И шефовете изпитват страхове

В много държави усилено се обсъждат емоционалните натоварвания и страхове на хората, заемащи ръководни позиции. Мнозинството ръководители трябва да се борят със страховете си всеки ден. Това далеч не отговаря на имиджа на силния човек, който преодолява препятствия и не се плаши от предизвикателства. Шефовете трябва да бъдат решителни и самоуверени.
И все пак страхът е част от живота и са малцина тези, които не го изпитват. А тъкмо висшите ръководни позиции наред с власт носят и огромна отговорност: за собствената репутация, за колегите, за цялата фирма. Страхът от погрешни решения, провали и компрометиране е неразделна част от ежедневието.
Във всеки случай тази тема не е сред най-любимите по високите етажи, тъй като говоренето за това е равносилно на признаване на слабост. Това важи с особена сила в среди, в които обществото не гледа с добро око на страха или дори го заклеймява. Затова и по ръководните върхове страховете често се показват маскирани под друга форма – като агресия, поведение на избягване, арогантност, студенина и дистанцираност в работните отношения. Това от своя страна създава допълнителен стрес и по този начин води до още повече вътрешно напрежение и страхове.

Какви са причините за страха?

Трите основни форми на страх са следните: страх от непознатото, страх от провал и страх за собственото оцеляване.

Страх от непознатото

Мениджърите се опасяват да не изгубят контрола върху ситуацията. Страхуват се от ситуации, в които се сблъскват с непредсказуеми фактори, както и от усещането за безпомощност.

Страх от провал

Дори и хора, изкачили се до върха на кариерното си развитие, могат да страдат от страх от провал. Опасението, че собствените или чуждите очаквания не са изпълнени, създава напрежение. Топ-мениджърите имат огромно количество работа, трябва да решават много комплексни задачи, и в същото време се намират под постоянното наблюдение на колеги и акционери, както и на обществото. Постоянното чувство на надвиснала заплаха води до постоянен стрес.

Страх за собственото оцеляване

Да, този страх се среща дори и по високите върхове. Много хора са достигнали висок жизнен стандарт и се опасяват да не изгубят постигнатото. Макар и за външен наблюдател това да изглежда трудно за разбиране, страхът от обедняване се среща и при хората на ръководни позиции – който притежава много, може и да изгуби много. При осигуряването на семейството и жизнения стандарт не става въпрос само за материални неща. Със статуса е свързан и имидж, върху който мениджърите изграждат своя авторитет.

Дотук с диагнозата. Има ли лек?

Нужно е да се преразгледа табуто за страха. Необходими са обществени дискусии по темата, но най-важното е всеки отделен мениджър да поеме инициативата и отговорността за собственото си здраве и да започне да търси психотерапевт или коуч (персонален съветник). Да се говори открито за страховете не е присъщо на хората на ръководни позиции. Разпространено е схващането, че който признава страховете си, прави себе си уязвим. За сметка на това на преден план често се поставят чисто физически симптоми като високо кръвно налягане например. Все пак то далеч по-добре се вписва в (само)представата за човек на ръководна позиция и се приема по-добре.

Но нека не забравяме, че хората на ръководни позиции са също само хора със своите страхове, силни и слаби страни, хора, които също имат нужда от помощ.
Какви стратегии за справяне използват мениджърите и кои от тях наистина работят? На първо място мениджърите предприемат мерки, които да намалят напрежението. Помагат си и чрез стратегии, свързани с обстойна подготовка за важни срещи и трениране на умения за презентиране и медийно поведение. Има и други фактори, които намаляват страха: опит със справянето с трудни задачи, социална мрежа/контакти и лични интереси/хобита извън работата, семейство, но и контролиране на риска и делегиране на отговорност.
Наред с това е важно и прилагането на техники за самоконтрол, както и на управление на стреса и времето. Много мениджъри трябва да се научат да не поемат цялата отговорност върху себе си. Но, естествено, трябва и да бъдат изработени конкретни решения на проблема, който събужда чувството на страх. Това е задача за един по-продължителен процес на коучинг или психотерапия.