Паническите атаки като душевни цунамита

Ако пристъпите на паника залеят психиката Ви, нормалното Ви ежедневие се превръща в заплаха. Неправилна или закъсняла терапия  може да ви изстреля в социална изолация. Поучения и съвети като “Стегни се! Нищо ти няма” могат само да влошат състоянето на безпомощност. Като най-чести симптоми на тялото, които превръщат в ад живота на все повече хора, моите пациенти споменават треперене, сърцебиене, изпотяване, световъртеж, състояние, близко до смъртен страх и чувството на нереалност. Според проучване на ЕС вече един на всеки четирима европейци поне веднъж в живота си е страдал от тревожно разстройство.

При хроничните тревожни разстройства ежедневието се превръща в неуправляемо препятствие. Пътуване в обществен транспорт, качване на борда на самолет, посещение в обществени служби или в най-лошия случай -всяка форма на социален контакт – могат да се възприемат като заплаха, която нахлува в психиката като цунами. Унищожителният ефект от пристъпите на паника е тяхната непредсказуемост; те идват изненадващо дори и в най-обикновени житейски ситуации, непредставляващи непосредствена заплаха.

Пристъпите на паника са може би едни от най-коварните тревожни разстройства, тъй като научната медицина често причислява симптомите към погрешна диагноза. Въпреки всички обучения, (домашните) лекари диагностицират правилно само половината от паническите разстройства. При внезапен пристъп на паника пациентът получава сърцебиене, тремор, замаяност и потене -вички симптоми, типични за инфарктно състояние.

По-голямата част от оплакванията са причинени от почти винаги присъстващото учестено дишане (т.нар. хипервентилация), подобно на пристъпи на задушаване. Убеждението, че страдате от потенциално животозастрашаваща болест на сърцето, от своя страна увеличава несигурността и безпокойството Ви. С увеличаването на нивата на тревожност, вероятността за следваща паническа атака расте.

Ранната диагностика може да бъде критична, тъй като последствията от нелекуваното тревожно разстройство, т.нар поведение на избягване, често са фатални: Пациентите избягват ситуации, които възприемат като потенциални причинители на тези състояния. Това е първата крачка към социалната изолация. Скъсват се приятелства и взаимоотношения. Усилията да се ходи редовно на работа и справянето с ежедневието,  често не е по силите на хората, страдащи от паническо разстройство и агорафобия.

В много случаи търсеното спасение от изолацията, самотата и от изпитвания срам („аз не мога да функционирам нормално“) са алкохолизмът и злоупотребата с наркотични вещества, което увеличава от своя страна риска от нови панически пристъпи.

Вие, като страдащи от тревожно разстройство, не искате нищо повече от това да живеете нормален и спокоен живот, в който най-простите неща, като пътуване в автобус например, да не приличат на изкачване на връх Еверест.

Затова паническото разстройство и агорафобията могат да се разглеждат като физически SOS сигнал на една страдаща душа в извънредно положение!