Как създавате страха с мисленето си и как да го промените?

Обикновено ние сляпо се доверяваме на чувствата си. Приемаме, че чувствата ни казват истината. Когато изпитваме страх, ние мислим, че сме в опасност.

В действителност обаче ние НЕ можем да разчитаме на чувствата си!

Нашите чувства, включително чувството ни за страх, са резултат от нашето мислене.

Когато мислим, че нещо е опасно, ние чувстваме страх. 

Когато мислим, че не можем нищо и другите са по-добри от нас, тогава се чувстваме малоценни.

Когато мислим, че всичко е безнадеждно, се чувстваме безпомощни и обезкуражени.

Когато мислим, че всичко е безсмислено, се чувстваме депресирани и отчаяни.

За връзката между мисленето и чувствата говори още гръцкият философ Епиктет. Преди 2000 години той казва:

“Не нещата сами по себе си ни безпокоят, а начинът, по който гледаме на тях.

Това означава, че чувствата ни нямат често нищо общо с реалността. Поради това ние не можем да им вярваме.

Често обаче ние не сме наясно с този факт…

Нашият мозък не може да разграничи въображаемата от реалната опасност!

Мозъкът ни реагира на въображаемата опасност, така както и на една истинска заплаха. И тъй като тялото ни реагира винаги на сигналите/посланията на мозъка, то реагира със страх или стресова реакция, независимо от това, дали се намира в истинска опасност или не. Ето защо тук бих искала да обърна внимание на две неща:

• Как създавате страха с мисленето си?

• Как можете да промените своето мислене и по този начин чувствата си?

Как Вие създавате страха в главата си?

Във всеки момент от нашия живот ние автоматично проверяваме дали трябва да се страхуваме. Възприемането и интерпретацията на дадената ситуация не винаги са правилни.

Ние виждаме напр. опасност някъде, където такава няма или преувеличаваме степента на заплахата. Често ние надценяваме опасността и подценяваме възможностите си за справяне със стреса и страха. Нашето мислене често е погрешно. Последствията от нашите грешки в мисленето са, че ние напр. се чувстваме по-зле, отколкото е необходимо в определената ситуация. Ние изпитваме страх тогава, когато въобще не трябва да се страхуваме. Ние избягваме ситуации, които не са изобщо заплашителни. Ние потискаме негативните си чувства с алкохол, лекарства, цигари или наркотици.

Здравото мислене има две правила:

Двете правила са:

1. Здравото мислене съответства на фактите!
2. Здравото мислене ни помага да се чувстваме и да действаме по начина, по който искаме!

Обратно, отличителните белези на деструктивното, негативно мислене изглеждат така:

1. Деструктивното мислене не се основава на факти, а на лично мнение или предположение.
2. Деструктивното мислене предизвиква негативни интензивни чувства и Ви пречи да се чувствате и действате по начина, по който искате.

Всички от време на време мислим негативно и това е нормално. Но съвсем различно е, когато се идентифицираме с негативното мислене и го правим наша реалност. Или когато интерпретираме безобидни ситуации като опасни отново и отново и по този начин създаваме у нас дълготрайно страх и напрежение.

Така можете да разпознаете и промените негативното мислене:

Страхът е чувство, което сигнализира опасност и ни подготвя да се изправим пред заплахата. Въпреки това, тази аларма често е излишна и не на място. Ако страдате от тревожност и страхове, за Вас е важно да проверите дали оценявате правилно ситуациите, от които се страхувате, т.е. да проверите, дали тези ситуации наистина са свързани с реална опасност за Вас.

1.На първо място е важно да обръщате внимание на мислите, които имате, когато изпитвате страх.

Това не е винаги толкова лесно. Следните въпроси могат да ви помогнат:

• Какво мисля в момента? Какво ме плаши?
• Какво лошо може да ми се случи в тази ситуация?
• За какво се притеснявам в момента?
• Какво си казвам, за да изпитвам страх?

