Какво е страх?

Какво е страх?

Страхът е едно нормално чувство. Той ни помага да мобилизираме силите си и да предприемем защитни действия. Освен това собственото ни тяло ни предупреждава: мускулите се стягат, сърцето започва да бие по-бързо, отделят се хормони на стреса. След преодоляване на опасността тази реакция към страха отшумява и отново се възцарява спокойствие. И все пак – къде се намира границата между нормалния и патологичния страх? Още щом страхът започне трайно да обременява чувствата ни, да управлява ежедневието ни и да парализира способностите ни за действие, е нужен медицински преглед, тъй като подобни страхове могат да бъдат признак за тревожно разстройство или да са изражение на друго психическо или физическо заболяване.

Какво са „тревожни разстройства“?

Навсякъде по света тревожните разстройства спадат към най-често срещаните психически заболявания. Ако бъдат оставени без лечение, те имат склонност към придобиване на хроничен характер. При пациенти с тревожни разстройства депресивните епизоди не са изключение, а напротив – нещо типично. Затова ранното диагностициране е много важно.

Какви тревожни разстройства има?:

Агорафобия – това е страхът от публични места, струпвания на хора или най-общо казано ситуации, в които бягството, получаването на помощ или спасяването изглеждат недостижими за засегнатия човек. При това вътрешното безпокойство е огромно, а стремежът незабавно да се напусне съответното място – силен. По тази причина хора, страдащи от агорафобия, избягват обществени превозни средства, пътувания с кола, но и пазаруването в препълнения с хора център на града. Някои от засегнатите са в състояние да се справят с ежедневните си задачи само ако са придружени от доверен човек. При по-тежки случаи се стига и до пълна изолация, когато само собственият дом се възприема като защитено пространство и не може повече да бъде напуснат.

Социална фобия – тя се характеризира със страха от това да бъдем наблюдавани, злепоставени и оценени негативно от другите. Затова засегнатите от този страх избягват социални изяви, при които се налага да говорят пред хора или да се хранят с тях. Могат да настъпят изчервяване, треперене, позиви за уриниране или дори гадене, причиняващо страх от евентуално повръщане.

Като специфични фобии се окачествяват многобройни и различни страхове от определени неща или ситуации (например страх от летене, от паяци, от височини, от змии  и т.н.). Далеч не всички специфични фобии изискват лечение.

Паническо разстройство – то се характеризира с повтарящи се панически атаки, които връхлетяват засегнатите съвсем неочаквано и изненадващо. Физическите проявления на паниката се състоят в сериозни смущения като задух, сърцебиене, изпотяване и усещане за изгубване на съзнание, което може да премине в усещане за умиране. Всички тези проявления най-често отшумяват напълно в рамките на един час. Много от засегнатите живеят с постоянната тревога от следващата паническа атака, и често именно този „страх от страха“ е това, което действа толкова ограничаващо в ежедневието. И тук е типично проявяването на поведение на „отбягване“, т.е. засегнатите отбягват всяка ситуация, която би могла да предизвика следващата паническа атака.

Генерализирана тревожност  – за нея пък е характерен мъчителен страх, който трайно определя начина, по който засегнатите мислят и гледат на живота, и не може да бъде контролиран. Други отличителни черти са постоянното вътрешно безпокойство и напрегнатост, както и непрекъснатото размишляване за всевъзможни опасности и нещастни случаи. Страхът е постоянен придружител на засегнатите и понякога може да се изостри под формата на панически атаки или да премине в депресия.

Посттравматично стресово разстройство – то се развива след преживяно травмиращо събитие, при което е съществувала опасност за живота. Примери за такива травмиращи събития са вдъхващи ужас преживявания, свързани с терор, война, изнасилване, малтретиране, както и природни катастрофи, престъпления или нещастни случаи. Характерни симптоми за посттравматичното стресово разстройство са поведение на отбягване, повтарящо се изживяване на травмата под формата на неконтролируемо нахлуващи спомени и мъчителни кошмари, както и вътрешна напрегнатост, която намира отражение под формата на смущения на съня, плашливост и раздразнителност.