Когато тялото казва това, което умът отказва да признае!

Докато умът ни е отличен в рационализацията („Просто съм отдаден…“, „Такъв е пътят към успеха!“, „Има толкова много неща за правене.“), тялото често разказва съвсем различна история.

Това „да си постоянно зает“ обаче е най-често бягство и физическите му прояви говорят свой собствен език като предупреждение — ако сме готови да го чуем!

Нервната ни система не лъже. Когато тя остане в хронично състояние на симпатикова активация — това, което наричаме „бий се или бягай“ (fight-or-flight) — в тялото настъпват измерими промени:

• хронично напрежение и болки в мускулите, особено в областта на врата, раменете и челюстта;
• проблеми със съня – трудности при заспиване поради препускащи мисли или събуждане с чувство на тревожност;
• храносмилателни смущения, които медицинските изследвания не могат напълно да обяснят;
• чести леки заболявания, тъй като имунната система се  бори, за да се справи;
• изтощение, прикрито зад зависимост от кофеин.

С други думи, когато алармената система (т.е. в модус на симпатикуса) на тялото Ви остане „включена“ твърде дълго, физическото Ви здраве започва да изпраща все по-настойчиви сигнали за тревога.

Нека сега  с помощта на един реален пример да разгледаме какво се случва, когато тялото се разбунтува срещу този модел на „да бъдеш постоянно зает“ и какви са практичните стъпки, за да намерим усещане за сигурност извън безкрайните списъци си със задачи.

Пример:

Лили, 42-годишна финансов мениджър на много висока позиция и майка на две деца, дойде при мен с оплаквания от постоянни проблеми със стомаха като болки и надуване, които нямаха медицинско обяснение, въпреки че тя беше консултирала вече много лекари.

Как живееше Лили? Дните ѝ започваха в 5:30 часа сутринта с тренировки във фитнеса, които приличаха повече на задължение, отколкото на грижа за себе си, следвани от поредица от срещи с клиенти, взимане на децата от училище, приготвяне на вечеря, помощ с домашните и пак работа след като децата са легнали.

„Не разбирам…“, ми каза тя по време на първата ни сесия, докато несъзнателно масажираше стомаха си…„храня се здравословно, спортувам, взимам витамини. Лекарите не могат да открият нищо нередно. Болката е най-силна в неделя следобед и по време на почивките — когато би трябвало да съм отпусната и релаксирана“, казва тя и продължава…„Но изпитвам вина, когато си почивам, затова започвам да проверявам и отговарям на служебни имейли или да подреждам нещо у дома. Не мога просто… да бъда.“

Тялото на Лили се бунтуваше, нейната храносмилателна система изразяваше истина, която съзнанието ѝ още не беше готово да признае.  

Когато защитните механизми се превърнат в затвор: скритите разходи

Стратегиите, които първоначално са ни защитавали и са имали адекватна функция в миналото, могат с времето да се превърнат в дисфункционални и да ни напъхат в клетка. Това, което започва като умен начин да се справим с трудни чувства, постепенно се превръща в затвор, който ни откъсва от съвсем основни и естествени аспекти на човешкия опит.

Бронята, която някога е изглеждала защитна, започва да тежи — да ограничава, да задушава. „Това да си постоянно зает“,  някога носело усещане за сигурност, води до дълбока отчужденост:

• Отчужденост от самия себе си

Когато всеки момент е запълнен с активности, Вие губите връзка с Вас самия, със собствените си потребности, желания и чувства. Постоянното правене оставя малко енергия за вътрешно осъзнаване.

• Отчужденост от близките Ви хора

Физическото присъствие не е същото като емоционалното присъствие – и нашите близки усещат тази разлика болезнено ясно. Може да сте в една и съща стая с партньора или децата си, но мислено да прехвърляте списъка си със задачи.

Така се създава болезнен парадокс: работите упорито, уж за да осигурите хората, които обичате, но в същото време сте емоционално недостъпни за тях!

• Отчужденост от истинската радост

Постиженията дават краткотрайна еуфория, но това е различно от автентичното щастие, което идва от присъствие, свързаност и смисъл. Когато непрекъснато сте фокусирани върху следващата задача, пропускате моментите на чудо и красота, които придават дълбочина на живота.

Ако се разпознавате в този модел, първата стъпка е проста, но дълбока: да си позволите да забавите темпото!

Не искате разрешение от другите — а разрешение от самите себе си. Това не означава да изоставите амбициите или отговорностите си.

Става въпрос за оспорване на системата от вярвания, която отъждествява намаляването на темпото като опасно, мързеливо или признак на безполезност. Означава да осъзнаете, че Вашата стойност съществува независимо от Вашата продуктивност.

Съвременни изследвания показват, че най-резилиентните и успешни професионалисти са тези, които могат да разграничат собствената си стойност от работата си. Те запазват своята амбиция, без да я превръщат в единствен източник на идентичност или сигурност.

Ето няколко добри първи стъпки:

Започнете с малки паузи

Изследвания показват, че дори 30-секундни паузи през деня могат да започнат да „пренастройват“ връзката между нервната система и покоя.
Опитайте да си настройвате мек сигнал три пъти дневно – като напомняне да поемете три осъзнати вдишвания, да усетите краката си в контакт със земята (т.нар. grounding) и просто да се свържете със себе си – Как съм в този момент?

Създайте си „прозорец за притеснения“

Отделете около 15-20 минути на ден, за да запишете всичките си тревоги и притеснения — без да се опитвате да ги решавате. Това помага да капсулирате тревожността във времето, вместо да я оставяте да се промъква във всеки момент от деня Ви.

Вземете си пауза преди да реагирате

Когато получите молба или покана, позволете си да кажете: „Ще проверя календара си и ще се свържа с теб.“ вместо автоматичното „Да, разбира се.“ Тази малка пауза между стимула и реакцията изгражда мускула на избора, а не на реактивността.

Експериментирайте с „дейности на присъствие“

Това са занимания без продуктивна цел – да гледате облаците, които се движат по небето, да слушате музика, без да вършите нищо друго, да седите сред природата без телефон. Започнете с пет минути и просто наблюдавайте какво се появява вътре във Вас.

Имайте куража да почувствате това, което е чакало

Когато започнете да създавате тези малки пространства на покой и тишина, е вероятно да се появят трудни чувства.

Това не е знак, че правите нещо погрешно – това е знак, че най-накрая създавате място за емоции, които дълго са чакали вниманието Ви. Пътят от това да използвате това „да бъдеш постоянно зает“ като защита до това да откриете сигурност в собственото си съществуване не е линеен.
Ще има дни, в които старите модели ще се върнат, когато списъкът със задачи ще изглежда по-безопасен от свободното пространство на неделния следобед. Това не е провал, а естествена част от процеса на промяна – на пренаписване на модели, които може би са съществували с десетилетия.

Запоменете, че Вашата стойност не се измерва с пълнотата на календара Ви.

Тя съществува — пълна и непроменима — в самия факт, че Ви има!