Защо натрапливостите не си отиват?

Обсесивно-компулсивното разстройство е тревожно разстройство. Засегнатите страдат от измъчващи и предизвикващи страх представи и мисли (обсесии),които се опитват всячески да избегнат или потиснат…или извършват определени действия отново и отново (компулсии), тъй като се страхуват от ужасни последици, ако не ги направят.

Кога говорим за обсесивно-компулсивно разстройство?

Не всяка “странност” е натрапливост: много хора знаят, че понякога се появяват нежелани вътрешни образи или мисли, които са странни и неуместни. Много хора имат ежедневните си навици и рутини, към които се придържат, въпреки че няма „разумна причина“ за това (напр. неделя сутрин закуската трябва да се направи по определен начин, ризите трябва да се сгънат по определен начин, жилището трябва да се изчисти в определена последователност и т.н.).

Също така много хора проверяват по два пъти, дали будилникът е настроен правилно, дали печката е изключена, прозорците затворени или ютията е изключена. За обсесивно-компулсивно разстройство говорим тогава, когато натрапливите мисли и действия съществуват дълго време, когато те са мъчителни, предизвикват страх и значително ограничават живота на засегнатите. Не е необичайно натрапливостите да отнемат по няколко часа на ден.

Как възниква ОКР? 

Обсесивно-компулсивното разстройство може да има редица причини. В повечето случаи сумата от различни фактори водят развитието на ОКР. Това са генетични фактори и нарушен баланс на мозъчните невротрансмитери, но преди всичко и неблагоприятни преживявания в миналото (най-вече в детството и юношеството), както и определени личностови черти.

Психологически фактори

Определени преживявания, събития и личностови фактори са определящи за развитието и поддържането на обсесивно-компулсивните разстройства. Често хората, страдащи от натрапливости, са се сблъсквали като деца с високи очаквания, високи морални стандарти и свръхпротективен стил на възпитание от страна на родителите си, което им е позволявало малко автономия и самостоятелност. Такова възпитание би могло да доведе до перфекционизъм, нереалистично високи очаквания и стандарти спрямо самия себе си, чувство на свръхотговорност, страх и висока степен на конформност с норми и ценности.

Също така е важно да се обърне внимание на времето, когато натрапливите симптоми са се появили за първи път. Възникват ли те за първи път в конкретна стресова ситуация, в ситуация на голямо емоционално натоварване? Не са редки случаите, в които пациентите разказват, че първите натрапливости са се появили в момент, когато е трябвало да се справят с нови изисквания (например напускане на дома, преместване в друг град или държава, започване на работа).  За други пациенти, натрапливите симптоми съществуват от юношеството и показват хроничен, често променлив ход.

От решаващо значение е, че обикновено нито един фактор сам по себе си не причинява развитието на обсесивно-компулсивното разстройство, а сумата от различни фактори.

Какво поддържа едно обсесивно-компулсивно разстройство?

Има няколко причини, поради които натрапливостите могат да се превърнат в постоянен спътник, въпреки високото страдание, което причиняват всеки ден. Една от причините е, че факторите, довели до появата на натрапливостите, продължават да съществуват. От решаващо значение за поддържането на OКР е т.нар порочен или омагьосан кръг.

Омагьосан кръг на обсесивно-компулсивното разстройство

И така, натрапливите мисли (напр. „Изключена ли е печката?“, „Заключих ли вратата?“, „Изгасих ли свещта?“ „Спрях ли котлона?“) първоначално са напълно нормални и се срещат при много хора. Натрапливата мисъл става едва тогава проблематична, когато човек започне да и приписва заплашително, опасно значение, т.е. когато тази мисъл се свързва с потенциална опасност.

Тогава това тълкуване води до страх и безпокойство и засегнатият изпитва силна нужда да направи нещо: „Трябва да проверя това, в противен случай ще се случи нещо лошо и аз ще съм виновен!“.  Контролиращото действие води до краткосрочно успокоение. В същото време то също е сигнал, че тълкуването на мисълта като опасна е била адекватна: „Добре, че погледнах отново, кой знае какво би станало иначе!“.

По този начин възникна порочен кръг, който поддържа натрапливостите и който трябва да бъде прекъснат по време на терапията, това е един от най-важните методи в психотерапията на ОКР.

Ако възникнат натрапливи мисли, които имат агресивно или сексуално съдържание (или каквото и да е друго съдържание, което предизвиква чувство за вина), порочният кръг обикновено изглежда така: Агресивната мисъл (напр. „Бих могъл да направя нещо на приятелката си“) се интерпретира като опасна.  Засегнатият смята тази мисъл за правилна („Мисълта може да се сбъдне, в действителност бих могъл да го направя.“).

В резултат на това засегнатият се опитва да избегне тази мисъл („Не трябва да я мисля, иначе може да стане факт.“) или да я „неутрализира“ с „контра-мисли“ („Трябва да помисля бързо за нещо друго“). Понякога това е последвано от умствен ритуал (казване на стихотворение или молитва, преброяване и т.н ..).

В резултат на тези контролиращи и неутрализиращи действия и мисли обаче, натрапливите мисли стават не по-малко, а повече! Това много прилича на опитите да не мислите за розов слон: ще мислите точно за него…ще продължите да мислите за розовия слон.

Функционалност на заболяването

Натрапливостите са често по-силни, когато сте под вътрешно напрежение, стрес, времеви натиск, при недостатъчно сън, когато сте болни и т.н. Често психическите разстройства имат “положителни” странични ефекти за засегнатите. Напр. натрапливостите може би „помагат“ да се избегне необходимостта да се справяте с определени трудни ситуации или лични проблеми. В тези случаи се говори за „функционалност“ на психическото заболяване.

Може би натрапливото разстройство се е появило за първи път във фаза от живота, в която засегнатият е трябвало все по-често да се дистанцира от изискванията на другите и да им поставя граници. Ако това разграничаване се окаже трудно, натрапливостите „идват на помощ“ и поемат тази трудна задача.

Такива анализи са важни в психотерапията, за да се разбере какво поддържа проблема, т.е. защо натрапливостите не си отиват. Въз основа на този анализ става ясно, че психотерапията на психическите разстройства не може да бъде само лечение на симптома, а трябва да се работи в дълбочина.

В случай на тежки обсесивно-компулсивни симптоми може да има смисъл да се започне медикаментозно лечение в допълнение към поведенческата терапия. Лекарството започва да действа най-рано след 4-8 седмици. Лекарствата облекчават някои симптоми, но не лекуват ОКР. Спре ли се лекарството, симптомите се появяват отново. Поради това е важно да се комбинира медикаментозно лечение с психотерапия, за да се постигне дългосрочен терапевтичен успех.