Нищо не изисква толкова много усилия, колкото да отлагате всичко непрекъснато

Изглежда, че обществото се води от този принцип. Много хора смятат, че животът е безкраен и могат да отлагат непрекъснато… и така, докато не стане твърде късно. И това не е свързано с липса на талант, недостатъчно знания или способности. Причината е „менталният фитнес“, умствената тренираност на хората. Училището така и не ги е подготвило за живота.

А не са ли мотивацията, постоянството, желанието да учиш и да се развиваш един вид емоционални мускули? Не са ли те решаващи в тежки ситуации или при важни решения в живота?

И все пак когато ежедневните трудности се стоварят върху хората, добрата им умствена форма и мотивацията не траят дълго. След известно време този ментален мускул се уморява и това има директно въздействие нашите взаимоотношения с другите, върху здравето ни, финансовия ни просперитет, професионалното ни развитие, качеството ни на живот и в крайна сметка върху самочувствието ни.

Съвсем нормално е животът да е пълен с предизвикателства. Но какво казват хората, когато не се справят с тях?

Казват: „Не е ЛЕСНО…“

Казват го, все едно някой някога е очаквал, че ще бъде лесно!!

Какво може да се научи от атлетите?

Когато един атлет иска да постигне дадена цел (така както човек иска да се справи с някаква ситуация от ежедневието), атлетът знае кой е единственият начин да направи тази цел по-лека и лесна. И какъв е този начин?

Самият атлет просто да стане по-силен. И то толкова силен, че целта да е лесно постижима. Това е най-силното и хубаво чувство на света. В света на спорта всеки е разбрал, че предизвикателствата не съществуват, за да са лесни. Предизвикателствата съществуват само за да поставят хората пред взимането на решение, което има резултат и води до възнаграждение.

Какво е решението, което трябва да вземе всеки атлет, за да постигне някакъв резултат мечта или цел? Решението дали да тренира или не? Пригответе се да го разберете.

Вложените усилия определят резултата, input-ът определя output–a . Да се очаква нещо от живота без да се прави нищо в замяна – това почти прилича на кражба. И точно това е, което правят хората. Ограбват самите себе си. Ограбват собствения си потенциал и на края на живота си съжаляват за това свое решение. Това е болката на съжалението. Най-ужасната болка, която един човек може да изпита.

Според Брони Уеър, авторка на книгата „Петте неща, за които хората на смъртно легло най-много съжаляват“ (издадена на български под името „Само любовта остава!“), на прага на смъртта повечето хора съжаляват за пет неща, които с помощта на малко ментална тренировка са можели лесно да бъдат преодолени. Три от тези пет неща са свързани със смелост и кураж. Смелостта е емоционален мускул, който може да бъде трениран. Всеки може и трябва да тренира този мускул, без значение дали е студент, безработен, обикновен човек, спортист с травма, учител, предприемач, политик или много успешен човек. Кураж, вътрешна сила, решителност, продуктивност, яснота, находчивост, харизма, дисциплина, постоянство, издръжливост, радост – всички те са емоционални мускули, които могат се тренират, за да станат по-силни и да Ви служат.

Ако не живеете живота на мечтите си и не вървите през живота с лекота, то може би има една единствена причина за това. Може би не сте тренирани и сега е време да влезете във форма.

По тази причина повечето хора умират на 25 и биват погребани чак на 80 и то с чувство за съжаление. „Ех, само да бях…ех, само да бях направил това или онова…“ Това е последната им мисъл. Не е ли много болезнено?

Вие можете да стартирате всяка промяна сега. Без повече оправдания, извинения и отлагания. Сега, в този момент вземете решението, което може да промени живота Ви и действайте.

Животът може да предложи толкова много и хората имат толкова много неизползван потенциал. Не се страхувайте от грешки. Те са част от процеса на развитие. Разглеждайте грешките като шансове. Без грешки няма развитие. Човек, който не прави грешки, тъпче на едно място в познатата си зона на комфорт и страда всекидневно.

Ние имаме два живота и вторият започва тогава, когато осъзнаем, че имаме само един!

Пожелам Ви куража да действате!