Когато загубите любим човек…

Загубата на любим човек е най-болезненото преживяване, което животът може да ни поднесе. Нито една дума, колкото и добра и внимателно казана, и никакво изказване на съболезнования не може да намали загубата.

В продължение на много месеци скръбта след смъртта на любим човек е постоянен спътник. Ето защо е важно да знаете как да живеете с мъката и как да се справяте с фазите на скърбене.

В нашето общество темите, касаещи смъртта и умирането, са до голяма степен изхвърлени от ежедневието. Ние правим всичко възможно да не мислим върху тези теми, защото те ни плашат. И все пак всеки от нас ще се сблъска един ден със смъртта на близък роднина…

Тогава може да изпитаме чувства, които никога преди не сме изпитвали, чувства, които смятаме за ненормални или странни. При това обаче мъката и болката от загубата на любим човек са нормални човешки реакции.

За да не се чувствате безпомощно в такава фаза от живота си, бих искала тук да опиша процеса на скърбене, през който преминават хората, понесли загуба. При процеса на скърбене се приминава нормално през четири фази на справяне със скръбта, докато отново не постигнем психически и физически баланс. Етапите на скръбта, през които преминаваме, могат да се припокриват, съвпадат и да се смесват един с друг.

Фази на скърбене

1-ва фаза на скърбене: отричането 

В първата фаза ние сме в шок и не можем да реализираме,че любим човек е починал и ни е напуснал. Много хора през това време само функционират или живеят като в транс.

Как най-вероятно се чувствате в тази фаза? „Мъртъв е. Мъртъв, това е само дума. Колкото повече го казвам, толкова по-нереално става. Не съм подготвен за това. Това е грешка. Той ще дойде отново; животът не може да бъде толкова жесток!“

2- фаза на скърбене: изригващите чувства

В тази фаза ние сме се отказали от надеждата и усещаме пълната болка и отчаяние. Емоциите са много болезнени, започваме да плачем от нищото, копнежът, болката и носталгията по загубения любим човек са огромни. Нашето тяло е напълно извън баланс. Ние не можем да спим добре или трудно можем да станем от леглото. Не можем да седим спокойно или обратното, трудно е започнем някаква дейност. Ние поглъщаме всякаква храна без изобщо да мислим или изобщо не можем да се храним.

Вече не се радваме на нищо. Мислим, че никога повече няма да бъдем щастливи. Ние се борим със съдбата и се питаме: „С какво заслужих това?“ Чувстваме се изтощени и без желание за нищо. Нищо не може да облекчи болката. Имаме чувството, че тя ни разяжда и не можем повече да я издържим.

Нашите мисли непрекъснато се въртят около това, какво никога повече няма да можем да изживеем с починалия човек. Животът отвън ни се струва като филм, в който вече не сме участници. Чувстваме се като откъснати от света около нас. Тази фаза е най-болезнената и трудна фаза за справяне със скръбта. В тази фаза на скърбене симптомите на скръбта са подобни на тези при депресия.

3-та фаза на скърбене: бавна преориентация, нов старт

В тази фаза бавно започваме да се ориентираме към външния свят. Понякога можем да се концентрираме отново, понякога можем да се насладим или да се зарадваме на нещо. Мъката и борбата с болката бавно отшумяват и вече не са толкова интензивни. Но още са налице силни промени в настроението. Тялото ни бавно се връща към нормалния си ритъм.

4-та фаза на скърбене: нов баланс

Много бавно ние достигаме до нов физически и психически баланс. Все още се чувстваме тъжни, когато мислим за миналото, но гледаме с вяра към бъдещето. Ние никога няма да можем да заменим и забравим починалия, но насочваме погледа си към това, което все още имаме. Търсим нови предизвикателства и придобиваме нови умения за справяне с ежедневните задачи.

Болката от загубата е преработена. Как най-вероятно се чувствате в тази фаза?„Животът ми се промени. Аз се промених. Живея по-осъзнато със знанието за това, кое наистина е важно и има значение. Аз избрах живота.“

Помага ли времето да се справите с мъката?

