Какво е това булимия и какво е лечението?

Деси е специалист по реклама. Тя изглежда добре, предпочита панталоните на работа, ходи на фитнес и носи парфюм на Lancome. Оставя почти перфектно впечатление при околните, с изключение на лекото подуване в областта на скулите и лекото зачервяване на лицето, което тя описва като тен от солариум.  Но всеки, който си мисли, че тя отива да се забавлява след работа с приятели, греши. Деси никога не излиза. Тя е самотна.

След работа тя сяда в колата, изтощена, раздразнителна и гладна, докато не вижда светлината на бензиностанцията да се появява вдясно на магистралата. Там тя изскача от колата и купува купища шоколади, бисквити, чипс и бонбони. Малко след това тя се качва в студения си апартамент и докато все още разкъсва опаковката на закупените лакомства, слага голяма тенджера спагети на печката. След това тя яде, смуче и маже, докато не се почувства като бременна в деветия месец. Но тя знае, че всичко трябва да излезе отново навън, усеща се как влиза в тоалетната, бърка с пръсти в гърлото си и не спира, докато и последната поета от нея преди това хапка не я напусне. След това с помощта на бутилка червено вино тя потъва в дълбок, безсъзнателен сън.

Отвън не се вижда, но хората, страдащи от булимия са вътрешно разкъсани: Засегнатите от булимия се лашкат между две крайности. От една страна е налице неудържим апетит и нуждата от още и още… От друга страна стоят паниката от напълняване, гузната съвест и отвращението от самия себе си.

Какво е булимия?

Типичен признак на булимията (наречена булимия нервоза в МКБ-10) са честите атаки на преяждане. Хората, страдащи от булимия, консумират огромни количества калории за много кратко време. Те не са в състояние да контролират тези атаки и да определят какво и колко да ядат. Хората, страдащи от булимия често изпитват срам и затова се опитват да скрият атаките на преяждане от своето обкръжение.

За да не напълнеят вследствие на безразборното приемане на храна, засегнатите се опитват да му се противопоставят чрез повръщане, приемане на лаксативи (т.е продукти за разхлабване), диуретици или други лекарства. Спорт и упражнения, клизми и строги диети също се използват като противодействие на многото поемани калории.

В резултат на това хората с булимия постоянно се занимават и следят теглото си.

Колко често се среща булимията?

Около един до двама на всеки 100 души (1,5%) развиват булимия в някакъв момент от живота си. Въпреки това обаче отделни симптоми на булимията са по-чести и се наблюдават при около 5 от 100 души. Това заболяване засяга предимно жените и младите момичета. 90 от 100 пациенти с булимия са момичета и жени. Напоследък обаче при все повече млади мъже се наблюдават булимични тенденции. 

Булимията често започва в млада зряла възраст. Засегнатите спазват много диети, за да харесват телата си, като в същото време обаче трябва да се борят с нарастващия апетит и атаките на преяждане. Не са редки случаите, когато булимията е предшествана от анорексия.  Булимията се поддава добре на психотерапия. Около една трета от засегнатите успяват отново да стабилизират и нормализират хранителното си поведение с психотерапия. При друга част от засегнатите може да се постигне значително подобрение на симптомите.

Как възниква булимията?

Различни фактори и условия благоприятстват развитието на булимията. Социалните фактори също играят роля. Те включват например западния идеал за красота (много слаб тип), както и постоянната наличност на висококалорична храна.  Социалните фактори взаимодействат с биологичните (напр. наследственост), личностовите (напр. ниско самочувствие) и с житейски значими или стресови събития (напр. загуба на близък човек) в живота на човек, което може да предизвика и задълбочи възникването и развитието на булимията.

Кой е особено изложен на риск?

Счита се, че младите жени на възраст между 18 и 24 години са особено изложени на риск (особено рискова група). Хората, които страдат от ниско самочувствие, които се дефинират прекалено силно чрез фигурата и теглото си и които получават недостатъчна подкрепа от социалнито си обкръжение, също са изложени на повишен риск. Професиите, поставящи специални изисквания към теглото и фигурата (например танци, състезателни спортове, както и при моделите на модния подиум) също са рискови.

Друг влияещ фактор е семейната ситуация. Критични забележки от родители и братя и сестри относно теглото и фигурата, малко подкрепяща семейна атмосфера и високи очаквания за постижения могат да благоприятстват развитието на булимията. Изглежда, че генетичните фактори също играят роля: сестрите, майките или дъщерите на булимични жени имат три до четири пъти по-висок риск от развитие на болестта.

