Защо е важно да простите?

Защо е важно да можете да прощавате?

Прощаването на наранявания е важно за нашето емоционално здраве. Защо е така и как можем да се научим да прощаваме?

Почти всеки таи в себе си някакъв „недовършен бизнес“, т.е не е приключил емоционално с наранявания от миналото…

Почти всеки от нас си води т.нар. черен списък със събития и ситуации, за които не можем да простим на другите или на себе си. Много хора дълбаят в този списък ежедневно. Те непрекъснато си напомнят какво е направил другият и че не могат да му простят. Те се измъчват ежедневно с мисли за това: “Защо? Как можа да ми го причини? Той не може да се отнася така с мен. Не мога да му простя никога. Това не може да бъде простено и забравено.“

Тези неща могат да бъдат по-малки, напр. някой не ни е благодарил за подаръка, не ни е поканил на рождения си ден или е забравил да честити празник, важен за нас.

Но мислите ни могат да се въртят и около много по-съществени събития: като напр. лишеното от ласка и любов възпитание, което сме получили от родителите си, разделянето на наследство, предпочитането на родителите на другото дете, изневяра и т.н…

Какви са последиците, ако не простим?

Постоянно ли сте заети с това да обвинявате другия в това, което Ви е сторил и причинил? Тъй като всяка от нашите мисли има влияние върху тялото и чувствата ни, такива мисли ни изваждат от равновесие и дори могат да причинят заболяване.

Тялото може да реагира с изтощение, напрежение, сърцебиене, високо кръвно налягане, главоболие, болки в стомаха и нарушения на съня. Често изпитваме негодувание, омраза, гняв, огорчение, нараняване, чувството, че сме отхвърлени или че не сме важни, разочарование, завист… Може да имаме и желание за мъст и равносметка…

Прошката е вратата към вътрешния мир

Винаги, когато изпитваме гняв към някой друг и когато не приемаме обстоятелствата, ние наказваме самите себе си, а НЕ другия! Ние дъвчем и предъвкваме случилото се отново и отново в представата си и го преживяваме по този начин отново и отново, въпреки че то вече е преминало и е част от миналото.

Тялото и психиката страдат и реагират със симптоми. Ако вместо това обаче простим на другия и приключим с този епизод от живота ни емоционално, ние ще усетим свобода и лекота, все едно от раменете ни е паднал много тежък товар.

Защо ни е трудно да простим?

Казваме си: “Той толкова ме засегна…ужасно ме нарани. Не мога никога да му простя!”

Ние си мислим, че по този начин наказваме другия. Наистина ли?? Не, по този начин ние наказваме само самите себе си. Вие сте вътрешно неспокойни и напрегнати, не можете да спите, измъчвани сте постоянно от негативни мисли за наказание и отмъщение.

Но обикновено се случва така, че този, когото искате да накажете, не знае нищо за това. Дори да го избягвате или игнорирате, показвайки с това причинената обида, Вие ще страдате вероятно много повече от другия. Вие сте този, който все по-дълбоко и дълбоко потъва в блатото, другият най-вероятно е продължил живота си.

Когато прощавате на друг човек, Вие го правите за себе си!!!, а не защото другият го заслужава.

Как Ви се струва тази мисъл? Или по-скоро си мислите неща като: Да простиш означава да намериш поведението на другия за приемливо, означава, че одобряваш това поведение?

Не е нужно да одобрявате поведението на другия! Но въпреки това можете да простите, за да се отърсите от негативните емоции и да продължите с лекота напред. Бихте могли да си кажете: „Неговото поведение не е ок, не ми харесва, не е правилно, не е приятелско, не е морално…и такова отношение боли. Но аз приемам, че той се отнесе така с мен.“

Приемането и прощаването не означават одобрение!

Как да простите? – 6 препоръки

Препоръка 1: Извикайте ситуацията, която не можете да простите, в съзнанието си. Запитайте се: “С какво аз самият може би съм допринесъл за това развитие?”

Препоръка 2: Поставете се на мястото на другия човек. Какво би могло да го накара да се държи по този начин? Възможно ли е да сте разбрали нещо погрешно? Доста възможно. Опитайте се да научите…много често конфликтите възникват заради погрешна или недостатъчна комуникация.

Препоръка 3: Не забравяйте, че прощаването няма нищо общо със слабост. Напротив, прощаването е израз на вътрешна сила. Вие прощавате преди всичко за самия себе си и за емоционалното си равновесие.

В живота за съжаление такива неща се случват…но ние можем да ги оставим в миналото и да продължим напред.

Препоръка 4: Ако този човек е важен за Вас, бихте могли да говорите с него, описвайки начина по който се чувствате, описвайки, как неговото поведение е рефлектирало върху Вас. По този начин давате шанс на себе си и на него да изясните ситуацията и да не прекъсвате отношенията. Много от конфликтите произтичат от недоразумения. Дали искате да бъдете прав или да бъдете щастлив?

Препоръка 5: Вие бихте могли да му напишете и писмо, в което да опишете всичко, което чувствате и което мислите. Не е нужно да му давате или изпращате писмото, Вие го пишете за самия себе си, за да можете да се сортирате и да вземете емоционално сбогом от този човек или от това, което той Ви е причинил. В практиката ми като психотерапевт това е чест метод, особено при наранявания, свързани с родителите или с хора, които вече са починали.

Препоръка 6: Вземете снимка на този човек и кажете: „Готов съм да ти простя“. Първоначално ще почувствате може би силна вътрешна съпротива, казвайки това. Повтаряйки думите отново и отново, Вие ще успеете да почувствате прошката. Така можете да постигнете отново вътрешна хармония.

И не забравяйте! С прощаването и пускането на това събитие, Вие правите добро на себе си! Вие разполагате с живота си отново, защото сте пуснали миналото да си тръгне и то вече няма властта да решава, как Вие да се чувствате.

И още нещо!: Научете се да прощавате и на самите себе си, в противен случай ще бъдете измъчвани от чувства на вина, които също могат да бъдат разяждащи и да застрашат емоционалното и физическо Ви здраве!