Какво е това психосоматика? 

Психосоматиката се занимава с взаимодействията между душата (психиката) и тялото (сома). Когато душата/психиката страда, страда и тялото.

Поради това психическите проблеми често се проявяват във физическа болка. Резултатът: психосоматични заболявания и оплаквания. Тялото и психиката са едно цяло. Това, което мислим и това, как се чувстваме, оказва влияние върху физическото ни състояние. Ние можем да наблюдаваме това взаимодействие много често в ежедневието. Страхът от изпити може да доведе до диария за кратко време, когато сме тъжни, потичат сълзи, а срамът или гневът водят до изчервяване.

Факт е: Когато се чувстваме добре и душата ни е в мир и хармония, тялото ни е здраво и имунната ни система по-стабилна. Ако емоционално се чувстваме зле, тогава и тялото ни се чувства болно.

Психосоматичните заболявания са физически заболявания и оплаквания, причинени от психически и емоционален стрес.

Дълготрайните емоционални и социални напрежения, конфликти, житейски кризи или тежки условия на живот могат да предизвикат физически оплаквания и заболявания или значително да влошат хода на развитието им. Тези оплаквания не са въображаеми, а съществуват наистина. Такива заболявания могат да бъдат например астма, тинитус, диабет, кожни проблеми, високо кръвно налягане, мигрена и др.

И обратно, сериозните физически заболявания могат да окажат значително влияние върху психичния баланс и да доведат до психични разстройства.

Когато човек се чувства болен, но лекарите не могат да намерят органична причина за болките, говорим за т. нар. соматоформни разстройства.

„Соматоформни разстройства“ е диагноза, която все още е малко известна на повечето хора. Други термини, които описват това разстройство са “функционални оплаквания”, “психовегетативна дистония”, “синдром на раздразненото черво”, “синдром на хроничната умора”, “функционална болка в гърба” или “фибромиалгия”.

Психосоматични оплаквания в медицината 

Вероятно около 25% от всички пациенти, които консултират личния си лекар, страдат от психосоматични заболявания. Най-голямата грешка при лечението на болестите е, че има лекари за тялото и лекари за душата, при положение, че тялото и душата не могат да бъдат разделени едно от друго.

Пациентите идват със симптоми, за които лекарят не може да намери никаква физическа причина. Тогава те често чуват: „Всичко е наред.“ или „Нищо не Ви липсва.“  Пациентите се чувстват често неразбрани или започват да се съмняват в собствените си възприятия и преживявания. „Какво ми е наистина? Защо лекарите не намират нищо?“

Тогава лекарите говорят за соматоформни или функционални оплаквания, което означава нещо като: Лекарят няма представа, откъде идват оплакванията.

Симптомите обаче действително са налице и често се преживяват като много мъчителни, особено ако често са придружавани от нарастващи ограничения в ежедневието и в професионалния живот. Редовната употреба на болкоуспокояващи може да доведе до сериозни странични ефекти, понякога и до зависимост от лекарства. Не рядко тези състояния водят до депресивни настроения или тревожни разстройства.

В резултат на това хората с психосоматични проблеми се лекуват неправилно  години наред, подлагайки се на ненужни, скъпи и стресиращи прегледи и изследвания. Факт е, че чувства като гняв, скръб или омраза натоварват тялото и могат да доведат до психосоматични заболявания, ако продължават дълго време. Хроничното напрежение и страхът, хроничният стрес, чувствата на безпомощност и самота водят до отслабване на защитните сили на тялото. Тялото е преводачът на душата навън.  

Органи, които могат да бъдат засегнати 

Имунна система 

Негативни чувства като страх и омраза трайно отслабват имунната ни система. Рискът от заразяване с инфекциозни заболявания като грип напр. е многократно по-висок, раните оздравяват не толкова добре и по-бавно. 

Кожа

Метаболизмът се забавя и тялото се освобождава по-трудно от вредните токсини. Това създава метаболитни отпадъци (т.нар. свободни радикали), които атакуват клетките. Кожата остарява по-бързо.

Коса

Снабдяването с минерали намалява, така че губим коса или косата побелява.

Стомах

Потиснатите чувства като гняв или страх са трудни за смилане. При стрес и гняв се отделя повече стомашна киселина. Това може да доведе до стомашни язви, подуване на корема, гадене и спазми. Много хора страдат от раздразнителен стомах или раздразнително черво. Вълнението и напрежението от своя страна пък изострят симптомите на раздразнения стомах. 

