сме отново спокойни.

Страхът, подобно на радостта, тъгата и гнева, е базова и нормална човешка емоция.. Страхът е от решаващо значение за оцеляването: Всеки, който се страхува, действа особено внимателно в критични ситуации – или дори не се излага на опасност.

Освен това, когато се страхуваме, тялото мобилизира всички резерви, от които се нуждае за борба с предизвикателството или за бягство от него.

При тревожните разстройства нещата са различни. За тревожно разстройство говорим тогава, когато реакциите на страх възникват в обективно безобидни  ситуации, които сами по себе си НЕ са заплашителни и опасни!! Тогава страхът е непропорционален и не отговаря на действителната заплаха. Въпреки това пациентите изпитват много интензивен страх, както психически, така и физически.

Макар и да осъзнават, че страхът им е прекомерен и неоснователен, те не могат да го изключат или контролират. При тревожните разстройства пациентът интерпретира ситуация, безобидна сама по себе си, като опасна! Тази интерпретация води до чувствата на страх!!! Не ситуацията, сама по себе си.

Състоянията на страх се повтарят обикновено отново и отново. Това може да се случи независимо от конкретни стимули или в определени ситуации и на определени места. Хората с тревожни разстройства обикновено се опитват да избягват въпросните ситуации или места, предизвикващи страх.

В екстремни случаи тревожните разстройства могат да доведат до напълно затваряне вкъщи и оттегляне от всякакви социални активности. Тревожните разстройства също могат да причинят професионална неработоспособност.

Паралелно с депресията, тревожните разстройства са едни от най – често срещаните психически заболявания. Жените са засегнати около два пъти по – често от мъжете.

При лекаря пациентите често описват само физическите симптоми, като замаяност, сърцебиене, треперене, понижена енергия или стомашно – чревни оплаквания. Те не споменават страха си.  Затова, за съжаление, тревожните разстройства често се разпознават едва след години…

Правилната диагноза е важна!

Повечето от засегнатите първо се обръщат към личния си лекар. Тук на първо място трябва да се изследват и изяснят възможните органични причини. В случай на липсващи такива (т.е. не е налице органична/ физическа причина, която може да обясни описаните симптоми), пациентът трябва да се обърне към квалифициран психотерапевт.

Ако симптомите са много тежки или ако тревожното разстройство съществува от много години, се препоръчва стационарно лечение в специализирана клиника.

Как възникват тревожните разстройства?

Причините, поради които възникват тревожни разстройства, са комплексни. Минали и/ или настоящи стресови събития, неблагоприятни родителски стилове на възпитание, както и социални, биологични и наследствени фактори допринасят за развитието на тревожните разстройства. Също така други съществуващи психически или физически заболявания могат да доведат до появата на едно тревожно разстройство.

Какви тревожни разстройства има?

Агорафобия

Това е страхът от публични места, струпвания на хора или най-общо казано ситуации, в които бягството или получаването на помощ са немислими. При това вътрешното безпокойство е огромно, а стремежът незабавно да се напусне съответното място – силен.

По тази причина, страдащите от агорафобия, избягват обществени превозни средства, пътувания с кола, но и също така пазаруването в препълнения с хора център, супермаркети или молове. Много от пациентите са в състояние да се справят с ежедневните си задачи само ако са придружени от доверен човек.

При по-тежки случаи се стига и до пълна изолация, когато само собственият дом се възприема като защитено пространство и не може повече да бъде напуснат.

Социална фобия

Тя се характеризира със страха от това да бъдем наблюдавани, злепоставени и оценени негативно от другите. Затова засегнатите от този страх избягват социални изяви, при които се налага да говорят пред хора или да се хранят с тях напр. Могат да настъпят изчервяване, треперене, позиви за уриниране или дори гадене, причиняващо страх от евентуално повръщане.

Като специфични фобии се окачествяват многобройни и различни страхове от определени неща или ситуации (напр. страх от летене, от паяци, от височини, от змии  и т.н.). Далеч не всички специфични фобии изискват лечение.

От значение тук е, дали съответната фобия ограничава ежедневието и качеството на живот или не!

Паническо разстройство

То се характеризира с повтарящи се панически атаки, които връхлетяват засегнатите съвсем неочаквано и изненадващо. Физическите симптоми на паниката могат да бъдат задух, буца в гърлото, силно сърцебиене, сменящи се усещания на топло и студено, изпотяване и усещане за загуба на контрол. Всички тези проявления най-често отшумяват напълно в рамките на един час.

Много от засегнатите живеят с постоянната тревога от следващата паническа атака, и често именно този „страх от страха“ е това, което действа толкова ограничаващо в ежедневието. И тук е типично поведението на избягване, т.е. засегнатите избягват всяка ситуация, която би могла да предизвика следващата паническа атака.

Генерализирана тревожност

За нея пък е характерен мъчителен страх, който трайно определя начина, по който засегнатите мислят и гледат на живота, и който не може да бъде контролиран. Други отличителни черти са постоянното вътрешно безпокойство и напрегнатост, както и непрекъснатото размишляване за всевъзможни опасности и нещастни случаи, които биха могли да се случат в бъдеще.

Страхът е постоянен придружител на засегнатите и понякога може да се развие до панически атаки или да премине в депресия.

Посттравматично стресово разстройство

То се развива след преживяно травмиращо събитие, при което е съществувала опасност за живота. Примери за такива травмиращи събития са вдъхващи ужас преживявания, свързани с терор, война, изнасилване, малтретиране, както и природни катастрофи, престъпления или нещастни случаи.

Характерни симптоми за посттравматичното стресово разстройство са поведение на избягване, повтарящо се изживяване на травмата под формата на неконтролируемо нахлуващи спомени и мъчителни кошмари, както и вътрешна напрегнатост, която намира отражение под формата на смущения на съня, плашливост и раздразнителност.

Обсесивно-компулсивно разстройство

Това тревожно разстройство се характеризира с обсесивни (натрапливи) мисли и/ или действия. Напр. засегнатите реагират със страх и напрежение, когато им е забранено да изпълняват определени действия и ритуали. Това включва напр. натрапливости като миене на ръце, броене на предмети или многократни проверки на това, дали вратите са заключени или прозорците затворени. Натрапливите мисли могат да имат агресивно, обидно или плашещо съдържание.

Хипохондрично разстройство

Страдащите от хипохондрично разстройство живеят в постоянен страх да не страдат от сериозно или дори фатално заболяване. По този начин тълкуват безобидни физически симптоми като опасни. Дори уверението на лекарите, че са здрави, не може да ги убеди и успокои.

Не се колебайте да посетите специалист!

Колкото по -дълго продължават симптомите на едно тревожно разстройство, толкова по-тежки стават те. Тогава терапията обикновено е по-трудна и трае по-дълго.

Ето защо, ако имате симптоми на тревожно разстройство, е силно препоръчително да потърсите професионална помощ възможно най-бързо!