Какво е това натрапливо разстройство и какво помага при него?
- On 22/03/2019
Светла току-що е заключила входната врата, когато пак я отключва, обзета от паника. Наистина ли е изключена печката, наистина ли щепселът на сешоара е изваден от контакта, наистина ли е изключена кафе машината? Тя трябва да провери всичко отново, вече за четвърти път днес! С всеки изминат ден става все по-лошо.
Първоначално Светла контролираше веднъж. Няколко месеца по-късно тя успява да тръгне за работа едва тогава, когато е проверила целия апартамент четири пъти. Всичко това отнема все повече и повече време, тя закъснява всеки ден за работа. Тя осъзнава, че нейното поведението не е логично, но цялата воля не е достатъчна, за да спре да контролира.
Силни съмнения я измъчват, че един ден може наистина да полудее. Ето защо тя прави всичко по силите си, за да скрие странното си поведение от околните.
Кога говорим за обсесивно-компулсивно разстройство?
Говорим за обсесивно-компулсивно разстройство, когато засегнатите:
- предъвкват едни и същи мисли или изпълняват натрапливи действия отново и отново
- се чувстват масивно ограничени в ежедневието и качеството си на живот заради това
- губят много време и енергия в натрапливи мисли и в изпълнението на различни противодействащи ритуали, като многократно миене на ръце или контролиране
- възприемат натрапливостите като безсмислени и нелогични
- чувстват,че нямат контрол над натрапливите мисли и действия
- чувстват силно напрежение и страх, когато се опитат да се противопоставят на натрапливите мисли и поведения.
Страдащите от ОКР (обсесивно-компулсивното разстройство) знаят, че тези натрапливости не са нормални. Но чувствата на срам и вина са много силно изразени при тях, тъй като често натрапливите мисли са от религиозно, сексуално или морално естество. Поради това те не търсят веднага професионална помощ (а средно едва след 7-10 год.), което води до хронифициране на заболяването и в допълнение до още повече натрапливи мисли или други психически проблеми, като депресия, тревожни разстройства или зависимости. ОКР е четвъртото най-често срещано психическо заболяване.
Съществуват натрапливи мисли и натрапливи действия.
Натрапливи мисли
Росен не може да изхвърли идеята от главата си, че може да убие жена си с нож. Той е човек със силни морални ценности и затова тази идея го плаши. За да не застраши жена си, той заключва ножовете през нощта в чекмедже и избягва да използва ножове, ножици и всякакви режещи предмети.
Любомир е измъчван от фантазията, че може да прегази някого с кола, без да забележи. Затова при шофиране, той се обръща постоянно назад или проверява в страничното огледало, дали зад него всичко е наред и няма прегазен човек.
Натрапливи действия
Натрапливите действия включват напр. действия, свързани с подреждане и сортиране. Засегнатите подреждат и сортират дрехи, предмети или други неща вкъщи според точно определени правила, нерядко по няколко часа на ден.
Най-честата форма на натрапливо действие е контролирането. Засегнатите напр. не могат да излязат от жилището си, без да са проверили няколко пъти, дали печката и лампите са изключени, или дали хладилникът и прозорците са правилно затворени. Те се страхуват от това, да не причинят вреда (много често пожар или наводнение) на други хора и да не бъдат държани отговорни за грешки. Затова те контролират многократно, често в една и съща последователност, което може да отнеме часове. Всички тези ритуали костват много време и енергия и са много изтощителни, така че други ежедневни задачи, като ходене на работа или пазаруване, са силно ограничени или стават невъзможни.
Второто най-често натрапливо действие е принудителното миене и почистване. Засегнатите прекарват часове наред в миене на ръце или къпане. Те се гнусят от мръсотия и се ужасяват от бактерии и нечистотии.
Общото за всички натрапливи действия и ритуали е намаляването на страха/тревожността. Коварното тук е, че тези ритуали намаляват страха само за момента, докато дойде следващата ситуация, която предизвиква страх и когато пак трябва да се изпълни този ритуал на неутрализиране на страха. В дългосрочен план натрапливите действия водят до покачване и генерализиране на страха, т.е. ситуациите, предизвикващи страх, стават все повече и времето за тяхното неутрализиране – все по-дълго.
