Научете да поемете контрол над негативните си емоции чрез промяна на мисленето

Психическите проблеми са по същество емоционални проблеми. Ние знаем, че още древните философи преди 2000 години са установили зависимостта между мисли и чувства.

Сигурно сте чували за изказването на Епиктет, че „не нещата сами по себе си тревожат човека, а преценките за нещата“. Нашите чувства не са резултат от ситуацията сама по себе си, а от начина, по който ние  гледаме и оценяваме дадената ситуация. От своя страна нашите оценки и възгледи са повлияни от нашето възпитание, от опита ни с околната среда и от ценностната ни система.

Колкото по-екстремна е дадена оценка за определена ситуация, толкова по-силно е съпровождащото я чувство.

Следвайки тази логика, ние със сигурност може да твърдим, че и негативните чувства като гняв, ярост, вина, срам и потиснатост възникват от нашите мисли.

Представете си следната ситуация:

Вие изпращате съобщение на Вашия партньор и не получавате няколко часа никакво известие от нея/него. Тогава можете да си помислите:

„Той/Тя не се интересува от мен. Аз не съм важен/важна за него“

Или

„Сигурно си прекарва времето по-добре без мен в по-добра компания и не мисли изобщо за мен.“

Или

„Той/Тя определено е зает/а и ще ми пише при първа възможност“

Или

„Аз знам, че той/тя мисли за мен, въпреки че не пише обратно. Той/Тя не обича да пише много често и показва чувствата си по друг начин.“

Помислете сега, как бихте се чувствали, ако мислите, че партньорът Ви не се интересува от Вас?…най-вероятно тъжен, самотен и потиснат.

А как бихте се чувствали, ако той/тя е в по-добра компания и се забавлява добре без Вас?…Със сигурност бихте изпитвали ревност, а може би и завист и разочарование.

Но ако мислите, че той/тя в момента е зает/а и не е видял/а съобщението или си е забравил/а телефона или по принцип не обича да пише много съобщения, то тогава бихте почувствали вероятно облекчение, разбиране и увереност.

Затова още веднъж: За нашите чувства, както за добрите, така и за лошите, сме отговорни единствено ние и нашите мисли, а не обстоятелствата или другите. Обстоятелствата сами по себе си са такива, каквито са, нито добри, нито лоши.

Може би това е за някои неразбираемо и те в момента си задават въпроса „Защо аз ще искам да се чувствам съзнателно зле и да изпитвам страх, паника, гняв или депресия?“

Естествено че няма логическа причина да си причинявате съзнателно болка. Както вече споменах, мислите ни са повлияни от миналото и са много често неосъзнати. В когнитивно-поведенческата терапия тези мисли се наричат автоматични, тъй като преминават на границата между съзнаваното и несъзнаваното и в повечето случаи са трудни за разпознаване.

Има много примери за това, по-колко различен начин хората се справят с трудни/кризисни ситуации. Виктор Франкъл напр. оцелява в концентрационен лагер и впоследствие написва книгата „Смисълът на живота“. Негови са думите, че „човек може да съхрани независимостта на ума дори и в такива ужасни условия на физически и психически стрес.“ Силвестър Сталоун трябва да почука на 1000 врати, за да получи най-накрая предложение за роля. Тина Търнър става звезда и губи всичко с развода си, за да стане впоследствие още по-голяма звезда.

Какво е общото между тези хора? Тяхното мислене, намирането на смисъла в на пръв поглед безизходни ситуации и поемането на отговорността за собствения живот.

Чрез поемането на отговорността ние вече не можем да виним другите или обстоятелствата. Естествено търсенето на вината в другите е на пръв поглед по-лесният вариант. Дали наистина?

Всичко това означава: Другите (родители, приятели, (бивш) партньор т.н.) може да са допринесли за нашето страдание. Ние обаче решаваме, какво да правим оттук нататък: дали искаме да вземем емоционалната болка в бъдещето си или да я оставим в миналото. Защото ние и само ние можем да се справим със собствените си дефицити чрез процесите на учене, препрограмирайки мозъка и мисленето си от „неуспех на успех“, от „болест на изцеление“  и от „болка на щастие“.

Желая Ви успех!