Кога говорим за компютърна зависимост??

В днешно време компютрите и интернет са част от ежедневието на повечето от нас. Но какво се случва, ако ежедневието вече не е възможно без компютър, смартфон или таблет?

Докато повечето хора използват смартфона, лаптопа и интернет по предимно разумен и контролиран начин, има хора, които губят контрол върху това, колко често и колко дълго сърфират в Интернет, прекарвайки повечето време в социалните медии  или играейки онлайн (гейминг). Последиците от това поведение може да означават сериозни психосоциални и здравословни проблеми.

Причини: как се развива компютърната зависимост?

Причините могат да бъдат от психологическо естество като дефицити в самочувствието, социална тревожност или депресия. Ако засегнатите не могат да разработят алтернативни стратегии за решение на този тип проблеми и в същото време имат висок афинитет към онлайн света, съществува риск те да бягат още повече във виртуалната реалност. В много случаи това се случва несъзнателно.

Рискът от пристрастяване към интернет или компютърни игри също се увеличава, ако засегнатите не получат адекватна външна подкрепа. Реалният живот с привидно неразрешими проблеми отстъпва така все повече и повече на заден план. Той бива заменен, поне първоначално, от приятни преживявания във виртуалния свят, като разсейване, приятно напрежение, радост, признание и чувство за контрол. Така се задейства един процес на нарастваща зависимост към онлайн света.

Симптоми, които показват зависимост

Основната характеристика на пристрастяването към интернет е нарастващата загуба на контрол върху използването на компютъра или смартфона. По този начин засегнатите не са вече в състояние да ограничат в достатъчна степен честотата и продължителността на времето онлайн. Прекомерното използване на компютъра или смартфона отнема все повече време и внимание. Другите сфери на живота, като училище, работа, хобита и социални контакти, все повече се занемаряват и отстъпват на заден план. Симптомите на тази пристрастеност са например прекомерното чатене, прекомерното и често безсмислено сърфиране в интернет или прекомерното играене на така наречените мултиплейър игри като „World of Warcraft“ или “Fortnite”, при които човек може да играе заедно с други потребители през Интернет.

Така човек може да влезе в една виртуална роля, която съответства на неговия личен идеал и в която той е в състояние да извършва „героични дела“. По този начин той постига успех и печели признанието на другите,  неща, които в нормалния свят най-вероятно не са възможни за него.

Още един плюс за засегнатите: ако те кооперират с другите в решаването на някаква задача, те изпитват чувството на принадлежност, чувство, което те може би не са изпитвали в реалния свят. Така виртуалният свят става все по-привлекателен за тях от реалния.  С напредването на болестта засегнатото лице постепенно се отдръпва от семейните и социални контакти и като цяло намаляват трудоспособността и продуктивността.

Последствия 

Връзката с реалния свят все повече се свързва със стресови и негативни  чувства като самота, страх или депресия.  Това от своя страна способства по-нататъшното „затъване“ във виртуалния свят. Въпреки всички негативни социални, психологически и физически последици, засегнатите продължават със свръхконсумирането на онлайн света. Най-късно тогава те се нуждаят от професионална помощ.

В допълнение към социалната изолация могат да настъпят и физически увреждания като регресия на мускулите и увреждания на стойката. В допълнение, наднорменото тегло в резултат на липсата на движение, но и поднорменото тегло стават все по-чести. Поднорменото тегло е резултат от загубата на апетит, която често се наблюдава при засегнатите. При играенето често всичко се забравя – включително и редовното хранене. Епилептични припадъци могат да се появят в редки случаи, а очите също се повреждат от многото взиране в монитора.

Ако засегнатият слуша със слушалки, съществува и риск от увреждане на слуха поради силни звуци, като изстрел от оръжия напр. Освен това тези хора често се чувстват много уморени. Възможна е появата на физически спазми и главоболие, както и нарушения на съня. Тези симптоми са възможни, но не са задължителни.

Пристрастяване към компютърните игри: терапия

Независимо дали става въпрос за пристрастяване към алкохол, наркотици или никотин: При зависимостите абстиненцията обикновено е единственият сигурен изход от тях. Това важи и за пристрастяването към компютърните игри. Както при всички зависимости, абстиненцията е първоначално кошмар за зависимия. Животът тогава може да изглежда мрачен или дори невъзможен. Това е трудно да се разбере от обкръжението като приятели, партньори или родители. Разбирането на болестта е първата стъпка! Следователно първата стъпка към оздравяването е разбирането, че става въпрос за болест, осъзнаването на „Аз съм болен и имам нужда от помощ”. Без професионална подкрепа измъкването от тази зависимост в повечето случаи не е възможно.

Когнитивно-поведенческа терапия

Когнитивно-поведенческата терапия с фокус към този вид зависимости може да помогне добре. Фокусът на терапията първоначално се състои в това да се анализират отключващите ситуации и механизмите, които поддържат това поведение на зависимост. Това могат да бъдат както вътрешни стимули като мисли и чувства, така и външни стимули. Необходимо е засегнатите да си отговорят на следните въпроси:

• Какво предизвиква у мен желанието за компютърни игри? (напр. стрес, страхове, страх от отхвърляне, чувство на самота, самото виждане на компютър и т.н.)
• Кои мои потребности биват задоволени от компютърните игри? (напр. намаляване на стреса, прогонване на скуката, чувството за успех, чувството на принадлежност, да съм част от екипа и т.н.)
• Кои активности могат да заменят компютърните игри? (напр. упражнения за релаксация, спорт, срещи с приятели)
• Какви плюсове би могъл да донесе живот без компютърни игри? (напр. повече време за други дейности и приятели, повече време за връзката, по-добър сън и трудоспособност и т.н).

Терапевтичните предложения за зависими от компютърни игри обикновено се състоят в комбинацията от групова и индивидуална терапия. При много тежките случаи се препоръчва стационарно лечение.