Стави

При силен стрес, особено тъга, кислородът в кръвта може да намалее с до 40 процента. В резултат на това клетките не получават достатъчно кислород и способността им да регенерират намалява. Може да възникне възпаление на ставите. 

Сърце

Емоционалният стрес, недоволството в работата или във връзката, страхът и постоянният стрес увеличават риска от сърдечен удар – и то повече от класическите рискови фактори като тютюнопушене или високо кръвно налягане. 

Гръбначен стълб

Гръбначният стълб реагира много силно на психически стрес. Приема се дори, че повечето болки в гърба са резултат от психични, а не от физически проблеми. В тези случаи никакви инжекции или операции не могат да помогнат в дългосрочен план! Важното тук е, да се научите да се справяте по различен, по-адекватен начин със стреса и емоционалните натоварвания. Това може да включва прекъсване на взаимоотношения с хора, които не Ви карат да се чувствате добре, раздяла от партньор, където са налице деструктивна комуникация или агресивни поведения, казване повече на „не“ в работата, както и отказване на свръхчасове, повече делегиране на задължения на децата, емоционално приключване с хора, които в миналото може би са Ви наранили и т.н. Само това може да Ви помогне да се освободите от болката! Тук може много добре да помогне психотерапията. 

Бял дроб

При силен стрес, депресия или тъга, ние дишаме плитко. Белите дробове получават по-малко кислород и снабдяват организма с по-малко кислород. Това увеличава риска от инфекция. Пневмонията е пет пъти по-често срещана при скърбящите, отколкото при психично балансираните хора. 

Бъбреци и черен дроб 

Тъй като метаболизмът се забавя, черният дроб и бъбреците трябва да разграждат повече отпадъчни продукти. Рискът от възпаление на бъбреците е много по-висок. Емоционалните кризи и хроничните чувства на стрес и пренатоварване могат да доведат до множество психосоматични оплаквания. Ние не можем да попречим на тялото ни да реагира с подобни промени, но можем да му помогнем да възвърне баланса си, подобрявайки психическото си и емоционално състояние.

Положителните чувства оказват голямо положително влияние върху нашето физическо състояние. Затова винаги, когато сме физически болни, е важно да се погрижим за подобряване на емоционалното си състояние! 

Оптимизъм и вяра 

Хората с оптимистична нагласа към живота имат много по-нисък риск от сърдечно-съдови заболявания и живеят по-дълго. Оптимистичните хора могат по-добре да упрявляват стреса и имат по-малко хормони на стрес в тялото си. А шансовете за оздравяване са по-големи, ако хората вярват в него и гледат към бъдещето с вяра.  Нашата имунна и хормонална система реагират на нашата психика и нашето мислене. Нашите чувства влияят на всяка клетка в нашето тяло. В зависимост от настроението ни, те укрепват или отслабват защитните сили на организма. Когато се чувстваме добре и сме спокойни вътрешно, имунната ни система също е стабилна и активна.  Положителното настроение може да ни защити от грипа и много други заболявания, при които слабата имунна система играе основна роля.

Дори само ако се преструваме, че изпитваме радост, можем да засилим защитните си сили. Например, изследване на американската психоложка Ан Футерман с актьори, имитиращи емоционални състояния, като тъга или радост, установява, че ако човек се държи така, сякаш е щастлив и радостен, имунната система става по-активна. При тъжни сцени се случва обратното. Гледането на смешни филми и смехът също засилват имунната ни система. Нереалистично е обаче да мислите и да очаквате от себе си винаги добро и позитивно настроение! 

Запомнете: Имунната ни система е изградена по такъв начин, че негативни чувства от време на време не я изкарват от равновесие. Негативните чувства са нормални и човешки, но не трябва да се вкопчвате в тях. Според едно изследване воденето на дневник за тревожните събития в живота увеличава защитните сили на организма. Групите за самопомощ или форуми в интернет, в които разговаряме с другите за нашите чувства и проблеми и се подкрепяме взаимно, също могат да засилят защитните ни сили. Упражнения за релаксация, спортът, както и медитацията също намаляват субективно изпитвания стрес. Адекватното управляване на емоциите, най-вече на силните негативни чувства като страх и гняв, също допринасят за емоционалното ни здраве.

Ако не можете да се справите сами и имате чувството, че се въртите в омагьосан кръг, от който не можете да излезете, потърсете професионална психотерапевтична помощ.