Ревността може да разруши една връзка. На пръв поглед изглежда така, че ревността се предизвиква от външни събития или други хора. “Тъй като другият прави това или онова, трябва да съм ревнив …”

В действителност ревността има нещо общо със самите нас, с нашия опит и с това, какво отношение имаме към самите себе си. Зад ревността често се крият силни самосъмнения и разбирането, че човек има абсолютната нужда от любовта и вниманието на партньора.

Ревността не е доказателство за любов, а израз на страха от загуба на любовта на партньора. Този страх от загуба на партньора произлиза от това, че Вие правите Вашето самочувствие и самооценка напълно зависими от парньора си и дефинирате Вашата стойност като човек чрез другите.

Защо хората реагират с ревност?

Хората, които смятат, че заслужат обич, са наясно със своите силни и слаби страни и приемат самите себе си, те са по-малко податливи на изблици на ревност и по-малко се страхуват да не загубят партьора си.В детството си те са се научили да са по-независими от мнението на другите и да не дефинират себе си въз основа на това дали са харесвани или не.

Поради преживявания, свързани със загуби в миналото (най-вече в детството), ревнивите хора се страхуват да не загубят човека, който е важен за тях. Тези загуби често не са преработени. Тогавашната болка от раздялата се връща отново и отново, когато ревнивият човек открие знаци, че партньорът му би могъл да се отвърне от него и да си тръгне.

Вредна ли е ревността за една връзка?

Леките чувства на ревност могат да Ви стимулират да се грижите повече за партньора си. Вие може би ще инвестирате повече енергия на работното си място, ако колегата Ви получи повишение. Чувствата на ревност стават вредни тогава, когато се появяват редовно и силно и по този начин водят до остри напрежения във връзката.

Ние сме доброволно в една връзка и ако не се чувстваме добре в нея, сме свободни да си тръгнем. Тя не е затвор. Ние не притежаваме партньора си и не сме негова собственост!

Вървят ли любовта и ревността ръка за ръка?

Ревността винаги има нещо общо с факта, че искаме да моделираме хората около нас според нашите представи. Той (партньорът ни) трябва да се държи така, както искаме, иначе ще се чувстваме зле. Любовта обаче означава, че партньорът е важен за нас и ние искаме, той да се чувства добре! Докато ревността е силно негативно чувство, любовта е много положителна емоция.

Има ли оправдана ревност?

Ревността винаги е обоснована за този, който я изпитва. Всеки, който изпитва ревност, си намира причина за нея.Така че въпросът, който трябва да се зададе, е: „Искам ли да продължа да бъда ревнив или искам да отхвърля ревността, защото осъзнавам, че тя е пагубна както за връзката ми, така и за мен самия?“

Например, много хора смятат ревността за оправдана, ако партньорът им е изневерил. Понякога ревността стига дотам, че партньорът бива постоянно обвиняван, шпиониран и трябва да дава отчет за всичко, което прави. За едно определено време това със сигурност е нормално и разбираемо поведение.

Но в един момент е важно и необходимо, за Вас и за връзката Ви, да пуснете нещата да отминат, да простите и да изградите отново доверие в партньора си стъпка по стъпка…или да се разделите от него!

Кога трябва да предприемете нещо против ревността?

Всеки един от двамата партньори трябва сам да реши колко много е „твърде много“. Принципно може да се каже: когато двамата партньори страдат заради ревността, т.е. когато и двамата са недоволни и нещастни или когато ревнивият партньор осъзнае, че има повече враждебни чувства към партньора си, отколкото положителни.

Вярват ли ревнивите в нещо на партньора си?

Обикновено не. Колкото и да продължавате да уверявате партньора си в невинността си и да го уверявате, че го обичате и че няма никой друг, той няма да Ви повярва. Самосъмненията на ревнивия човек, които са отговорни за неговата ревност, не могат да бъдат разсеяни, дори и ако многократно чува Вашите уверения, че го обичате и нямате очи за друг човек.

По какво се разпознава патологичната ревност? Когато…

• ревнивият партньор постоянно шпионира половинката си,
• постоянно обвинява другия в изневяра,
• обвинява партньора, че намира други хора за по-атрактивни или интересни,
• рови в личните вещи и търси в чантата, в компютъра или в мобилния телефон на половинката си доказателства за изневяра,
• ограничава свободата на партньора, не му разрешава да излиза сам навън и го изолира от другите,
• взаимните активности са свързани с тежест и напрежение, защото ревнивият партньор сканира с орлови очи, как половинката му се отнася с другите и дали проявява интерес към друг човек,
• връзката се е превърнала междувременно в затвор и място за постоянни конфликти и караници и има все по-малко място за любов.

Доказателство ли е ревността за любов?

Не, ревността не е доказателство за любов. Ревността е повече доказателство, че човек изпитва силни съмнения в себе си и своята стойност като личност и страда от ниско самочувствие.

Ревнивият има нужда от партньора като доказателство, че той, ревнивият, е атрактивен, интересен и заслужава любов. Какво е важно при терапията на ревността?

Първата стъпка е да се поеме отговорност за ревността, т.е. ревнивият партньор трябва да признае пред себе си, че има проблем и да приеме, че той сам предизвиква ревността си, а не неговият партньор.Това означава, че той трябва да работи върху своята ревност, за да я преодолее.

Втората стъпка е да научи да приема себе си повече, със силните и слабите си страни…да изгради повече доверие в себе си и една по-реална и диференцирана представа за себе си като личност, за качествата и недостатъците, за външния си вид и т.н. Колкото повече човек се приема, толкова повече намалява страхът от отхвърляне. Колкото повече харесваме себе си, толкова повече вярваме на другите, когато ни казват, че ни харесват.

Как трябва да се държа към ревнивия си партньор?

Всеки, който има ревнив партньор, знае, че никакви думи или дела не са в състояние да спрат ревнивата половинка да сипе обвинения и упреци. Каквото и да кажете, колкото и често да го казвате,  да отстоявате невинността си и да уверявате другия в любовта си, ревнивият партньор винаги ще задава същите нервиращи въпроси. Това означава, че отговорянето на въпросите и упреците на ревнивия партньор не е успешен начин да му помогнете или да облекчите ревността му.

Затова съветвам всички партньори да не реагират на постоянните нападки на ревнивата половинка. Бъдете последователни в посланието си, че той самият е отговорен за своята ревност, поради което единствено само той е в състояние да предприеме нещо срещу нея. Кажете му, че го цените и харесвате/обичате, но намирате поведението му за недопустимо.

Насърчете партньора си да потърси професионална психотерапевтична помощ.