Трябва ли постоянно да контролирате, миете ръцете си, чистите и подреждате?

Симптоми на заболяването

Ако някой редовно изпитва нуждата да провери дали вратата на колата е заключена или лампата в килера наистина е загасена, или пък всеки петък 13-ти се събужда, обзет от неприятно усещане, и винаги става от леглото с левия крак – тогава той вероятно има склонност към натрапливо поведение, което обаче не означава непременно, че страда и от обсесивно-компулсивно разстройство.

Натрапливото поведение обаче може да премине в обсесивно-компулсивно разстройство, когато е налице определена предразположеност или необичайно психическо натоварване. Едва когато миенето, контролирането, подреждането или чистенето се превърнат в неизбежно действие, което трябва да бъде извършвано часове наред в стриктно ритуализирана последователност, може да се говори за типични симптоми на обсесивно-компулсивното разстройство.

Натрапливи мисли и натрапливи действия

При обсесивно-компулсивното разстройство се прави разлика между натрапливи мисли и натрапливи действия. В повечето случаи натрапливите действия се появяват като следствие на натрапливите мисли. Има и форми на обсесивно-компулсивно разстройство, които се изразяват само като натрапливи мисли. Често те имат сексуално, агресивно или религиозно съдържание, от което засегнатите много се срамуват. Тези мисли често се въртят около това как засегнатите са навредили на други хора, и то без да забележат. Такива пациенти са измъчвани например от мисълта, че по пътя към работа е възможно да са прегазили дете, или пък че биха се поддали на импулса да наранят някого с остър предмет. При това никога не се стига до осъществяване на натрапливата мисъл, тъй като за тези хора често е характерна много строга ценностна система.

В повечето случаи обаче натрапливите мисли възникват в комбинация с натрапливи действия. Чрез действията си пациентите искат да се предпазят от нещо, което възприемат като застрашаваща ги опасност. Който постоянно си мие ръцете, има страх от микроби и бактерии. Който постоянно проверява дали вратата е заключена, се страхува от нападения и кражби. Който постоянно контролира дали кранчето на чешмата е спряно, печката – изключена и прозорците – затворени, се страхува, че нещо лошо може да се случи с дома му в негово отсъствие.  Така пациентите се опитват да се преборят със страха и вътрешното си напрежение и да постигнат усещане за сигурност. Докато това усещане не бъде постигнато поне в малка степен, пациентите не могат да спрат своите натрапливи действия.

Въпреки че много от хората, страдащи от обсесивно-компулсивно разстройство, осъзнават абсурдността на своите постъпки, те не са в състояние да се откажат от ритуалите си. Чувството е като да „си луд при ясен разсъдък“. Въпреки това те не са в състояние  да се откъснат от натрапливите си мисли и действия. С течение на времето състоянието се влошава, натрапливите действия продължават по-дълго време и засегнатите попадат в социална изолация.

Обсесивно-компулсивното разстройство често възниква на възраст между 20-25 години, в повечето случаи след значителни кризи. Понякога то може да настъпи още преди 11-тата година, когато по-трудно се поддава на терапия. Предполага се, че в подобни случаи генетичната обусловеност оказва голямо значение.

В Германия 1-2 % от населението (над 1мил. души) страдат от обсесивно-компулсивно разстройство. Мъжете и жените са еднакво засегнати.

В днешно време обсесивно-компулсивното разстройство се поддава добре на лечение. Отдавна са минали времената, в които засегнатите от обсесивно-компулсивно разстройство са били принудително настанявани в затворени психиатрични отделения.

Най-голям успех в лечението на натрапливостите има когнитивно-поведенческата терапия. При този метод се работи върху разпознаването и реалистичното тълкуване на натрапливите мисли. В присъствието на своя терапевт пациентите умишлено биват конфронтирани с плашещите ги ситуации и от тях се изисква да се изложат на тях.

По принцип пациентите успокояват мислите си с помощта на натраплив ритуал. При т.нар. терапия на конфронтацията (изправяне пред страха) те имат за задача да не си служат с този натраплив ритуал. Учейки се да понасят натрапливите си мисли, те се учат как да намалят вътрешното си напрежение по друг начин без да прибягват до използването на натраплив ритуал.

За всеки индивидуален случай се взима решение за това дали е нужно допълнително лекарствено лечение.

Но най-важното: ако Вие самите страдате от обсесивно-компулсивно разстройство, това не означава, че сте „луди“ или побъркани. Това заболяване няма нищо общо със заболяването шизофрения в клиничния смисъл на думата.