Чувствата за вина не са решение! Време е да се разделите от тях..

Никой не може да Ви освободи от чувствата за вина…Освен Вие самите!

• Само Вие самите можете да си вменявате чувства за вина и никой друг!
• Дали смятате чувствата си за вина оправдани и искате да ги задържите, зависи изцяло само от Вас.
• Вие и само Вие решавате кои етични правила и норми да следвате и какво това означават те за Вашия живот.
  Вие имате и правото да преразгледате критично тези правила и да ги коригирате, ако те вече не са функционални и добри за Вас.
• Чувствата за вина не Ви правят по-добър човек. Те само Ви вредят и пречат на способността Ви да се променяте.
• Вие носите отговорност за поведението си, но няма причина да се осъждате строго като човешко същество само заради едно погрешно поведение.
  Тогава е достатъчно да признаете и да се извините за грешката си ( на другите или на себе си) и да помислите, как да не я допускате повече в бъдеще.

Готови ли сте да се изправите срещу убежденията и нагласите си ( формирани в миналото), които предизвикват у Вас чувства за вина?

Най-добре е първо да отделите достатъчно време, за да помислите върху правилата, на които Вашите родители са Ви научили и които Вие вече като възрастен следвате повече или по-малко съзнателно.

Това може да са напр. такива правила като:

◦ Трябва винаги да съм точен,
◦ Трябва да съм винаги подреден
◦ Не трябва никога да оставям храна в чинията
◦ Не трябва да лъжа
◦ Сексът е нещо лошо/ мръсно и не мога да му се наслаждавам
◦ Не трябва да изневерявам на партньора
◦ Трябва винаги да казвам истината
◦ Самопохвалата е нещо вредно
◦ Не трябва да разочаровам родителите си
◦ Трябва винаги да проявявам разбиране към другите
◦ Не трябва да се излагам на публично място
◦ Трябва да съм добър родител и никога да не се карам на децата си
◦ Не трябва да правя грешки
◦ Трябва винаги да се харесвам на другите
◦ Трябва да се съобразявам винаги с желанията на другите
◦ Трябва винаги да се справям сам без чужда помощ и т.н.
◦ Парите са зло и т.н.

…. и ако не живея според тези правила, аз съм един лош човек…

Е, разпознавате ли се в някои от тези забрани??
Според кои правила живеете живота си?

Тук бихте могли да вземете лист хартия и да напишете, какви още правила следвате, които правят живота Ви труден и Ви спъват в развитието??

Като деца ние сме зависими от хората, грижещи се за нас и попиваме всичко нефилтрирано като гъба…защото като деца нямаме критичната саморефлексия и не си задаваме въпросите, дали това е правилно или неправилно и дали ще ни служи по- нататък в живота или не.

Като възрастен човек обаче Вие можете да преразгледате тези правила от миналото, наложени Ви от родители, баби, дядовци, учители или други хора и да си помислите, дали те са добри и здравословни за Вас в тук и сега или напротив… Ви блокират, ограничават и са вероятно вредни за Вас.

Тези в миналото научени убеждения обуславят начина Ви на мислене като възрастен.

Нека вземем следната ситуация:

След като сте помолили вече 5 пъти 11- годишната си дъщеря да си оправи стаята и това още не е станало няколко часа след това, Вие повишавате тон и започвате разгорещена караница, завършваща с наказание за забрана за ползване на мобилния телефон до края на деня.

Ако живеете според убеждението, че никога не трябва да се карате на децата си, най- вероятно след тази ситуация ще се чувствате ужасно виновни, защото поведението Ви противоречи на основните Ви убеждения. Тогава най- вероятно ще си мислите “Аз съм лош родител…”

1. Тук е много важно да разделите поведението от личността.

Една лоша постъпка или действие със сигурност не Ви прави автоматично лош родител или човек.

2. Запитайте се “Помагат ли ми моите мисли/ интерпретация на ситуацията да се чувствам по начина, по който бих искал”?

Ако отговорът Ви е не, тогава си помислете, как бихте разрешили тази ситуация по друг начин.

Напр. Вие бихте могли да потърсите разговор с дъщеря си, да и се извините за поведението си и да и обясните, защо сте реагирали по този начин.

