Лицата на социалната фобия – какво помага и какво не?

Социалната фобия има много лица.

Повечето хора със социална фобия избягват ситуации и активности, при които се чувстват наблюдавани и където биха могли да се изложат или да оставят негативно впечатление. Такива ситуации включват хранене, писане или говорене пред други хора.

Техните социални контакти са сведени до минимум. Те отказват покани, не канят никого вкъщи или прекарват часове в сърфиране в Интернет или пред телевизора.

Когато са сред хора, те трудно казват нещо или не говорят изобщо, действат така, сякаш не искат да имат нищо общо с останалите, изграждат защитна стена около себе си, а изразът на лицето им е непристъпен.

Те желаят силно социални контакти, но в същото време се страхуват от тях. Те не обичат да са в центъра на вниманието и искат да останат незабележими. Може би страдащите от социална фобия искат да правят всичко перфектно, за да не дадат на другите повод за критика. Те използват перфекционизма като средство за справяне със страха от отхвърляне. Тъй като обаче съвършенство не е възможно, те винаги се страхуват да не направят грешка.

На улицата се страхуват да срещнат съседи или познати, тъй като тогава трябва да проведат разговор с тях. Те избират професия, в която трябва да говорят и използват телефона възможно най-малко. За да получат одобрението на другите, те потискат собствените си потребности и се превръщат често в човек, казващ непрекъснато „да“. Постоянното казване на „да“ води до това, че тези хора често биват използвани.

Те не могат да отстояват себе си и постоянно пренебрегват собствените си желания. Раздразнението и гневът се потискат. Страдащите от социална фобия наблюдават себе си много внимателно и се опитват да контролират физическите си реакции и симптоми.

Те може да злоупотребяват с алкохол или приемат успокоителни, за да направят страха по-поносим и да се отпуснат. Те приемат всичко навътре и лично и не могат да се дистанцират от мнението на другите.

Петър описва своя опит със социалната фобия така: “Когато излизам, се изчервявам и треперя и бих искал да избягам от всички. Не искам да говоря с никого. В метрото или трамвая се чувствам притиснат. Постоянно мисля, че всички ме гледат, виждат несигурността ми и ми се надсмиват. Не смея да гледам другите в очите. Просто гледам в пода или през прозореца и се надявам скоро да сляза. Толкова съм блокиран, че вече не знам как да се държа. Тотално съм напрегнат. Това е постоянен стрес за мен.”

Съществуват обаче и поведения на засегнатите, които на пръв поглед не са свързани със социален страх. Социалният страх може да се крие зад стремеж за доминиране и власт. Чрез власт и притежания тези хора се опитват да скрият чувствата си за малоценност и несигурност.

Но несигурният, страдащ от социална фобия човек също може да се скрие зад агресивността. Някои хора се опитват да прикрият своите слабости и несигурност чрез открито насилие или словесни атаки към другите.

Ако сте се разпознали в някои от тези описания и поведения, тогава Вие може би страдате от социална фобия. В такъв случай е препоръчително да потърсите професионалната помощ на психотерапевт.

Решението „за“ или „против“ терапията е само Ваше. Като психотерапевт аз бих Ви препоръчала психотерапия, ако:

• страдате прекомерно от социалния страх,

• сте депресирани и настроението Ви е на дъното,

• сте силно ограничени от страха в личния или професионалния си живот,

• сте се затворили вкъщи и избягвате социални събития и срещи с другите и се изолирате от другите,

• излизате навън сред хора само след употреба на алкохол или лекарства

Трябва ли да приемате лекарства при социална фобия?

По принцип лекарствата са само патерица и следователно е препоръчително те да се приемат само временно и при спешни случаи, (както патерицата при счупен крак).

Лекарствата не могат да излекуват социалната фобия! Те само могат да облекчат някои от симптомите.

Бензодиазепините могат да се използват за краткосрочно справяне с дадена социална ситуация. Тъй като бензодиазепините имат висок потенциал от пристрастяване, в никакъв случай те не трябва да се взимат редовно и седмици наред!

Бета блокерите, които също често се предписват, не помагат при социална фобия.

Антидепресантите не са алтернатива на психотерапията, а само допълнение.

Социалната фобия се лекува много добре само с психотерапия. Важно е да се консултирате с лекар – психиатър, ако все пак искате да приемате лекарства.