Патологичното натрупване или когато животът се задръства от предмети

Патологичното събиране или трупане се характеризира с това, че засегнатите трупат големи количества вещи и предмети, които повечето хора биха сметнали за безстойностни и безполезни. За засегнатите обаче тези предмети могат да имат огромна емоционална стойност (независимо от истинската им стойност).

Например, трупането и обграждането с такива вещи може да предизвика чувства на щастие и сигурност. В резултат на това засегнатите не могат да се разделят с притежанията си или го правят само с големи усилия.

Диагноза според МКБ-10

В актуалната Международна Класификация на болестите (МКБ-10) патологичното събиране се описва като симптом на друго натрапливо разстройство. Това обаче повече не отразява актуалното състояние на научните изследвания.

В МКБ-11 това разстройство ще е включено в раздела „Обсесивно-компулсивни разстройства“ като независима нова диагноза.

Протичане на заболяването

Болестта е прогресивна, ако не се лекува и не е налице професионална  помощ. Първоначалното просто събиране може да се превърне в натрупване на всевъзможни вещи, което, нелекувано, може да доведе до все повече нарастващо пре-и затрупване на дома и дори до абсолютно занемаряване.  Трябва да се отбележи обаче, че симптомите могат да бъдат подобни на тези при други заболявания, като напр. деменция, зависимости или тежка депресия, чиито странични ефекти могат да доведат също до затъване в боклуци и занемаряване.

Когато едно домашно посещение разкрие проблема

В някои случаи засегнатите сами търсят помощ, защото осъзнават, че имат проблем с трупането и изхвърлянето. Но често се случва така, че пациентите първо идват поради други оплаквания, тъй като чувствата на срам могат да бъдат много силни.  Ако след разговор с пациента се стигне до посещаване на апартамента, става ясно, как изглежда той в действителност. В този случай психотерапевтите или социалните работници имат трудната задача да информират засегнатите за техния проблем.

Това трябва да се направи много внимателно – това важи и за роднини, които открият напр.,че майката или чичото страдат от този синдром. Тогава не е добра идея просто да се започне с изхвърлянето на вещи и подреждането на дома. Това би било нарушение на интимната сфера и конфликтите са програмирани, ако засегнатият не иска това.  Ако близките искат да помогнат да се промени нещо, те трябва внимателно и приятелски да потърсят разговор – а не просто да се заяждат и да ругаят за бъркотията и хаоса.

Психотерапия

Засегнатите лица реагират по-слабо на класическата поведенческа терапия с експозиция (изправяне срещу страха), така както тя се прави при пациентите, страдащи от натрапливости. За разлика от натрапливите разстройства, които са свързани с много страдание и страх, патологичното събиране поражда положителни емоции.

Психотерапията обхваща четири основни проблемни области на патологичното събиране:

1.Проблеми с обработката на информация

На първо място, е необходимо да се разработи система за ред и съхраняване на натрупваните вещи. Много от пациентите трудно се концентрират и имат трудности при решаването на проблеми с организацията. Следователно част от терапията може да бъде повишаване на вниманието при сортирането, подреждането и категоризирането на вещите, както и подобряването на уменията за планиране и организиране.

2. Прекомерна емоционална привързаност към натрупваните вещи

За да не изострят още проблема, пациентите трябва да се научат да се противопоставят на примамката от придобиването на нови вещи. Напр. засегнатите могат да се запитат преди да купят, дали ще смятат съответната вещ една седмица или един месец по-късно за незаменима или дали ще намерят изобщо подходящо място за нея.

Отначало с помощта на психотерапевта, а след това и самостоятелно, пациентите трябва да посетят местата или интернет страниците, където обикновено купуват, като целта е осъзнато да вземат решението срещу покупка!

По този начин с течение на времето тези места (било онлайн или офлайн) стават „безопасни“, а при засегнатите се увеличава чувството на контрол върху поведението на купуване.

Купуването на все още и още неща или набавянето им по друг начин често е стратегия за бягство от негативните чувства или за повишаване на самочувствието. Умения за справяне с негативните емоции, както и стратегии за повишаване на самочувствието, също трябва да бъдат тема в психотерапията.

3. Промяна на убежденията, касаещи събирането и трупането на предмети

Като част от терапията, начинът, по който засегнатите мислят за натрупаните вещи и предмети, също трябва да бъде променен с помощта на когнитивната терапия.

Значението на предметите е много индивидуално. Има пациенти, които приемат, че вещите са част от самите тях, т.е. че те са пълноценни, само ако тези предмети са около тях.

Други пациенти може да са убедени в стойността или полезността на дадената вещ. Затова е важно, в индивидуалната терапия с пациента да се открие точно, какво значение той отдава на събираните вещи и тогава тези убеждения да бъдат разклатени и поставени под въпрос.

4. Работа върху стратегиите за избягване, отнасящи се до изхвърлянето на вещи

Купуването на предмети е свързано с положителни емоции, изхвърлянето им обаче може да предизвика силни негативни чувства. Пациентите се опитват да избегнат тези неприятни чувства, като не изхвърлят нищо.

При това обективната стойност на предметите играе подчинена роля. Изхвърлянето на предмети, които не се използват от години и не допринасят за собственото им благосъстояние, също е трудно за тях, тъй като актът на изхвърляне сам по себе си е отвратителен.

Следователно, преди експозицията, трябва да се обсъдят страховете и типичните грешки в мисленето, свързани с изхвърлянето (напр. “Изхвърлянето на вещи би било голяма загуба.”,”Ако изхвърля твърде много, бих могъл да обеднея.”).

Преди прочистването на ненужните вещи е добре засегнатите да се запитат напр. следните няколко въпроса: „Наистина ли искам да посветя време от живота си на тази вещ?“, „Давам ли на съответната вещ човешки качеста, които тя изобщо не притежава? или „Липсваше ли ми този предмет наистина през последната една година?“

При експозицията винаги е важно да се обясни принципът на привикване към страха. Привикването тук конкретно означава, че неприятните чувства при изхвърлянето на вещи ще намаляват с времето.

Паралелно нарстващите умения за взимане на решения и разработването на система за подреждане могат също да улеснят изхвърлянето.

Редовните посещения в дома на засегнатия от страна на терапевта, както и разговорите с роднини, които искат да помогнат, също за важни за терапията.