Страхът възниква в мозъка

Навремето се смяташе, че мозъкът  в зряла възраст не се променя особено много. Сега вече се знае, че мозъкът е пластичен и е в състояние да се променя цял живот.

Ние можем да си представим мозъка като голяма мрежа, състояща се от милиарди нервни клетки. Ние възприемаме света и себе си със сетивата си и тъй като сме изложени постоянно на множество дразнители от околната среда, мозъкът ни се опитва да ни предпази от тях чрез различни механизми.

Има хора, които са по-чувствителни и възприемат всичко много по-интензивно от други хора. Това може да бъде предимство, но и недостатък, тъй като коства много енергия и може да доведе до претоварване. Който реагира по природа по-чувствително, има и по-голяма склонност да е по-възприемчив към симптомите на страх. Затова при свръхстимулиране от околната среда реакцията на стрес протича много по-бързо.

С всяко ново преживяване ние учим допълнително, и така цял живот. С променянето на възрастта и разширяването на опита, съществуващата вече мозъчна мрежа се допълва от нови невронни връзки, и това се случва постоянно. Колко силни са връзките, зависи от индивидуалния ни опит.  Напр. човек, който свири на музикален инструмент, развива с течение на времето силна мрежа от връзки, касаещи слушането, финната моторика на ръцете и т.н.  Друг човек, който е загубил слуха си, се опитва да го компенсира чрез подобряване на други сетива, като зрение, обоняние и осезание. Тези примери доказват по необикновен начин пластичността на мозъка.

Колкото по-често една невронна мрежа бива активирана, толкова по-стабилна става. Една стабилна мрежа е по-трудно променяема  и  има склонността да се разраства и и да се активира все по-често. Това се отнася и за страхa; ако неговата невронна мрежа бъде постоянно активирана, то тогава вероятността да бъде активирана и тогава, когато други невронни мрежи са активни, е голяма. Ако това едновременно активиране се случи многократно, то тогава новата невронна мрежа се свързва с тази на страха, създавайки по този начин една още по-голяма мрежа.

В психологията този феномен се нарича „генерализиране на стимула“: Все повече различни стимули/дразнители (мисли, ситуации, физиологически промени) са в състояние да предизвикат първоначалната реакция на страх. Този феномен се наблюдава при различни тревожни разстрйства. Агорафобията е типичен пример за това: Вие изпитвате страх във все повече ситуации, които поради това избягвате. При генерализираното тревожно разстройство тревогите и вътрешното неспокойствие постоянстват в напълно различни една от друга ситуации.

Всичко това означава, че мисленето и поведението Ви могат да предизвикат както засилване на страха, така и неговото намаляване, ако успеете да ги промените. Това се случва напр. при психотерапевтичната техника „изправяне пред страха“ (т.нар. експозиция или конфронтация със страха): по този начин Вие препрограмирате центъра на страха в мозъка!

Надявам се, че това знание ще Ви насърчи да експериментирате с Вашето мислене и поведение, което ще Ви помогне да овладеете страха си в бъдеще.