Протичане

Хората с булимия често мислят за своята фигура и външен вид. Те много се страхуват от напълняване. Често желаното от тях тегло се намира под нормата за здравословно тегло.

Самочувствието на засегнатите зависи много силно от фигурата и теглото. Това често води до много строги правила и диети, които обаче не могат да бъдат спазвани в дългосрочен план. Най-вече заради това рестриктивно поведение, засегнатите попадат в един омагьосан кръг: тъй като храненето се пропуска, гладува се или се пости, се стига до атаки на преяждане. Те от своя страна предизвикват усещането, че трябва да се предприемат контрамерки, за да се избегне напълняване.

Булимията може да доведе до смърт в особено тежки случаи. Рискът от смърт не е толкова висок, колкото при анорексията, но е почти двоен в сравнение със здравите хора. Страдащите от булимия също имат 7 пъти по-висок риск от самоубийство в сравнение със здравите хора.

Преяждането води до силни чувства на срам. В резултат на това засегнатите често се опитват да пазят пристъпите на преяждане в тайна, както и мерките за тяхното противодействие, като повръщането например.

Преяждането може също да доведе до финансови проблеми, тъй като засегнатите редовно купуват огромни количества храна, които приемат по време на една такава атака. Болестта засяга взаимоотношенията с другите. Често засегнатите се оттеглят или прекъсват контакта си с другите.

При страдащите от булимия телесното тегло обикновено е в норма. Но също така те могат да имат леко поднормено или наднормено тегло.

Въпреки предимно нормалното телесно тегло, болестта може да има сериозни последици за здравето:

• Честото повръщане уврежда трайно зъбите и хранопровода. Появяват се нарушения на електролитния баланс, които могат да доведат до животозастрашаващи симптоми като сърдечни аритмии. Слюнчените жлези се увеличават и могат да се възпалят. Възможни са сериозни и опасни усложнения като нарушена бъбречна функция или разкъсване на стомаха (стомашна руптура).
• Големите количества храна и злоупотребата с лекарства могат да причинят храносмилателни разстройства като диария и тежък запек.
• Възможно е да липсват хранителни вещества, т.нар нутриенти. Тази липса се проявява например в сърдечно-съдови нарушения, загуба на коса или проблеми с концентрацията. Нарушения на менструалния цикъл са също възможни.
• Възприемането на чувствата на глад и засищане също се нарушава,като понякога дори напълно изчезва.
• Булимията е коварно заболяване. Възможно е засегнатите да нямат симптоми в продължение на месеци, но след това многократно да имат рецидиви на патологичното поведение на хранене.
• Често хората с булимия страдат и от други психически заболявания като депресия или тревожност. Хранителното разстройство може да влоши тези проблеми.

Лечение  

Ако булимията бъде открита и лекувана навреме, в един по-ранен етап, може да се постигне значително подобрение на симптомите, както и пълно оздравяване. С помощта на психотерапията пациентите учат да се хранят отново нормално. От една страна, булимичният порочен кръг трябва да бъде прекъснат. Това в клиниките обикновено става със забраната на внасяне и съхраняване на внесена отвън храна.  Тема на терапията не е обаче само поведението на хранене, а и факторите, довели до заболяването и факторите, които го поддържат. Освен това се разработват и стратегии за предотвратяването на рецидиви.

Лечението на булимията зависи, наред с други неща, от това, колко тежко е заболяването. При по леки форми на булимия и при отсъствието на паралелни психически заболявания е достатъчна нормалната психотерапия, в кабинета на психотерапевта. Възможни са обаче и лечение в дневна клиника и стационарно лечение в психосоматична клиника, ако булимията е по-тежка, хронична, съществуват паралелни физически или психически заболявания, налице са множество рецидиви и ако възможностите на амбулаторното лечение са изчерпани.

Какво могат да направят приятелите и семейството?

Ако забележите симптоми или признаци на булимия при човек, който е близък за Вас, е добре да засегнете темата директно, но внимателно. При това може да се случи така, че, засегнатият първоначално да отрече всичко и да не иска да говори с Вас за това.  Въпреки това е препоръчително да продължите с опитите си да обсъдите това с него. Още по-важно е да избягвате нетърпението и силните емоции, а да се опитате да се отнасяте подкрепящо с приятелите или членовете на семейството, страдащи от булимия.