Психотерапията в повечето случаи е задължителна и няма алтернатива!
Най-ефективната терапия при ОКР е когнитивно-поведенческата терапия.
В нея Вие учите по-естествен и нормален подход към ситуациите, които предизвикват тревога, страх и натрапливости.
С помощта на терапевта Вие трябва да се изправите пред ситуациите, предизвикващи страх у Вас и да останете в ситуацията толкова дълго, докато страхът намалее от само себе, БЕЗ да извършвате натрапливите ритуали. Само така Вие можете да научите, че нищо лошо няма да Ви се случи, ако не изпълните натрапливите ритуали!
Тази конфронтация със страха може да бъде много стресираща и да предизвиква огромен страх. Тази техника е обаче единствената, която ще Ви помогне в дългосрочен план да намалите и да се освободите от натрапливото поведение!
Понякога терапията се съпровожда за ограничен период от време от лекарства (напр. антидепресанти), особено ако ОКР е станало хронично, налице са и други психически проблеми и нормалното ежедневие не може да се състои.
При много тежки натрапливости е препоръчителна психотерапия в клиника.
Какво е важно обкръжението да прави/НЕ прави?
- Не търсете вината в себе си или другите. Натрапливостите не възникват, защото някой е направил грешка.
- Не се опитвайте да повлияете на засегнатия чрез апели да се стегне или оказвайки му морален натиск.
- Не поставяйте под въпрос връзката или отношенията си със засегнатия. Не мислете, че той прави натрапливостите напук на Вас или че не сте достатъчно важен за него.
- Не го питайте постоянно, как се чувства или какви мисли минават през главата му. Засегнатият много трудно може да говори за тях, особено когато за него самия тези мисли са заплашителни и странни.
- При никакви обстоятелства не дискутирайте със засегнатия, колко висок е напр. в действителност рискът от заразяване. Не можете да прогоните натрапливостите, ако се опитвате рационално да аргументирате. Той преживява нещата по различен от Вас начин.
- Засегнатият се опитва да се страхува по-малко. Затова той много често очаква от обкръжението си да се придържа към неговите правила и ритуали. Така напр. той очаква от Вас да не поставяте мръсната пазарска чанта на масата, без да сте я избърсали или да му кажете, че всичко вкъщи е изключено или да не пипате определени неща като плодове или зеленчуци, които са леко мухлясали.
Тук е важно да поставите граници! Не позволявайте да бъдете вкарани в неговата система на натрапливости. Кажете ясно „Не, няма да го направя“, ако от Вас се изискват постоянно нови предпазни мерки. Важно е да се придържате последователно към Вашето „Не“.
- Това може да звучи жестоко, но не забравяйте, че засегнатият трябва да се сблъска с тези граници, за да развие мотивация за промяна. Освен това, извършвайки ритуалите, които той очаква от Вас, Вие му вредите, а не му помагате!! Защото всичко това поддържа натрапливостите и дори ги засилва.
- Не дискутирайте със засегнатия решението си и не му позволявайте да преговаря с Вас. Ако се стигне до емоционални изблици, се опитайте да запазите спокойствие и да изразите съчувствие. Останете обаче твърди, що се отнася до натрапливостите!
- Не използвайте езика на засегнатия. Не започвайте разговори за мухъла в банята. Просто кажете: “Мястото в банята, от което се страхуваш …”
- Никога не провокирайте усещането у засегнатия, че може да го “издадете”, например като говорите с други хора за натрапливостите зад гърба му.
- Във вички останали области от живота, незасегнати от натрапливостите, общувайте нормално със засегнатия. Помогнете му да не губи връзка с живота.
- Запомнете, че Вие не сте негов психотерапевт! Говорете с него открито за възможността за психотерапия. Само тя може да му помогне.
0 Comments