Социалната фобия-парализиращият страх от другите!

Разговори с хора или говорене по телефона с непознати? За някои хора това е истински ужас: те страдат от социална фобия.

13% от всички европейци са засегнати от социална фобия!

Теодор не обича да си спомня за годините прекарани в училище. Представяне на домашни, устно обсъждане, групови задачи – всеки ден той е бил изправен пред най-голямата си слабост: общуването с други хора. Най-голямото изпитание е била устната презентация. Самата мисъл за насочените към него погледи и внимание не само го е изнервяла, но и му е причинявала пристъпи на паника. „Най-голямото ми опасение беше, че може да загубя нишката на мисълта си и да се изложа.“

Описаните от Теодор усещания са симптоми на социална фобия – болезненият страх от това да оставим лошо впечатление или да се изложим пред други хора. Социалната фобия е нещо повече от обикновена стеснителност, скромност или резервираност и може да има сериозни последствия върху качеството на живот.

Защо имате социална фобия?

Според психолозите възникването на болестта се дължи на различни фактори. Проучвания на двойки близнаци показват, че гените играят важна роля. Външните влияния обаче също са решаващи, особено при първите социални интеракции в детските и младежките години.

При много хора този болезнен страх се появява в пубертета и най-често се дължи на някое унизително изживяване – например грешно изговорена дума в час по английски, за която учителят не спира да натяква. Друго такова изживяване може да бъде грешният избор на дрехи за някое парти. „Всяка ситуация, в която човек се чувства пренебрегнат или унизен, може да причини социална фобия.“ При това от решаващо значение е не дали другите действително са изпитали нещо негативно, а как самият човек е възприел случката. Здравите хора са способни да се смеят, ако направят гаф. Но дори и най-незначителната неприятна случка е в състояние да накара хората със социална фобия  дълбоко да се съмняват в себе си. В бъдеще те ще се страхуват и ще избягват всяка ситуация, в която съществува опасност отново да преживеят нещо подобно. Възрастните все пак нямат часове в училище или партита с класа, но за сметка на това имат презентации пред колегите или фирмени празненства.

Сърцебиене, изчервяване и изпотяване

Примери за физическите изражения на болестта са сърцебиене, изчервяване, изпотяване и треперене. Някои от заболелите страдат и от разстройство или гадене, или пък изпитват необичайно честа нужда да отидат до тоалетната. Родителите трябва да обърнат особено внимание, ако децата им постоянно изпитват страх от ходенето на училище или отказват да се виждат с приятели.

Последиците…

Много от засегнатите не могат да си спомнят за конкретно преживяване, което е изиграло ключова роля в развитието им. Те дори не възприемат социалната си фобия като болест, а като част от характера си, и действат според принципа „Винаги съм бил срамежлив, просто съм си такъв.“ Разликата между черта на характера и социална фобия се състои в това, че последната е свързана с повече психическо напрежение. Страдащите от социална фобия все повече се затварят в себе си, спират да говорят с другите и да ходят на училище или работа. Болестта може да възпрепятства напредъка им в личен или професионален план и да ги накара да потърсят „спасение“ в уединението.

След депресията и алкохолната зависимост социалната фобия е другото най-често срещано психическо заболяване. Тя е опасна и заради това, че може да премине в депресия или наркотична зависимост. „Много хора се опитват да преодолеят своите страхове и задръжки, прибягвайки до алкохол или наркотични средства. Затова е важно възможно най-рано да се потърси помощ от професионалист.“

Лечението…

Според голям метаанализ на повече от 100 различни научни изследвания с 13 000 участници, когнитивно-поведенческата терапия предлага най-ефективното и успешно лечение на социалната фобия в дългосрочен план! Тя се състои основно от две  стъпки. При първата страдащият от социална фобия внимателно се изправя срещу ситуацията, от която се страхува. Следващата е да се научи да променя негативните си мисли за „катастрофалните последствия“ и по този начин да получи възможността да коригира себевъзприятието и поведението си.