Пречи ли Ви страхът в ежедневието?…И какво е важно за близките?

Като деца имаме често страх от Торбалан или баба Яга. С порастването научаваме, че няма чудовища под леглото или баба Яга в мазето.

Като възрастни справянето със страховете може да стане по-сложно. Но! Не винаги трябва да ги елиминираме или да се конфронтираме с тях – очевидно не бихме искали да загубим страха от криминални места, престъпници, пропасти, опасни животни или други реални опасности.

Страхът е базова човешка емоция, която ни пази от опасности и води до т.нар.реакция на „бий се или бягай“.

Физиологичните промени, предизвикани от страха, включват ускорен пулс, учестено дишане (за да можем да приемем повече кислород), стесняване на кръвоносните съдове, изпотяване, сърцебиене,повишаване на нивата на кръвната захар и т.н.

От друга страна, системите, от които нямаме нужда за справянето със страха, като напр. храносмилателната, биват спрени. Ние губим апетит.

Трябва ли да се изправяме срещу всички страхове? 

Ако се страхувате от нещо, което обикновено можете да избегнете, като гигантска тарантула или гърмяща змия напр., може да не искате да се изправите срещу страха си от тях и това е напълно в реда на нещата.

Въпросът винаги е – пречи ли ми този страх в ежедневието? Доколко този страх ме ограничава да правя нещата, които искам да правя? Доколко този страх ми пречи да преследвам целите, важни за мен? Ако се страхувате напр. от партита, зъболекари, говорене пред други хора, презентации, запознанства или флиртове, асансьори или молове, ще имате огромна полза, ако се изправите срещу тези страхове, защото те най-вероятно Ви спъват в ежедневието и водят до множество ограничения и страдание.

Вие сами, разбира се, решавате, дали искате да се изправите срещу страха си. Но трябва да бъдете честни със себе си, защото страхът има тенденцията да расте, ако избягвате ситуациите на страх.

Има други ситуации, в които изправянето пред страха най-вероятно няма да Ви помогне. Такива случаи могат да бъдат един токсичен шеф или агресивен партньор, който прилага насилие.  Изправянето срещу насилника би могло да Ви навреди и да не Ви донесе полза. В тези случаи вероятно избягването на вреда е по-добрият избор, докато не успеете да излезете и освободите от тази ситуация.

Избягвайте избягването

Единственият начин да се справите със страха е да се изправите срещу него. Избягването на страховете само ни пречи да продължим напред – и засилва страха.  Ако ви е трудно да се справите сами с хроничните страхове или безпокойство, не се колебайте да потърсите професионална психотерапевтична помощ.

Тук няма място за срам! Лекарствата не лекуват страховете и тревожните разстройства. Няма хапче, което като пиете известно време, да Ви излекува от страховете.

Трябва да работите върху себе си, защото психическите проблеми не са причината, а следствието, симптомът.

Те са винаги знак, че има неща в живота Ви, които не са добри за Вас, означават, че не сте на правилния път.  Погледнато по този начин психическият проблем може да бъде шанс за Вас да подредите себе си и живота си по нов начин и да изпитвате повече щастие, лекота, удовлетворение и любов към себе си и живота.

Ако напр. не можете да казвате „не“ и правите години наред неща, които в действителност не искате да правите и потискате емоциите на недоволство, гняв и разочарование, ако постоянно искате да угодите на другите, игнорирайки собствените си потребности и желания, ако искате да правите всичко перфектно и работите непрекъснато, игнорирайки нуждите на тялото за отдих и почивка, ако сте във връзка, която е пагубна и болезнена за Вас, то тогава е много вероятно да развиете някакво психическо заболяване. Тогава тялото Ви дърпа аварийната спирачка и реагира с психичен или психосоматичен проблем.

Къде остават близките?

При терапията на тревожните разстройства е понякога наложително да бъдат включени и роднините. Защото те или близки приятели често също са директно засегнати. Ако страдате от някаква фобия, най-вероятно включвате и близките си в притесненията и страховете си. Или притесненията са пряко свързани с Вашите роднини (напр. при генерализираното тревожно разстройство).  От страх да не им се е случило нещо, Вие звъните на приятели и роднини по-често от обикновено – за да се уверите, че всичко е наред.

Затова за преодоляване на тревожните разстройства е добре близките също да бъдат информирани за болестта и за това, как да подкрепят Вас в борбата  със страховете, а не заболяването.

Незнанието може бързо да доведе до конфликти, особено ако живеете заедно с роднини или приятели.  Много от близките не разбират, какво означава заболяването (те не са, разбира се, специалисти) и много често му „кооперират“, като изземват функциите на болния, без да знаят, че така не помагат на засегнатия, а само подпомагат още повече разстройството.

Нека да погледнем няколко примера:

• Вие (като близък) ходите на пазар сам, защото напр. партньорът Ви получава паник атаки в супермаркета или в мола и Вие по този начин искате да му помогнете.
• Вие го придружавате навсякъде, защото той се страхува, че може да получи навън паник атаки.
• Вие не правите повече ваканции в по-далечни страни, докъдето трябва да се лети, защото засегнатият изпитва ужас от летенето.
• Вие постоянно уверявате засегнатия, че той не се е докоснал до някакво петно на стената или не ползвате някаква мебел или дори в стая вкъщи, защото в очите на засегнатия, тя по някакъв начин е опасна, както е при натрапливото разстройство…и т.н. Всички тези примери са антипримери за поведение на близките.

За близките е важно да:

• разберат, че тревожното разстройство е болест, е не измислица. Знанието, че засегнатите не правят нещото нарочно, нито пък искат да се правят на важни, нито са страхливи или мързеливи, е важна стъпка напред.
• не успокояват винаги и постоянно засегнатия. Уверенията или успокоенията работят САМО в краткосрочен план, но поддържат заболяването в дългосрочен!!! Не само че страховете не изчезват, а се усилват. Погледнете назад пред месеците или годините и ще се уверите, че поведението на уверяване или успокояване не е помогнало досега, а само е влошило проблема. Засегнатият не трябва да интерпретира това поведение като „отказана помощ“. В крайна сметка пациент, близки и психотерапевт работят като екип срещу страха. Тове е от решаващо значение за оздравяването.
• четат (добра и професионална!) литература по темата. Това ще Ви помогне по-добре да избегвате конфликти и недоразумения със засегнатите.
• Вие бихте могли да окуражите и да мотивирате болния да потърси психотерапия. Недейте обаче да очаквате, че той веднага ще каже „да“.
• Освен това! Не можете да накарате никого насила да ходи на терапия, тя в такъв случай няма да има смисъл. Психотерапията работи само тогава, когато пациенът е мотивиран да работи върху себе си и върху промяната на деструктивни и негативни мисли и поведения. Терапевтът не прави някакви неща в мозъка на пациента, както някои хора си го представят.
• потърсете помощ за себе си! Животът с хора, страдащи от тревожно разстройство или депресия, може да бъде много труден и изтощаващ, което със сигурност ще увеличи нивата Ви на стрес.  Затова е важно да помислите за собственото си здраве и евент. също да потърсите професионална помощ отвън.