Мисленето “всичко или нищо” или как спирате всеки успех?

Така нар. „всичко или нищо“ мислене на вътрешния ни критик ни пречи да имаме добро и стабилно самочувствие и ни кара да живеем в постоянен страх, че утре може да сме от сенчестата страна на живота, без да имаме повече шанс да минем в лигата на печелившите.

Вашият вътрешен критик мисли в крайности

Вашият критик обича да мисли в крайности повече от всичко. За него нещо е добро или лошо, красиво или грозно, интересно или скучно, ценно или безполезно, черно или бяло. Той не познава никакви други цветове. За него Вие сте светец или дявол, неудачник или победител, герой или страхливец. В неговите очи Вие имате атлетично телосложение или приличате на пудинг, изглеждате страхотно или много зле, облечени сте модерно или сте напълно старомодни.

Така че Вашият критик познава само добро и лошо и преценява поведението Ви само в тези две крайности. За него няма хладка вода, има само студена и топла вода; няма второ или трето място, само първо и последно място. Ако вземете грешно решение, той ще Ви нарече неудачник, независимо от това колко правилни решения сте взимали в миналото!

Той иска да повярвате, че има само един правилен начин да се справите с нещо. Ако изберете друг път, това може да е само погрешно. Той Ви нашепва постоянно: „Или ще вземеш изпита, или бъдещето ти е напълно съсипано“.
„Или ще получиш тази работа, или никога повече няма да получиш работа.“, „Имаш само този един шанс. Ако не го използваш, можеш веднага да се хвърлиш под влака.“, „Ако не успееш с тази връзка, завинаги ще останеш сам.“, „Ако не спечелиш това състезание, никога повече няма да получиш признание“ и т.н.

Вашият вътрешен критик иска така да Ви внуши, че винаги става въпрос за всичко или нищо, за игра на живот и смърт.

Тъй като ние, хората, сме несъвършени и правим грешки (това ни е в природата), критикът има стотици възможности да Ви представи като неудачник, той е в състояние да предизвика огромен страх у Вас. Той дирижира панически оркестър, който Ви рисува в най-пронизителните тонове катастрофата, която ще се случи, ако не успеете.

Как страхът от провал води наистина до провал?

Колкото по-голям е страхът Ви да загубите или да се провалите, толкова по-вероятно е това наистина да стане. Защо? Защото страхът да не направите нещо грешно или да се провалите води до това, че Вие ставате толкова нервни, несигурни и неконцентрирани, че вероятността от грешки е много по-голяма и дефакто програмирана. Този тип негативно мислене може да бъде илюстриран много добре с пример, който американският психолог Том Милър нарича играта на 100 цента:

В тази игра Вие се считате за ценен човек, само ако винаги носите със себе си 100 цента. Щом имате дори с цент по-малко в джоба си, Вие сте автоматично по-малоценен и безполезен човек. Каква е последицата от това? Всеки, който се включи в тази игра, отчаяно се опитва винаги да носи със себе си 100 цента и прави всичко, за да ги запази. Но дори и когато имате 100 цента, не можете да се успокоите.

Тогава вероятно ще се страхувате да не ги загубите. Ще живеете в страх да не загуби нито един цент от тези 100. И тогава губите шанса да живеете спокойно и уравновесено. Ако останалите играчи имат по-малко от 100 цента в джобовете си, тогава те се чувстват непълноценни и живеят в страх, че ситуацията няма да се промени. Ако обаче съберете тази сума отново, тогава страхът Ви да не я загубите отново взима надмощие.

Тези 100 цента стоят символично за идеалите и изискванията, които имате. Ако нещо не е перфектно, т.е. имате по-малко от 100 цента в джоба си, тогава се чувствате непълноценни!

Какво можете да направите ?

Ако се хванете да рисувате в черни и бели краски, си задайте въпросите: „Съответстват ли моите мисли на реалността или са само в моята глава?” и „Вярно ли е това?“ Например, ако си казвате, че сте неудачник, се запитайте: „Отговоря ли тази мисъл на реалността?“ „Прави ли ме една грешка автоматично неудачник?“, „Какво говори „за“ тази мисъл, какво говори „срещу“ нея?“, „Какво бих казал на най-добрия си приятел, ако той беше в моята ситуация?“

Ако сте честни със себе си, тогава трябва да отговорите на първите два въпроса с „не“.

Може да сте се провалили в едно нещо или в няколко или дори много неща, но това далеч не означава, че сте неудачник.
Означава, никога недейте да слагате знак „равно“ между поведението и личността си!

Ние не сме поведението си. Ако се държите понякога глупаво или детински, това не Ви прави в никакъв случай глупак. Ако сте честни със себе си, ще откриете, че можете да правите определени неща добре и да се справяте с тях по-успешно, отколкото с други.

Ние сме добри или много добри в определени области, в други области имаме по-малко или никакви знания. И това е ОК. Винаги имайте това предвид.

Кажете си: “Аз съм просто човек, който от време на време греши. Всеки греши. Аз ще получа много други шансове, дори и да съм пропуснал този конкретен шанс.”

По този начин ще заместите мисленето „всичко или нищо“ с реалистични мисли, които ще Ви накарат да се чувствате много по-добре. Запомнете, че чрез промяната на мисленето, променяте и чувствата.