Социалната фобия – когато страхът от мнението на другите определя живота Ви

Петър е на 32. Работи като лекар в голяма болница. Днес трябва да изнесе реферат. Сърцето му бие като лудо. Червен е като рак, по гърба му се стича пот. Петър се страхува да не се изложи. „Колегите ми“, мисли си той, „сигурно ще ме сметнат за глупав, некомпетентен и скучен.“ Накрая страхът е непоносим – Петър „се разболява“ и отказва конференцията.

Петър страда от социална фобия. Какво e социалната фобия? – страхът от негативното мнение на другите, страхът от контакт с хора, страхът от говоренето пред хора, страхът от отхвърляне. Хората, страдащи от социална фобия се страхуват, че притесняват другите, страхуват се, че не са толкова добри, колкото другите – всичо това са форми на социална фобия.

Социалната фобия се проявява и в личния живот: ежедневни неща като разговор с продавачката в магазина, храненето или писането пред други хора, рекламациите,  говоренето по телефон с различни учреждения са трудни за мнозина. Всяка ситуация става трудна, когато човек е обзет от страх – страх от това да не каже нещо неправилно, да не направи лошо впечатление, да не се изложи. Това се отразява на общуването с колеги, познати, приятели и партньори. В повечето случаи хората, страдащи от социална фобия, се доверяват на много малко хора или дори на никого. Те много често се затварят в себе си, избягват социални контакти, често нямат партньор до себе се и поради силния страх не могат да реализират целия потенциал в работата и в живота си.

Социалната фобия няма нищо общо с ниска интелигентност, но има общо с това, как сме израснали и как сме били възпитавани. „Какво ще кажат хората? Дръж се възпитано. Засрами се.“ и други такива изрази може би са познати на мнозина от Вас. Ако Вашите родители или учители често са ги използвали като методи за възпитание (както може би също са правили и техните родители), то тогава Вие сте научили, че светът навън е опасен, че не правите нещата правилно или така, както другите го изискват от Вас и че другите определят Вашата стойност, това, „колко струвате“. Както можете да си представите, самочувствието Ви тогава е равно почти на нула.

За да намалят страха, хората, страдащи от социална фобия, си изработват множество стратегии за справяне с него…Ето някои от тях:

• Избягват определени ситуации (говорене по телефон, партита, посещения на коцерти, заведения, рекламации, говорене пред хора, доклади, публични прояви и т.н.)
• Говорят твърде много или обратното, само мълчат, когато са сред хора
• Стоят с яке или пуловер без значение колко е топло, за да скрият изпотената си риза или потта по ръцете
• Държат си ръката върху чаша или в джоба, за да скрият треперенето си
• Оправдават зачервеното си лице с това, че е задушно
• Носят слънчеви очила, дори когато е зима и няма слънце.

(Това, разбира се, не означава, че всеки, който прави това, страда от социална фобия).

И все пак как човек може да се справи с този страх, който го блокира? Има ли помощни средства или методи, които да помогнат за преодоляването му?

Първото важно нещо е да осъзнаете, че имате такъв проблем и че отговорността за справянето с него е изцяло Ваша. Психотерапевтът може да Ви покаже пътя, да Ви съпътства и упътва, но Вие трябва да го извървите, никой не може да го направи вместо Вас!

Второто важно нещо е да разберете, че е невъзможно да се харесате на всички. Винаги ще има хора, на които няма да се хареса нещо във Вас – външен вид, държание, убеждения и т.н. Предполагам, че и Вие не харесвате всички, или? Вместо да се стремите да се харесате на всички, се опитайте да намерите и следвате своя собствен път. Всеки има в себе си нещо, което не приема, не харесва или дори мрази. Единственото решение на този проблем се състои не в скриването, а в приемането на тази част от личността.

Ако човек се поддаде на социалния страх, ще загуби себе си. Така ще прави не това, което иска да прави, а онова, които другите изискват от него. Така той не върви по собствения си път, а се ориентира само по мнението на другите. Казано по друг начин – без социалния страх човек би бил много по-свободен и би могъл да прави това, което иска.

Най-подходяща за лечението на социалната фобия е когнитивно-поведенческата терапия и предлаганият от нея метод на конфронтацията със страха: т.е. необходимо е да правите точно онова, от което се страхувате, отново и отново. Защо? Защото само по този начин можете да прекъснете старите невронни връзки и да изградите нови. Когато упражнявате ново поведение, Вие активирате нови невронни връзки в мозъка си. Колкото по-често упражнявате, толкова повече заздравявате новите невронните мрежи в мозъка и отслабвате старите.

При психотерапията на социалната фобия се използват и други методи като промяна на негативните мисли, предизвикващи страх, активиране на вътрешните и външните  ресурси, развиване на социалните умения (напр.започване и водене на разговори, казването на „не“, изказване на собственото мнение и потребности, флиртуване и т.н.) и подобряване на самочувствието.

Прогнозата при социалната фобия е много добра и не са нужни лекарства. Но Вие трябва да работите усилено и постоянно върху себе си, тогава ще дойдат и резултатите!

Бъдете смели и действайте!