Страхът да бъдете сами…

Думите „сам/сама“ предизвикват силен страх в много хора. Когато сте сами, няма други хора. Зависите изцяло от себе си и трябва да вършите всичко сами. Няма кой да Ви утеши или да Ви помогне в моменти на слабост и нужда. Няма никой до Вас, който да Ви поднесе топъл чай, ако лежите болен в леглото…Всички тези мисли са плашещи за мнозина.

Съществуват обаче и хора, които изпитват силен страх от това да бъдат сами и без конкретна причина. Понякога този страх е съпътстван от други тревожни разстройства, например агорафобия или генерализирано тревожно разстройство.

Откъде произлиза страхът да бъдете сами?

Често преживявания в детството са причина за възникването на страхове. Такъв е случаят и със страха от оставането сам.

Преживяна загуба като дете, дълга болест, прекалено обгрижване или пренебрегване от страна на родителите – всичко това може да доведе до нагласата, че оставането сам/а е много болезнено. Има и нещо друго: ако като деца не сте се научили да занимавате сами себе си, след това Ви е трудно да оставате сами. Винаги ще се нуждаете от някого, който да направи план за Вас и да Ви изготви програма, тъй като не знаете с какво да се захванете и се чувствате изгубени. В това отношение Вие ставате зависими от друг човек.

Как да подходите към страха от оставането сами?

Вероятно се страхувате от негативни емоции, например от самотата? Или от това, какво ще кажат другите за Вас?

В такъв случай трябва да се научите как да подхождате към такива емоции. Запитайте се: Какво добро мога да направя за себе си и какво изобщо мога да направя, когато ми писне да стоя сам/а? От какво в момента имам нужда, за да се почувствам по-добре? В какви активности мога да взема участие? С какво мога да се ангажирам? До каква степен мнението на другите е важно за мен и до каква степен ще позволя то да влияе на качеството ми на живот?

Зад страха от оставането сами е възможно да се крият нагласи като:

• Не мога да живея сам/а.
• Животът ми е празен и безсмислен, ако нямам партньор.
• Ако съм сам/а, означава, че никой не ме харесва/иска да бъде с мен.
• Ако съм сам/сама, обществото ще ме отхвърли.

Ако имате подобни мисли и те постоянстват в главата Ви, трябва да се научите да ги откривате и променяте, тъй като те ще доведат в дългосрочен план вероятно до потиснатост и тревожност.

Страхът от оставането сами може да е свързан и с това, че не сте си самодостатъчни. Тогава усещате вътрешна празнота… Помислете с какво бихте могли да запълните тази празнота…Може би с любов към самите себе си? А може би, образно казано, с приятелско прегръщане на самите себе си, когато имате нужда от прегръдка?

Знам, че това не е заместител на любовта и вниманието на друг човек, но помага!

Потърсете помощта на психотерапевт, ако страхът Ви от оставането сами води до депресия, затваряне в себе си, пасивност, комплекс за малоценност, чувство на не-нужност или други психични проблеми.

Трябва да сте наясно с едно нещо: да сте сами и необвързани може да бъде нещо много добро и полезно за Вас. Защо?

Защото да бъдете сами има и своите предимства:

• не трябва да правите уговорки и компромиси,
• можете свободно да разпределяте времето си,
• можете да подредите дома си както искате,
• не трябва да се съобразявате с други хора,
• правите това, което искате и както го искате,
• какви други предимства Ви хрумват още?

Пожелавам Ви да имате силата и смелостта да си бъдете по-самодостатъчни и да преодолеете страха от оставането сами.

Помислете и за това: В действителност никога не сте сами. Вероятно сте разделени от другите хора само физически.

Можете да преодолеете това физическо разделение, ако потърсите контакт с тях. Улиците са пълни с хора, които са отворени за връзка с друг човек!

И не забравяйте, че сегашното Ви състояние на „аз съм сам/а“ е само една моментна снимка. Утре, след една седмица или след един месец това може да се промени…