Ние не преминаваме автоматично през отделните фази на скърбене. Във всяка фаза има хора, които остават там. Може би познавате хора, които живеят само в миналото: „Колко хубаво би било, ако всичко беше същото, както преди“. Други прекарват остатъка от живота си в борба и въпроси към съдбата: „Защо партньорът ми трябваше да ме напусне?“

Някои хора не си позволяват да чувстват емоциите и ги потискат с таблетки или алкохол, други реагират с физически оплаквания. Алкохолът и лекарствата само временно могат да облекчат мъката. В дългосрочен план обаче те възпрепятстват процеса на преработване на болката и скръбта. Времето само по себе си не помага в преодоляването на загубата. Съществуват други фактори, които влияят върху процеса на скърбене и справянето с него.

Как се отнася обществото към болката и скърбенето?

Ако смъртта настъпи в нашето семейство, има социални правила, които правят траура и скърбенето по-трудни. Когато близък роднина умре, се очаква да бъдем силни и реакцията ни на скръб да не надхвърля определен период от време. Ако и след това все още страдаме, тогава чуваме коментари от рода на: “Животът продължава. Трябва да се примириш с това”. „Не се занемарявай така.“

От друга страна, хората, които преодоляват сравнително бързо загубата, чуват: „Тя не е обичала истински партньора си, щом го забрави толкова бързо“. Траурът се превръща в доказателство за любовта.

Неевропейските народи се отнасят към смъртта по различен начин. Всичко, което изпитваме в тялото си по време на скръб, но едва ли е позволено да изразяваме в нашето общество, е позволено или дори очаквано там: плаченето, невъзможността да работиш, да спиш, да се храниш, отдръпвaнeто от другите. Ритуалите помагат на засегнатите да изразят мъката си по социално признат начин, така че реакцията на скръб да не доведе до депресия.

Какво още помага при траур и скърбене?

За повечето хора преминаването през скръбта и достигането на ново емоционално равновесие отнема между три и пет години. Затова е важно да се научите да приемате чувствата си – включително и странно поведение като слушането на радио през цялата нощ, за да не се чувствате самотни.

Не притъпявайте болката си с таблетки, алкохол или сладки неща – и ако да, само за кратко.

Воденето на дневник, където можете да излеете всичката си болка, може да Ви помогне да се справите със скръбта. Препоръчително е през ранната фаза на скърбене да избягвате взимането на важни решения, касаещи смяна на работно място, преместване или продажба на къща.

Планирането на всекидневието в малки стъпки и задачи, ще Ви помогне да организирате поне най-важните неща. Също така е важно да планирате почивните дни. Много се хвърлят в най-различни дейности, за да избягат от скръбта и болезнените емоции. Това е разбираемо, но не помага за преработването на мъката.

Важно е да се срещате с хора и да не занемарявате хобитата си, но едновреммено с това да дадете на цялата болка пространство да се изрази, това означава, че когато Ви се плаче, да плачете, т.е. не да затваряте и потискате емоцията, а да я изразите навън. Въпреки че в момента може би най-малко Ви интересува здравословното хранене, тялото Ви се нуждае от внимание. Може дори да трябва да се насилите да се храните, тъй като Ви липсва апетит. За да облекчите физическото си напрежение, правете разходки, карайте колело и се движете повече.

Много важно!: Допускането и изживяването на болезнените чувства, са необходима част от сбогуването с починалия и преработването на загубата. Взимането на сбогом и преработването на загубата е като изкачване на планина. Започвате от долината и бавно се придвижвате нагоре към върха. Колкото по-близо се доближавате до върха, толкова повече можете да видите нова перспектива и смисъл в живота.

Това, което е сигурно, e че никога няма да можете да забравите починалия си партньор, любим човек или приятел. С времето обаче споменът за починалия няма да Ви наранява толкова много и болезнените чувства по-бързо ще преминават.