Защо трябва да си позволим да се проваляме?

Всички ние искаме да избягваме неприятните чувства, но те възникват винаги, когато има разминаване между това, което искаме, и това, което е/съществува в момента.

Разминаване, което по естествен начин се появява при всеки неуспех. Защо въпреки това трябва да имаме куража да се проваляме по-често??

Желанието да упражняваме контрол е едно от нашите основни човешки потребности. Ние обаче упражняваме контрол не само за да постигаме определени цели, но и за да се предпазим от нараняване.

Така например Вие можете да имате силното желание да растете в кариерата и да приемете отговорна позиция, но едновременно с това да се страхувате, че няма да се справите и че ще се провалите на тази позиция.

Въпросът тогава е: готов ли съм да се изправя срещу този страх и активно да работя за постигането на тази позиция и да я приема, ако тя действително ми бъде предложена? Или за мен е по-важно да се предпазя от евентуален провал?

Психолозите говорим в този контекст за цели на приближаване и цели на избягване. При приближаването имам ясна цел пред себе си и знам къде искам да стигна.

При избягващата цел обаче се отдалечавам от нещо. Предпазването на самооценката от нараняване е типичен такъв пример. Трудното при целите на избягване е, че за разлика от целите на приближаване, те много трудно могат да бъдат постигнати.

При целите на приближаване критерият за това кога целта е постигната обикновено е ясно определен. Например, Вие искате да започнете връзка с определен човек или искате да получите следващото повишение. И в двата случая Вие знаете кога сте постигнали целта си.

Целта да не бъдете наранени обаче не може да бъде постигната, защото  ние сме уязвими през целия ни живот. Ние отново и отново се проваляме в нещо, дори и в големите проекти в живота. Всички ние неизбежно преминаваме през този житейски опит, защото в живота ни неизбежно се случват неща, които ни разочароват и фрустрират.

Защо тогава ни е толкова трудно да приемем провала? Един от отговорите идва от изследванията на мозъка. Грешките активират центъра на болката в мозъка, тоест ние реално започваме да страдаме. Нашият мозък е програмиран да търси приятното и да избягва дискомфорта.

Той възприема неудобството – което често произтича от усещането за провал – като опасност, като нещо, от което трябва да се освободим или да премахнем. Това важи за огромната част от хората.

В едно изследване на Университета в Люнебург е била сравнявана толерантността към грешки в 61 държави, като Германия и Сингапур се нареждат на последните места. Особено в индивидуалистично ориентираните общества провалът се възприема като заплаха за самооценката и колкото повече постиженията се превръщат в критерий за изграждане на образа за себе си и за собствена идентичност, толкова по-критично се възприема неуспехът.

В действителност обаче е факт, че често нещата се объркват. Провалът/неуспехът ни помага да открием нови страни от себе си, да излезем от утвърдените модели на мислене и поведение и да се открием към нови преживявания. Провалът допринася за индивидуалното развитие, защото насърчава осъзнаването, че можем да бъдем и един друг човек.

Понякога трябва да паднем на носа си, за да можем да осъзнаем нещо. Когато всичко върви гладко, няма необходимост за саморефлексия и тогава нямаме възможност да научим нови неща за себе си, да се променим и да израснем.

Също така, неуспехите ни учат, че можем да се справяме с разочарования и поражения, и дори даже да ги използваме по конструктивен и креативен начин. По правило ние преживяваме неуспехите много по-добре, отколкото очакваме. В научните изследвания това се нарича психическа имунна система. Провалени бракове и загуба на работа задействат психични защитни механизми. Доказано е, че емоционалната болка активира когнитивни процеси, които променят начина, по който възприемаме света, така че да се почувстваме по-добре.

Поради това известно време след неуспех нивото ни на щастие често се връща към изходното си равнище — при условие че след провал не позволим на мозъка си да остане дълго в пасивен режим на фрустрация и разочарование, а сравнително бързо премине в режим на решаване на проблеми.

Три нагласи ни помагат да ограничим страха си от неприятни чувства. Когато разполагаме с малко възможности за действие, можем да променим отношението си към ситуацията, например чрез:

• адаптиране на очакванията
• фокусиране върху други приоритети и
• приемане на това, което не можем да променим

Нашият мозък оценява от сутрин до вечер дали получаваме това, което искаме, и през цялото време създава очаквания за това как може да се развият нещата. Невропсихологичната инстанция, която работи в този процес, се нарича компаратор. Когато той не отчита отклонения от плана, ние сме спокойни; когато обаче има разминаване, изпитваме стрес, който поражда страхове.

Следователно можем сами да ограничим степента на тревожност, която изпитваме, като намалим очакванията си или като поставим нови приоритети и по този начин променим фокуса си.

Емоционално здравословна реакция на неуспех е например, когато след кратък период на тъга или раздразнение можем да кажем: „Добре, станалото е станало. Сега се концентрирам върху следващия проект.“ Също толкова психически здравословно е да приемаме нещата, които не можем да променим. Ако например съм планирал сватбата си под синьо небе под лъчите на слънцето, а вместо това вали като от ведро, би ми струвало много допълнителна енергия да се боря срещу съдбата, вместо да се опитам да направя най-доброто от ситуацията и да се насладя на празника си въпреки дъжда. Така или иначе не мога да го накарам да спре😊

Много полезно е и в такива неизбежни и неприятни обстоятелства да не се фокусираме единствено върху загубата или провала, а също така да упражняваме благодарност — благодарност за всичко онова изобилие, което животът също често ни предлага.

Известни предприемачи, които първо се провалят – а след това постигат успех!

Стив Джобс

През 1985 г. Стив Джобс е уволнен от Apple – компанията, която сам е съосновал. Въпреки това той не се отказва, а основава NeXT и Pixar. По-късно Apple е принудена да го върне, а с неговото завръщане идва вълна от иновации, която ражда iMac, iPod и iPhone.

Поука: Един неуспех не е краят – често той е просто отклонение по пътя към следващия голям успех.

Уолт Дисни

Преди да създаде Disney, Уолт Дисни преживява няколко провала. Първата му компания фалира, а той е уволнен от вестник с аргумента, че му „липсва креативност“. Въпреки това той не се отказва и изгражда най-голямата развлекателна империя в света.

Поука: Който се учи от неуспехите и продължава напред, може да осъществи визията си.

Бил Гейтс

Първата му компания, Traf-O-Data (Компания, която анализира данни на трафика) се проваля. Но след това той и неговият съдружник се научават да пишат софтуер и по-късно основават софтуерна компания, наречена „Micro-Soft“ – защото вярвали, че микропроцесорите ще имат голямо влияние в бъдеще.

Хенри Форд

Преди да създаде Ford Motor Company, Хенри Форд основава три автомобилни компании, които се провалят. Инвеститорите вече не вярват в него. Въпреки това Форд не се отказва и в крайна сметка разработва поточната линия, която революционизира автомобилната индустрия.

Поука: Проблемът не са грешките – проблемът е отказването след тях.

Няма такова нещо като успех без грешки!

Грешките не са противоположност на успеха – те често са важна стъпка по пътя към успеха. Всеки ще се провали, ще се спъне и ще вземе грешни решения. Но тези, които се учат от грешките си, ще ги анализират и ще се адаптират, имат най-голям шанс в крайна сметка да бъдат още по-успешни.

Най-важният урок:

Успехът не се определя от провала, а от способността да се изправиш и да продължиш напред!