Какво може да се крие зад тревожните разстройства?

Ефективноста на когнитивно-поведенческата терапия при тревожни разстройства е научно много добре документирана. Независимо от това, при някои пациенти симптомите на тревожност не се променят значително. На какво се дължи това?

Според терапевтичния ми опит, това често се дължи главно на факта, че функционалността („Какво се крие под повърхността, зад симптома?) на заболяването е недостататъчно оценена. Тревожните разстройства в повечето случаи не възникват от „нищото“, дори, ако засегнатите пациенти го преживяват по този начин. Често първата проява на симпомите е предхождана от време на хронично напрежение (стрес), като резултат от конфликти на работното място, с партньорите или със семейството. Мотивацията на повечето ми пациенти за терапия се подхранва предимно от непосредствено преживените негативни последствия от симптоматиката (напр. те не могат да излизат сами навън, не се чувстват добре, пътувайки с градския транспорт; кино, концерти или дискотеки ги плашат и т.н.) и това са точно тези ограничения, от които те имат желание „да се отърват“.

Това е разбираемо, тъй като тревожното разстройство принуждава засегнатите преди всичко да се справят със своите симптоми и така другите грижи остават на заден план. Въпреки това, с подобряване на симптомите, старите и нерешени проблеми от „задния план“ (като напр. съществуващи конфликти във връзката или на работното място) могат бързо да се върнат в съзнанието и пак да отключат психическо разстройство.

Именно поради тази причина, аз смятам за  разумно пациентите ми да овладеят не само методи за справяне с тревожостта, но често и за подобряване на  социалните и/или комуникационните умения (например, как да застъпвам мнението си пред партньора, родителите,  шефа  или колегата си, когато чувствам, че те ме третират несправедливо; как да приемам и изказвам критика; как мога да поставям граници и да казвам „не“ и др.), както и на стратегиите за справяне със стреса (напр. техники за релаксация и медитация).

Това са няколко примера, които показват, че симптомите понякога трябва да се разглеждат в по-широк контекст и адекватното лечение съгласно това би трябвало да е по-успешно в дългосрочен план, отколкото само „чистото“ лечение на симптомите.