Сайбърхондрия – когато търсенето на болестни симптоми в интернет се превръща в кошмар…

Всяко търсене в интернет носи заплаха със себе си: леката кашлица бързо се превръща в пневмония, а усещането за изтръпване в пръста в множествена склероза. А натискът в главата показва неизлечим мозъчен тумор… Ако търсите в Google симптомите на някакво заболяване, често ще сте сблъскате с резултати, които показват сериозна болест.

Какво е сайбърхондрия?

Като цяло не е лоша идея да потърсите в Google помощ за някакви симптоми или да разберете повече за конкретното заболяване. В крайна сметка именно това кара човек да посети след това лекаря. Това става обаче проблем, ако след търсенето сте убедени, че страдате от сериозно заболяване и освен това прекарвате прекалено много време в проучване на симптомите на заболяването.

Думата сайбърхондрия се състои от „сайбър“, което се отнася до интернет, и хипохондрия, т.е. страх от сериозно заболяване, с интензивен фокус върху собственото тяло и предполагаемите симптоми на заболяване.

Търсене на диагнози в интернет

Сайбърхондрията е хипохондрично разстройство и предизвиква тревога и страх. В екстремни случаи ежедневието се върти единствено около това да сърфирате в Интернет за всевъзможни болести и техните симптоми: засегнатите четат всичко възможно и често са във форуми, за да обменят идеи с хора, страдащи от съответната болест.

Като правило проучванията в интернет се съсредоточават върху сериозни заболявания, които означават дълго страдание или могат да доведат до смърт, например рак, множествена склероза, инфаркт или инсулт. Някои хора, които страдат от сайбърхондрия, дори не отиват на лекар. Те или се страхуват, че няма да бъдат взети на сериозно, или се страхуват, че диагнозата им ще бъде потвърдена. Други пък постоянно посещават лекари и практикуват т.н. нар. Doctorhopping, за да се потвърдят най-накрая диагнозата, поставена от самите тях.

Страховете могат да засилят симптомите

Ние говорим за сайбърхондрия, ако симптомите продължават поне шест месеца. С течение на времето много от засегнатите осъзнават, че имат проблем: те забелязват сами, че ежедневието им се върти предимно около предполагаеми заболявания и че страховете им стават все по-големи с течение на времето, което може да бъде много напрягащо и стресиращо за тях.

Мислите за всевъзможни болести и катастрофални сценарии могат да предизвикат много силни страхове и да засилят още повече физическите симптоми. Например, ако някой има главоболие при напрежение и подозира мозъчен тумор, тревожното напрежение може да влоши болката или да я зачести – подхранвайки страховете, че болестта напредва и се случва нещо наистина лошо.

Да се информирате в интернет има смисъл и няма нищо общо със сайбърхондрията 

По принцип не е погрешно и няма нищо лошо в това да се информирате в интернет: някои заболявания са редки и лекарите не мислят непременно за тях, когато пациентите им се представят със съответните симптоми. Някои хора намират решението на симптомите и оплакванията си във форуми за самопомощ в интернет.

Следователно търсенето и информирането в интернет може в някои случаи да помогне добре. По-добрата информираност може да Ви помогне да говорите с Вашия лекар на едно ниво и да му задавате правилните въпроси. Разликата от сайбърхондрията е, че търсенето в интернет не води до силни страхове и освен това е ограничено във времето.

Източникът на информация е много важен

Вероятно всеки вече е търсил симптоми в Google и е попадал на възможна диагноза, която да го тревожи. Разликата спрямо сайбърхондрията обаче е в това, че лекарят обикновено може да намали подобни притеснения, ако например обясни съответния симптом и успокои пациента, че той не означава лоша болест. При хората, страдащи от сайбърхондрия, този вид успокоение трае кратко и тревогите надделяват отново: „Може би лекарят все пак е забравил/ пренебрегнал нещо?“… Те се връщат отново към търсенията в интернет и страхът им нараства.

По принцип е предимство, че интернет предлага нови възможности за бързо търсене на симптомите на заболяването и евентуалното лечение. Въпреки това много потребители в интернет не са лекари. Те не познават различните клинични картини и протичането на заболяването. Дори и ако разказват за собственото си заболяване от собствен опит, описаните симптоми могат да касаят и да са част от няколко различни заболявания. Същото важи и за самодиагностиката въз основа на резултатите от Google.

Независимо дали страдате от сайбърхондрия или не, изключително важно е да можете да оцените качеството на страниците, където търсите медицинска информация. За да направите това, трябва да проверите източника: изглежда ли дизайнът на страницата професионален? Дали информацията е подкрепена от източници и изследвания? От кога идва информацията? Страницата актуализира ли се редовно? Какъв специалист е човекът, който управлява сайта?

Психотерапията може да помогне

Ако страдате от сайбърхондрия и страховете ограничават ежедневието Ви, трябва да помислите за психотерапия. В терапията ще научите например да се справяте със страха от болести, да спрете да сканирате постоянно тялото си за всевъзможни симптоми и да оценявате реалистично физическите симптоми. Често в терапията се използват и методи за релаксация.

Голям минус при сайбърхондрията е този, че пациентите често получават правилната диагноза много късно: повечето лекари се концентрират първоначално върху описаните физически симптоми, осъзнавайки късно, че зад тях може да се крие психически проблем. Това се усложнява и от факта, че доста от пациентите посещават много и различни лекари. За пациентите това обикновено означава дълъг път и голямо страдание, тъй като страхът от болести става по-силен и по-силен и започва накрая да доминира ежедневието.

Но дори и да страдате от хипохондрия или сайбърхондрия от дълго време, е много препоръчително да потърсите психотерапия. На много пациенти може да се помогне ефективно, в резултат на което качеството им на живот значително може да се подобри.