Например, ако се плашите от паяци, може да си помислите: “В мазето има паяци. Те ще скочат върху мен. Няма да мога да се справя.“

Чести мисли, свързани със страх, са напр.:

– при социални страхове:

“Другите ми се надсмиват. Ще се изложа тотално. Ще се проваля.”

– при паническо разстройство:

“Ще припадна. Ще полудея. Ще получа сърдечен удар.”

-при страх от провал:

“Ще се проваля и всеки ще мисли, че съм некомпетентен и не ставам.”

– при генерализирано тревожно разстройство:

“Би било страшно, ако това или онова се случи. Какво ще стане, ако съпругът ми загуби работата си или синът ми се разведе?“

2. Проверете критично мислите си, като използвате следните два въпроса: 

• Съответства ли тази мисъл на фактите/ на действителността?
• Помага ли ми тази мисъл да се чувствам и действам по начина, по който искам?

В случай на страх от паяци, проверката с първия въпрос би изглеждала така: Мисълта ми съвпада ли с фактите, че в мазето има стотици паяци, които ще скочат върху мен и че ще полудея?

Отговорът може да изглежда така:

„Не, мисълта не съответства на фактите. Преувеличавам, когато говоря за стотици паяци. Може би ще са само няколко, но не повече от 10-20. Аз също преувеличавам, когато мисля, че всички ще скочат върху мен. Това е почти невероятно. Но дори да се случи невероятното, бих могъл да го издържа. Ще бъде само много гадно и гнусно. Тук няма отровни паяци.“

Проверката с втория въпрос би изглеждала така: Би ли ми помогнала мисълта, че в мазето има стотици паяци, които ще скочат върху мен и че няма да издържа, да се чувствам и да действам така, както искам?

Ето как би могъл да изглежда отговорът:

„Целта ми е да вляза в килера напълно нормално и спокойно. Тази мисъл изобщо не ми помага. Когато мисля така, се паникьосвам и избягвам килера.“

Ако чрез тези два въпроса сте установили, че мисленето Ви не съответства на фактите и че не Ви помага да постигнете целта си, тогава си задайте въпроса: „Как трябва да мисля, за да се чувствам и да действам така, както искам?“ С помощта на този въпрос ще формулирате по-реалистични мисли, които няма да предизвикват страх у Вас. Понякога това ни се удава малко трудно, защото сме убедени в негативните си мисли и защото те съществуват от много време.

Поради това винаги е добре да си зададете въпроса, как другите хора, нямащи този проблем, биха оценили дадената ситуация и какво те биха направили в нея. Това ще Ви помогне да стигнете до по-умерени мисли и да се отдалечите от негативното мислене. В случай на фобия от паяци, реалистичните мисли могат да изглеждат така:

„Моята цел е да отида спокойно в мазето. Ето защо решавам сега да мисля така: Отивам в мазето. Има, разбира се, вероятност да се натъкна на няколко паяка, защото те обикновено обичат мазетата. Обикновено паяците бягат от хората. Ако обаче наистина се натъкна на някой паяк и той запълзи по мен, мога да изтърпя това. Аз съм по-силен от тях и няма да полудея от това. Мога да понеса неудобното усещане. Ще се концентрирам върху това, което искам да взема от мазето. Колкото по-често влизам в мазето, толкова по-добре ще се справям в бъдеще.”

3. Напишете новите си по-реалистични мисли и ги четете отново и отново.

Така ще сте ментално подготвени за случая, ако се натъкнете на паяци.

4. Използвайте т.нар. позитивни самоинструкции.

Позитивните самоинструкции са кратки, продуктивни и оптимистични изречения като „Аз мога да направя това“. “Аз съм сигурен в себе си и в моите способности.” “Аз съм компетентен.”, „Аз мога да се справя.“

Когато вече сте готови с новите по-реалистични мисли, е необходимо да се изправите пред страха си на живо, в реалната ситуация.

5. Започнете да действате в унисон/в съответствие с новите си по-реалистични мисли.

Това означава да потърсите активно ситуациите, предизвикващи страх у Вас!

Страхът Ви ще намалява с времето. Колкото по-често се изправяте срещу него, толкова по-бързо ще загубите страха си от страха.