Комплексът за малоценност…откъде идва и до какво води?

Откъде идва комплексът за малоценност?

Според психологическите изследвания произходът на комплекса за малоценност се корени в детството. Той възниква много често при деца, които са често критикувани и рядко хвалени. Като може да е налице и другата крайност: при деца, които са получавали прекалено много внимание и са силно разглезени.

Представете си следната ситуация: Едно дете е на средното ниво в училище и получава понякога лоши оценки. Майката обаче желае детето й да получава добри оценки и всеки път му се кара, когато донесе в къщи слаба оценка. Детето заключава: “За да получа одобрение/признание, аз трябва винаги да имам отлични оценки.“

Сега се случва следното: Детето полага големи усилия, справя се с тест и гордо представя в къщи отличната си оценка. Реакцията на майката е доста умерена, тя се радва, но е твърде сдържана в похвалите.

Какво да мисли детето?

То си мисли, че все още не е достатъчно добро: “ Независимо, какво правя и колко се старая, то не е достатъчно“.

Такова или друго поведение на родителите мога да развият у детето комплекс за малоценност.

Вътрешно детето си изгражда перфектен образ, който обаче обаче сам по себе си е недостижим. Последствията (често несъзнателни) са  непрекъснато чувство на неудовлетвореност от себе си „Аз не ставам. Не съм достатъчно добър“.

До какво води комплексът за малоценност?

Какво се случва обаче в бъдеще с хората, които са преживели подобни ситуации и са развили ниско самочувствие?

• Много често те приемат ролята на жертва:

Хората с комплекси за малоценност  – съзнателно или несъзнателно – влизат в ролята на жертва, за да компенсират ниската  оценка, която сами са си дали.

Ролята на жертвата е свързана с пасивност, тъй като не се поема отговорността за собственото състояние и здраве, лишавайки се по този начин от възможност за действие, трансформация и растеж.

• Те се чувстват незначителни и фокусът е върху собствените им грешки и недостатъци:

Хората с ниско самочувствие се чувстват малки и незначителни, постоянно се сравняват с  другите („Какво те могат/имат, а аз не?“), критикуват се остро и не виждат собствените си качества , постижения и силни страни.

Вместо да се учат и развиват от грешките си (а грешките са най-нормалното нещо на света!), те ги приемат за поредното доказателство, че не са достатъчно добри и че отново са се провалили.

• Агресивност:

Агресивността може да се изрази вербално или невербално в потискане на другите (напр. членове на семейството или колеги на работното място). При мъжете тя по-често е насочена навън, жените са склонни да проявяват агресия навътре, което може да доведе до депресия.

• Постоянно търсене на внимание и признание от околния свят:

Хората с комплекс за малоценност търсят постоянно внимание и признание от външния свят. Те са изцяло зависими от мнението на другите. Самооценката им е ниска, но се надяват на висока отвън. Но дори и това да се случи (похвала , комплимент), те изпитват затруднение да ги приемат. Налице е непрекъснат стремеж към признание, който не може да бъде удовлетворен. Той е като „ведро без дъно“.

• Трудности в изграждането на връзки:

По същия начин те често страдат от  малко или никакви социални контакти и трудности при  изграждане на любовна връзка. Това може да доведе до изолация и социална фобия.

• Перфекционизъм и постоянен страх от правене на грешки:

Комплексът за малоценност често се придружава от стремеж към съвършенство/перфекционизъм и силен страх от правене на грешки.  Това са две инвалидизиращи състояния, които напълно могат да блокират радостта от успеха.

• Бягство към символи на статут:

Често хората с ниско самочувствие се опитват да запълват вътрешната празнота с външни материални символи. Едно начинание, което е осъдено на неуспех!

• Арогантност:

Хората с комплекс за малоценност често биват възприемани от околния свят като арогантни. Зад арогантността обаче често се крие вътрешна несигурност. Арогантността може да се разглежда като защитен механизъм, тъй като тя държи на разстояние и предпазва от това „те да не бъдат разкрити“.