Аз срещу самия себе си…!?!

Никога няма да бъдеш достатъчно добър!” Изглеждаш ужасно!”

Вътрешният критик Ви говори през цялото време негативно, осъдително и критично. Той Ви казва напр. следните неща:

„Не съм достатъчно добър“, „Винаги правя грешки“, „Другите са много по-добри от мен“…

„Всичко трябва да е перфектно“, „Грешките ме правят глупак“, „Не трябва да показвам слабости“…

„Другите имат по-добър живот от мен“, „Трябва да съм като тях“, „Никога няма да бъда толкова успешен като тях“…

„Или съм перфектен, или пълен провал“, „Всичко ще се обърка“, „Това ще бъде катастрофа“, „Ще се проваля“…

„Вината винаги е моя“, „Правя всичко винаги погрешно“, „Не заслужавам моменти на щастие“…

„Аз съм безполезен“, „Никой не го е грижа за мен“, „Не заслужавам любов или признание“…

„Не мога да се справя“, „Ако другите наистина разберат, какъв съм наистина, ще ме отхвърлят“ и т.н…

Как възниква този критичен и тираничен глас?

В детството си ние учим, че ако сме се държали лошо, или сме направили нещо, което родителите ни не одобряват, последствията не са много приятни за нас … порицания, наказания, критикуване, вменяване на чувства за вина, мълчане, пренебрежение и пр.

Понякога само един укорителен поглед е достатъчен, за да разберем, че сме се държали некоректно.

Като деца ние попиваме всичко като гъба, имаме ограничена перспектива за света и смятаме родителите си за безгрешни и знаещи винаги всичко.

Като деца ние сме тълкували думите и поведението на родителите си като отхвърляне или критика, въпреки че те най-вероятно не са искали това.

За да избегнем отхвърлянето от родителите си и да не загубим тяхната любов и признание, ние сме интернализирали техните забрани, правила и критика.

И тъй като техните критики и наказания често са създавали впечатлението, че постоянно се държим не както трябва, с времето започваме да чувстваме така, сякаш наистина с нас нещо не е наред. Така се ражда нашият вътрешен критик.

Неговата работа тогава е била да се увери, че не се излагаме на опасност и  се вслушваме в това, което родителите ни казват. Той ни е предупреждавал, говорейки ни:

„Не ти е позволено да правиш това…”, “Трябва…“ , „Не трябва…”, “Едно добро дете не прави такива неща…” С предупредителните си думи той е искал да ни предпази от загуба на внимание и родителска обич.

В първите години от живота вътрешният критик е имал една по-скоро защитна функция.

Проблемът: Колкото по-често чуваме нещо подобно, толкова по-вероятно е самите ние да го повярваме, т.е. тези неща се записват дълбоко в съзнанието ни.

Резултатът: Ние мислим и действаме спрямо тези вярвания или убеждения, въпреки че те не са наши!

И тези токсични разговори със самия себе си (почти винаги неосъзнати)  рушат самочувствието в продължение на години и десетилетия.

Т.е. с течение на времето  покровителят се превръща в един властен и несправедлив диктатор, който само тормози, критикува и унищожава единствения си поданик – а именно Вас. Той вижда само какво правите грешно. Никога не можете да му угодите.

Той винаги намира нещо, за което да се хване, за да Ви накара да се почувствате зле, необичани, некомпетентни и непълноценни.

Мислите ли, че обвиненията на Вашия критик са Ви полезни? Смятате ли, че мисълта, че сте неудачник ще Ви помогне да спрете да правите грешки и ще Ви направи по-добър човек?

Мислите ли, че преценката му, че не заслужавате любов, такъв, какъвто сте, ще Ви помогне да получите обич?

Погледнете живота си и ще знаете отговора! Не! Самокритикуването и самоосъждането не са Ви направили по-добър човек.

Все още се чувствате също толкова непълноценни, колкото преди 5 или 10 години – без значение колко успехи сте натрупали и колко признание сте получили през тези години.

А сега нека да направим следното упражнение заедно…

Вслушайте се в думите на Вашия критик!

Записвайте конкретните думи и обвинения на Вашия критик всеки ден в продължение на една седмица (!). Запишете ги в тетрадка или дневник.

Помислете откъде идват обвиненията. От баща Ви? Майка Ви? От връстници? От баби и дядовци? От учители? От лели и чичовци? Ако си спомняте, напишете след всяко обвинение, от кого то идва.