Важно е обаче да транспортирате посланието, че съжалявате за реакцията си, но не смятате поведението на дъщера си за редно, защото е нейна отговорност да поддържа стаята си подредена.

3. Приемате факта, че всеки човек прави грешки и Вие също. Няма безгрешни хора.

Тогава бихте могли да се попитате “ Нарочно ли направих даденото нещо?” или “ Знаех ли предварително, какво ще се случи?”

Ако отговорът Ви е “не”, тогава осъзнайте, че не можете да видите в бъдещето и че Вие действате и взимате решения на базата на известни Ви досега факти.

Вие сте се държали по този начин, защото в този момент това за Вас е било правилно. Приемете, че не може да постъпвате винаги правилно и че от време на време ще правите грешки. Това е човешко.

4. Помислете, какво бихте казали на най- добрия си приятел/ ка, ако той/тя се намираше в същата ситуация, измъчван/а от чувства за вина? Ако той/тя се упрекваше и съдеше непрекъснато?

Бихте ли се отнесли толкова строго и критично към другия, както го правите със себе си?? Най- вероятно НЕ!

Ако най-добрият Ви прител се намираше в подобна ситуация, Вие най-вероятно бихте потърсили утешителни думи, които да му помогнат да се почувства по-добре.

С тази нагласа и с тази мекота е добре да се отнасяте и към самите себе си, а не само към другите! Научете се да си прощавате и да се отнасяте с любов към себе си.

5. Опитайте се да видите поведението си в един по-широк контекст

Помислете напр., колко важно би било Вашето “лошо поведение”, ако Ви оставаше само една седмица живот??

Тогава най-вероятно въобще нямаше да му обърнете внимание и да изпитвате чувства за вина!

6. Разделете се от перфекционистични очаквания към самия себе си

Задраскайте от речника си с дебела черта изрази като: “Аз ( винаги)трябва… Не ми е позволено…Аз би трябвало…”

Вместо това формулирайте желания, като напр. “ Би било по-добре за мен, ако…” или “ Бих желал/ искал…” или “ Ще е добре, ако…”

Напр. вместо да си казвате “Не трябва да правя грешки”, си кажете “Бих искал да не правя грешки, но знам, че те са неизбежни и мога да уча от тях. Правенето нa грешки не означава, че съм глупав или некомпетентен.”

7. Чувствата на другите не са Ваша отговорност

За да нараним друг човек, трябва да кажем или направим нещо, което другият да интерпретира като нападение или нараняване.
За да разочароваме друг човек, трябва да кажем или направим нещо, което не отговаря на очакванията, които другият е изградил към нас.

Ако сте много съвестни и отговорни, може би е вероятно да изпитвате силни чувства за вина. По този начин Вие ставате уязвими за манипулацията на други хора, напр. “ Заради теб ударих колата” или “Много ще ме разочараваш, ако не дойдеш на вечерята днес.” и т.н.

Бъдете отговорни, но не само към другите, а и към собствените си чувства! Как Вие се чувствате, решавате само Вие. Променяйки мислите си, Вие променяте и чувствата си.

Не се оставяйте да бъдете манипулирани с чувства за вина, а се опитайте трезво да погледнете на ситуацията.

Вие можете да контролирате само Вашето поведение и емоции!…чувствата на другите зависят от тяхната собствена преценка за ситуацията.

Разбира се това не означава, че не трябва да Ви пука за чувствата на другите. Хубаво е да бъдете внимателни в избора си на думи и поведение, ако знаете, че другият реагира алергично или чувствително на определени изрази или поведения.

Но в повечето случаи чувствата на другия имат общо с неговото мислене и са негова отговорност.

8. И като последна препоръка бихте могли да напишете подобен текст, който да четете или слушате в рамките на 30 дни.

“Аз решавам от днес д не изпитвам повече чувства за вина. Аз съм само човек и всеки човек прави грешки.

Тъй като не мога да виждам в бъдещето, не е възможно да правя винаги всичко правилно. Приемам, че ще правя грешки в бъдеще, но няма де се самонаказвам с чувства за вина.

Случилото се е случило и не мога да го променя. Мога само да се уча от него, за да не повтарям същите грешки в бъдеще.”