Атанас напр. направи следния списък:

„Така няма да стигнеш доникъде.”  (баща)

„Никога не правиш нищо както трябва“ (баща)

„Ти си виновен за всичко.“ (майка)

„Как можеш да ме засрамиш така?“ (майка)

„Ти си толкова неблагодарен.“ (майка и баща)

„Как може да си толкова глупав?“ Учителката по химия

„Ти винаги прецакваш всичко.“ (баща)

„Другите са по-умни от теб.“ (учителят по математика)

„Ти си толкова скучен.“ (сестра)

„Говориш глупости.” (майка)

„Ти си невъзможен.” (сестра)

„Грозен си.“ (съученик)

„Тъпанар“  (Съученик)

„Никой не харесва такъв като теб.“ (баща)

„На какво приличаш с това?“ (майка)

Атанас казва: „Бях шокиран от негативните неща, които моят критик ми казваше всеки ден. Не бих нанесъл такива психологически рани на никого от моите приятели.

Чувствах се наистина нещастен, когато разбрах това. Но съм много благодарен за това преживяване. Сега знам колко е важно да науча да приемам себе си.“

Може би и Вие ще сте шокирани като Атанас. Но това е един оздравителен шок.

Осъзнайте, че това са само гласове от миналото, които Вие сте направили свои собствени! Това са само мисли, които в повечето случаи не отговарят на реалността.

Запомнете, че Вие можете да промените тези мисли и да започнете да говорите със себе си по един мил и състрадателен начин, разбиращо и подкрепящо.

Спрете да се идентифицирате с гласа на вътрешния си  критик и спрете да вярвате на това, което той Ви казва. Вие имате мислите, а не сте тези мисли, което означава, че имате властта да ги променяте.

Недейте да обвинявате родителите или другите за това, те са се държали по начин, който са смятали за правилен тогава. Родителите също правят грешки. Вменяването на вина у тях  със сигурност няма да помогне нито на тях, нито на Вас, защото нещата са се случили така, както са се случили.

Съсредоточете енергията си в нещата, които Вие самите активно можете да промените, а това са Вашите собствени мисли и поведение.

Какво помага още?

Култивирайте състрадание към себе си: Вместо да се самокритикувате, практикувайте състрадание към себе си.

Отнасяйте се към себе си с добротата и търпението, които бихте проявили към приятел. Признайте, че никой не е съвършен.

Използвайте положителни твърдения, т.нар. афирмации.  Формулирайте положителни твърдения за себе си и/или за различни области на живота си и ги повтаряйте редовно, най-добре по-няколко пъти на ден, може и пред огледалото.

Защо редовно? Защото колкото повече и по-често упражнявате, толкова по-бързо ще се  разпаднат старите невронни връзки и ще се образуват нови.

Примери за такива афирмации могат да бъдат напр.: „Обичам себе си такъв, какъвто съм.” , „Приемам себе си, такъв, какъвто съм“, “Твърдо вярвам в целите си.” „Всичко, от което имам нужда, идва при мен.“ “Само аз съм отговорен за живота си.” „Благодарен съм за всичко, което съм и имам.“ “Всичко ще бъде наред.”

Практикувайте майндфулнес и медитация: Тези техники ще Ви помогнат да успокоите ума си и да се дистанцирате от тормозещите негативни мисли.

Практикувайки майндфулнес Вие живеете в настоящия момент, а не в миналото и бъдещето! Повечето Ви грижи и страхове идват от това, че в мислите си сте в миналото или бъдещето, а това е всичко условно наклонение! „Ако не бях направил или направил тогава това или онова…“

Но то се е случило! Можете ли да го промените? Не! Пуснете тази мисъл и върнете вниманието си „в тук и сега“.

Ако постоянно се занимавате с катастрофални сценарии, свързани с бъдещето, имам въпрос към Вас: Имате ли стъклена топка, с която можете да предскажете бъдещето? Не!  Ние не знаем, какво ще се случи утре или след една седмица.

Тогава спрете да прехвърляте в ума си такива катастрофи и се върнете в настоящето.

Поставяйте си реалистични очаквания:

Перфекционизмът може да доведе до прекомерна самокритичност. Приемете, че е нормално да правите грешки и че никой не е съвършен във всички области на живота.

Разделете мислите от реалността! Ако вътрешният Ви критик, Ви казва, че сте неудачник, си помислете и запишете какво досега сте постигнали в живота си и какви успехи сте имали.

Това е т.нар. проверка на реалността. Най-вероятно чрез това упражнение ще осъзнаете, че реалността е различна от това, което се опитва да Ви внуши вътрешният Ви критик.

Потърсете професионална помощ: Ако не можете да се справите сами, потърсете професионална психотерапевтична помощ.

Професионален психотерапевт (препоръчвам когнитивно-поведенческа терапия) може да Ви помогне да разберете причините за свръхкритичния вътрешен глас и да научите стратегии за справяне с него!